Медия без
политическа реклама

Още 44 000 престъпления останаха завинаги ненаказани

Прокуратурата индиректно критикува контролните органи, че не подават сигнали

Специализираната прокуратура е искала най-много използване на специални разузнавателни средства, констатира държавното обвинение в доклада си.
Снимка: Архив
Специализираната прокуратура е искала най-много използване на специални разузнавателни средства, констатира държавното обвинение в доклада си.

Само за 1 година още близо 44 000 разследвани престъпления останаха ненаказани завинаги. Това става ясно от Доклада за дейността на прокуратурата и на разследващите органи през 2018 г., който вчера главният прокурор Сотир Цацаров внесе във Висшия съдебен съвет. Прекратените по давност дела са 43 950, като доминиращата част от тях са водени срещу неизвестен извършител (над 99%). По този начин прокуратурата за пореден път директно прехвърля отговорността на МВР, което по закон трябва да открие извършителите на престъпления.

Прокуратурата отчита и че други 46 667 досъдебни производства са спрени през 2018 г. Основната причина отново е неоткрит извършител – 91.6% (при 90.9% за 2017 г.).

Проблемът с прекратяването на делата заради изтекла абсолютна давност е от десетилетия, но за първи път бе показан от предишното ръководство на прокуратурата начело с Борис Велчев. Тогава стана ясно, че стотици хиляди дела за кражби, изнасилвания, грабежи, убийства, измами и др. остават ненаказани, защото не е открит извършител. През 2007 г. например по давност бяха прекратени 274 122 производства. Постепенно броят започна да намалява, като достигна нива от около 40 000 на година. Сега обаче прокуратурата отчита увеличение на прекратените дела, включително и на тези заради давност. Според доклада броят им се е увеличил с 12.5% спрямо 2017 г. и с 20% спрямо 2016 г.

Държавното обвинение отчита, че прокурорите в страната са работили общо по 275 979 преписки и по 213 109 досъдебни производства (ДП). Те са участвали в 155 989 съдебни заседания по наказателни, административни и граждански дела. Запазва се трайно висок делът на решените преписки спрямо наблюдаваните – 95.6%. С образуване на ДП са решени общо 45 746 преписки, а с отказ – 122 575. Прокуратурата обяснява тази иначе драстична разлика с факта, че е ангажирана в значителен брой случаи с въпроси извън нейната компетентност - гражданско-правни спорове, битови и междуличностни проблеми, административни нарушения. Прокурорите са се самосезирали в 1248 случая, като само по 110 от тях са образували досъдебни производства.

Прокуратурата критикува индиректно контролната система. Констатира се спад на наблюдаваните преписки, започнали по сигнали на контролни органи – 2499, като образуваните по тях дела съставляват едва 1.7% от всички образувани ДП. Нисък е делът на образуваните преписки по сигнали на Дирекцията за национален строителен контрол, Сметната палата, Агенцията за държавна финансова инспекция. Няма образувани преписки по сигнали на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, пише държавното обвинение в доклада си.

Прокуратурата се хвали, че се запазва "тенденцията делът на оправданите лица за последните три години да е под 3%, като за отчетната година той е 2.7%", и натъртва, че това било "показателно за качеството на работата на прокурорите". Отчита се, че за миналата година в съда са внесени 30 499 прокурорски акта - 15 299 са обвинителни актове, 10 712 са споразумения и 4488 са постановленията с предложение за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание. На съд са били предадени общо 33 318 лица, като 31 205 от тях са осъдени. Прокуратурата се хвали и с намаляване на върнатите от съда дела.

Прокуратурата твърди, че има ръст на делата, образувани за престъпления от особен обществен интерес, които вече били 24 677. Констатира се обаче, че броят на внесените в съда прокурорски актове и обвиняемите лица по тези дела намаляват.

Последвайте ни и в google news бутон

АНКЕТА "СЕГА"

За коя партия/коалиция ще гласувате на предстоящите избори?