facebook
twitter

Просвета

Ще стане ли престижно професионалното образование

Тенденциите вече са да се говори не за бъдещи професии, а за бъдещи умения, които да формира училището
470
Снимка: Архив
ИТ уменията ще са решаващи за бъдещата реализация на всеки ученик.

Как да се променяме, за да сме в крак с времето? Кои са качествата на бъдещето, нужни на учениците за бъдещата им реализация? Как да мотивираме и тях, и учителите? Отговорите на тези въпроси, които занимават все по-често училищните директори, търсеха участниците в един от най-големите образователни форуми у нас "Образование: За бъдеще". Темата е особено важна за професионалното обучение у нас, от което се очаква да запълни недостига на кадри в икономиката. Готови ли са професионалните гимназии за индустрия 4.0 и какво може да се направи, за да догоним по-добрите от нас? Представяме ви гледните точки на част от експертите, участвали в дебата за бъдещето на обучението, което ще оформи облика на значителна част от работната сила у нас.

 

Готови за индустрия 4.0

 

Технологиите бързо променят изискванията на пазара на труда. В професионалното образование също са нужни динамични процеси, за да отговори то на новите потребности. Или с други думи - индустрия 4.0 изисква и професионално образование 4.0. Според Мария Тодорова, директор на дирекция "Професионално образование" в МОН, са нужни нови образователни пътеки, които да направят образованието по-гъвкаво.

"Някои професии, като пощенския раздавач или продавача на билети на малки гари, ще изчезнат и ще бъдат заменени от машините. Други нови пък се появяват - например специалист в областта на дигиталния маркетинг или създател на изкуствен интелект. Интересното е, че ще има професии, които ще се видоизменят. Професионалното образование трябва да подготвя кадри именно за тях", коментира Тодорова. По думите й то трябва да се развива в посока дигитализиране и придобиване на знания и умения за т.нар. синтетични професии, обединяващи различни сектори от икономиката. Според нея професионалното образование трябва да обучава не за бъдещите професии, а за бъдещите умения, които ще изискват те. Това са професионалните умения в сферата на природо-математическите науки, инженерните науки и ИТ уменията, както и когнитивните умения - критическо мислене, креативност, междуличностна комуникация, умения за справяне в среда, в която човек си комуникира с машина, и т.н.

"Да се научиш как да учиш вече става по-ценно от самото учене", смята Емануел Артур, изпълнителен директор на "Нестле България" АД. Според него три са важните неща, които трябва да дава професионалното образование - практическо обучение, обучение през целия живот и т.нар. меки умения, или "предприемачески дух". "Не всеки е роден да бъде предприемач, но всеки трябва да е предприемач по отношение на собственото си мислене", смята той. На подобно мнение е и Петър Шарков, ръководител на училищна академия "Телерик", която досега е обучила в програмирането близо 8000 деца между 1-ви и 12-и клас. "Минахме индустриалната революция и технологичния бум. Сега сме в ерата на интелекта. Трябва да учим децата как да бъдат създатели, а не само ползватели на съдържание. Трябва да инвестираме в това как да използваме мозъка си, как мислим, как решаваме конфликти", е неговото мнение. Според него вече следва да се говори не за кадри, а за хора, които ще сменят професиите си и на които ще са нужни нови умения.

 

В КРАК С ВРЕМЕТО...

На конференцията беше даден пример с ученици от професионална гимназия, които отишли на посещение в ИТ фирма. След това младежите споделили, че са разбрали само 3-4 от термините, с които боравили работещите в компанията. "Професионалното образование отговаря на предизвикателствата на времето, колкото и да не ни се вярва", реагира Мариета Георгиева от професионална гимназия "Ас. Златаров" във Видин. По думите й сегашните осмокласници ще са на пазара на труда чак след 5 г. "Трябва ли още сега да ги вкарваме в конкретиката на всяка професия?", попита тя. Според нея по-удачно би било професионалните гимназии още в 8-и клас не да преподават термини, а да учат учениците на дигитална компетентност, лични качества като любопитство, гъвкавост. "Имаме свободата да направим това още в 8-и клас", казва тя.

Според Мариета Георгиева обаче е крайно време да се уеднаквят нормативите на учителите, които преподават теория и практика. В момента първите имат норматив от 600 учебни часа на година, а вторите, чиято работа явно се смята за по-безотговорна, имат 800 учебни часа. "Затова образователната система се противопоставя на часовете по практика", смята тя. Според директорката добре било и ако практиката се структурира в "по-непрекъснат период през учебната година". Обичайно учениците ходят на практика 1 път седмично, което е неефективно. Докато човек се ориентира какво се случва, работният ден е приключил. Далеч по-полезно би било, ако учебният процес се организира така, че една седмица учениците да учат 10 часа седмично български език, а цялата следваща седмица да е за практика, предлага Георгиева, която е възприела този похват в своето училище. Според нея е много важно самите професионални гимназии да се срещат поне 2 пъти в годината, за да обменят добри практики и да се учат една от друга. Повече внимание към учителите и предоставянето на възможност за 1 г. те да се потопят в реална работна среда е друго работещо според нея решение. Защо не и в клас едновременно да присъстват и учител, и практик.

