Никой не може да каже колко точно на брой са задълженията на учителя - да обучава учениците, да ги напътства, да ги възпитава в ценности, да следи за тормоз в класа, да попълва огромната училищна документация, да помага на изоставащите, да информира редовно родителите и т.н. и т.н. С новия училищен закон отговорностите на педагозите, особено административните, станаха почти непосилни за мнозина от тях. Вероятно с това би могло да се обясни намерението на просветното министерство да пусне отделна национална програма в средното образование за общо 1 млн. лв., чрез която да финансира мерки, подкрепящи прехода от детската градина към първи клас и от началния към прогимназиалния етап - като например съвместни уроци между учителите в различните етапи, проследяване на напредъка на всяко дете и т.н. - все дейности, които по правило влизат в характеристиката на преподавателя и които редица училища са превърнали в своя традиция. Какво ще представлява новата програма?

"Заедно в грижата за ученика"

Двата модула на програмата говорят най-ярко за същността й. Единият е за осигуряване на условия за "системно проследяване на личните постижения на учениците чрез създаване на индивидуално портфолио" (за 350 хил. лв.), а другият - за екипна работа на учителите от началния етап с детски учители и с учители по учебни предмети от прогимназиалния етап (за 650 хил. лв.).

"Личният напредък на ученика в образователния процес е пряко зависим от екипната работа на учителите от различните образователни етапи... Преходите от детската градина в училище и от началния етап в прогимназиалния етап на основното образование съвпадат с кризисни периоди в личностното развитие на ученика... Различията в изискванията на учителите, макар обусловени от различния характер на обучението в началния етап и предметно ориентираното обучение в прогимназиалния, допълнително оказват негативно влияние върху развитието на ученика", пишат в мотивите си от МОН. С цел осигуряване на приемственост ученикът вече ще е съпътстван от портфолио, определено от МОН като индивидуална папка с учебни материали и колекция от задания, доказващи усилията, прогреса и постиженията на ученика.

Според просветните експерти въпросното портфолио е особено съществено в началния етап, където учениците не повтарят класа и оценяването им е с качествени оценки. Портфолиото, което впрочем е практика в много държави, допълва традиционната система за оценяване и приобщава родителите към проблемите в развитието на учениците. То трябва да дава богата информация за интересите и заложбите на ученика, за напредъка му по различните предмети, за индивидуалните му способности и умението му да преценява своята дейност и да я съотнесе към другите, за евентуалните специални нужди и пр.

"Събирането на тази информация е продължителен процес, който надхвърля взаимодействията в класната стая", посочват от МОН. Учителите ще трябва да проучат условията на развитие извън училище - семейна среда, извънучилищни дейности, да изготвят критерии за оценяване на резултатите на ученика, да разработват диагностични тестове за установяване на затруднения у определени ученици и т.н. За тази си дейност педагозите ще получават по 12 лв. на час за максимум 10 часа над задължителната преподавателска норма. За закупуване на материали за портфолио на всеки ученик ще се отпускат до 12 лв. на ученик в паралелка.

Прогнозите на МОН са в модула да участват 500 учители, а 11 000 ученици да се сдобият с подобно портфолио. Т.е. въпреки констатациите колко важно е да има такава информация, съпътстваща ученика, министерството не търси широк обхват на проекта.

При втория модул ще се финансират различни форми на съвместна работа между възпитатели от детската градина и начални учители и между начални учители и колегите й от прогимназиалния етап. Тук ще се финансират разходи за възнаграждения на двамата учители за планиране на съвместни уроци до 10 часа съвместна работа (по 12 лв. на час). Акцент е поставен върху провеждането на съвместни уроци по български, математика и предмети, свързани с природните и обществените науки в началния и прогимназиалния етап - ще се поемат възнагражденията на учителите за съвместна работа до 50 часа (12 лв. на час). Парите са разчетени за 750 проектни предложения, 1500 учители и 52 000 часове. Максималният бюджет за едно проектно предложение е 860 лв.

Поглед отвътре - ново или добре забравено старо

"Спецификата на работа с деца е различна в различните етапи. Затова има смисъл да се подпомага преходът между детска градина и училище и между началния и прогимназиалния етап", казва директорът на 2-ро основно училище "Д-р П. Берон" в Шумен Павел Павлов. Оказва се обаче, че този преход при него е плавен и е осигурен от години, без нито стотинка допълнително финансиране за целта. Между 15 юни и 15 август училището му организира лятна детска градина за първолаците, които предстои през септември да прекрачат за първи път прага на школото.

За мероприятието няма отделно финансиране. "Нали имаме дежурни учители през лятото, вместо да се чудят какво да правят, те помагат на децата да свикнат с новостите, които ги очакват", споделя Павлов. Преходът на четвъртокласниците към "страшния" пети клас пък започва да се случва още в средата на 4-ти клас, отново без целево финансиране. Тогава учителят, който ще поеме като класен ръководител бъдещите петокласници, се запознава с тях и започва да им изнася уроци съвместно с основния учител от 4-ти клас. "Правим поне по 10 съвместни урока", казва директорът, който освен това задължително организира специална родителска среща за родителите на петокласниците, на която да им обясни бъдещите предизвикателства пред техните деца.

"Да, в пети клас има срив, успехът често пада. Преди това учениците са имали само един учител, който им е бил като майка. В пети клас те също имат нужда да споделят, но клсният вече не е постоянно на разположение", обяснява Павлов. "Правим всички тези неща, защото животът го изисква. Ние сме народни будители", допълва още той, признавайки, че ще се запознае с новата програма на МОН и ще кандидатства по нея само ако ползата от нея би била по-голяма от бюрокрацията, с която ще се натовари колективът му.

"Ние сме малко средищно училище с 98 ученици и преходът от детската градина към класната стая при нас е спокоен", казва Никола Колев, директор на ОУ "Константин Величков" в с. Паталеница, Пазарджишко. Той разказва, че школото му има богат опит в това отношение и от години прилага различни мерки за въвеждане на малчуганите към училищния процес. Забавачката в селото е близо до училището и децата и учениците си гостуват взаимно. Срещите са особено важни, защото големите запознават малките с училищния живот, с който предстои да свикнат. Преминаването от 4-ти в 5-и клас според него също се случва безболезнено, тъй като колегите му от началния и прогимназиалния етап работят съвместно и изнасят общи уроци на учениците. Всичко това, разбира се, учителите вършат като част от задълженията си. "Нека видим условията на програмата и ще преценим дали да кандидатстваме", заключава Колев.

"Имаме си традиции. Четвъртокласниците посещават на 1 март близката детска градина, подаряват мартенички на децата, а класният им се запознава с бъдещите си ученици", разказва и Николай Ботушанов, директор на 9-о основно училище "Св. св. Кирил и Методий" в Сливен. Преди да прекрачат за първи път училищния праг, децата от последната група в детската градина идват в школото и за да разгледат музейната му сбирка. "Колегите от началния и прогимназиалния етап се познават добре и всяка година правят открити уроци. Всеки начален учител има папка за всяко дете, в който отбелязва напредъка му и предизвикателствата, с които трябва да се справи. След това тази папка се предава на класния ръководител на петокласниците", обяснява той как се случва и преходът между четвърти клас и "страшния" пети. "Отдавна правим това, просто досега не се е казвало портфолио", казва Ботушанов по повод намерението на МОН да отпуска целево средства за създаване на такива справки за учениците. Според него подкрепата за преминаването на учениците от един етап в друг не е нова идея, но все пак е добра, защото никой не бяга от допълнително финансиране.

"Отдавна работим с портфолиа и организираме съвместни мероприятия за учениците от 4-ти и 5-и клас. Това не е нещо ново, но иначе, да, адмирации за програмата, финансирането е добра мотивация", признава и Бойка Сотирова, директор на 4-то основно училище "Иван Вазов" в Търговище, в което се обучават около 270 ученици. За бъдещите си първолаци школото организира лятна академия - за около една седмица през юни - в която малчуганите стоят в училището до обяд, запознават се с новата среда и бъдещите си съученици. На учителите от академията не се плаща допълнително. Преходът от 4-ти клас към 5-и пък според нея не е толкова сериозен проблем, защото учениците познават почти всички учители в училището и единствено им трябва малко време, за да се нагласят към различните преподаватели по различните предмети. "Бихме кандидатствали по програмата, стига тя да не е много бюрократична. Подобни програми обикновено са доста тромави като организация. Нямаме го това време", казва Сотирова.

Още "по-напред с материала" пък са от най-голямото основно училище в Добрич - "Христо Ботев". Оттам отдавна канят на безплатно лятно училище всички свои бъдещи първокласници. "Всеки може да дойде когато поиска - за цял ден, за половин ден, за една, две, три или четири седмици", разказва директорът му Нели Торбатова. По думите й всички преподаватели - от първи до седми клас - се "изреждат" във въпросното лятно школо и изнасят забавни уроци от своята предметна област.

"Тежи им на учителите, но родителите са много доволни, уверяват се най-малкото, че детето им вече свиква да стои на чина, а не да се търкаля по земята", споделя директорът шеговито. По думите й през този период малчуганите се научават да казват на учителката "г-жо", вместо "лельо", сприятеляват се с останалите ученици, запознават се с атмосферата, не се стресират и на първия учебен ден вече се чувстват вътрешни за школото. За по-добрата адаптация 3 пъти в годината учениците от по-горните класове посещават децата в детската градина, около 24 май пък малчуганите биват канени на гости в училището. За прехода от 4-ти в 5-и клас пък се организират различни мероприятия, като например екологични проекти, при които по интересен начин петокласниците запознават четвъртокласниците например как да пестят водата. Правят се и стандартни родителски срещи, на които се обяснява на родителите кой на кого ще бъде класен, какво представлява кабинетната система и т.н. "Ако има допълнително финансиране, бихме могли ние да купуваме материалите, с които работят бъдещите първокласници. Ще използваме например чисти листи, а не втора употреба, на чийто гръб има напечатан текст", разсъждава Торбатова.

БЕНЕФИЦИЕНТИ

Всички общински училища в едно населено място, в които може да бъде проследена приемствеността от детска градина към училище и съответно от начален и от прогимназиален етап, са потенциални бенефициенти по програмата. Не се допуска участие на едно и също училище с едни и същи паралелки едновременно по двата модула. Кандидатите следва да подадат проектите си до 15 юли в съответното РУО. "Печелившите" трябва да станат ясни до края на септември.