 

...ИЛИ НЕ ТОЧНО

На малко по-различна позиция е Мая Гешева, директор на Националната финансово-стопанска гимназия. "Учениците са в XXI век, а някои учители, представители на по-възрастната генерация, сериозно изостават както по отношение на използването на информационно-комуникационните и облачни технологии, така и по отношение на използването на иновативни методи и подходи, свързани с развитието на креативно критическо мислене, развитието на меки умения и осъществяване на динамично и ефективно педагогическо взаимодействие. Затова са нужни усилия и от страна на цели педагогически екипи, и от страна на съответните учители", смята Гешева.

Според нея на първо място трябва да се променят нагласите на обществото и отношението към професионалното образование, което в масовите представи невинаги се възприема като особено престижно. "Когато кажем на учениците, че след завършване на някоя от дуалните ни паралелки ще могат да работят в дадена фирма, това е по-възможно да откаже родителите им, отколкото да ги мотивира, защото смятат, че това ще попречи на продължаващото им образование в университет", признава Гешева. Някои училищни директори също се притеснявали от дуалното обучение "от страх да не падне нивото им". Негативна тенденция, която наблюдава директорката, е и това, че част от учениците в професионалните гимназии не избират като втори държавен зрелостен изпит държавния квалификационен изпит по теория на професията и специалността, а избират някои от общообразователните предмети заради различните критерии за оценяване. „Държавният квалификационен изпит е от две части - теория и практика, и методиката на оценяване е различна, а критериите - по-високи. Това води до избор на втори зрелостен изпит на други предмети“ - казва тя. Опитът й обаче показва, че включването на учениците в практически занимания и в дуална форма на обучение повишава мотивацията им, дори и успеха им по останалите предмети. Добра практика за повишаване на интереса към професионалното образование според нея е и влизането на родителите в производството. Досегът до модерната реална работна среда е път за промяна на нагласи и стереотипи.

 

ПРЕЧКИ

Според закона за професионалното образование, за да може едно училище да разкрие нова паралелка, са нужни база, кадри и заявен интерес. Това обаче не може да стане, ако на територията на общината има друго училище с прием по въпросната професия, обърна внимание Антоанета Хинева от Математическата гимназия във Варна. Според нея това е ограничаваща разпоредба, която в конкретния случай не им позволява да разкрият особено нужната и търсена в момента специалност приложен програмист. От МОН препоръчаха Хинева да оформи искането си писмено, а защо не да излезе и от името на всички математически гимназии у нас, след което обещаха да го разгледат. 

 

Рано ли е в 6-и клас да започнем със сериозно професионално ориентиране?

 

"Не, дори е късно", е краткият отговор на Здравко Дучев, мениджър екипи и софтуерни разработки в ЕПАМ "Системс". По-дългата версия гласи, че навсякъде има липса на кадри, на компетентности, знания, умения и нагласи. Така че колкото по-рано се повлияе на нагласите и мечтите, толкова по-добре. В този смисъл той би започнал да говори по темата още от детската градина. Според него е по-важно не толкова дали учениците ще научат един или друг език за програмиране, а дали имат нестандартно мислене. "В ИТ бизнеса се търсят креативни и самоуправляващи се хора. Креативността е ключовото качество", смята той. Когато в неговата фирма дошли петокласници, в началото всички били плахи, само слушали и не смеели да вземат участие. След като с колегите му им разказали какви умения ценят, децата се почувствали доста по-добре и успели да отговорят какво и, по-важното, защо искат да работят дадена професия. Така се повишила и мотивацията им по други предмети, в които досега се виждала връзка с реалния живот. 

"Моят проблем са родителите и техните неосъществени амбиции. Много често ние се опитваме да форматираме децата си", сподели и Гергана Раковска от Фондация на бизнеса за образованието. Тя даде пример с експеримета на Кен Робинсън с кламера, който дават на дете в предучилищна възраст и на такова, което вече е било 2 г. в училище. Първото успява да намери 20 приложения на кламера, а второто - само три. Самата тя си "глътнала езика", когато дъщеря й заявила, че професията, която най-много харесала на организирания от фондацията "Панаир на професиите", е газов инженер. Майката обаче тактично си замълчала. "Нека не ориентираме децата си точно в дадена професия, а да им показваме възможно най-широката палитра от професии и възможности", призовава Раковска.

 

ПОГЛЕД ОТВЪН

"Качеството и приложимостта на професионалното образование все още се сблъскват с предизвикателства, но бяха предприети някои стъпки за подобряване на ситуацията" - това е оценката на ЕК в последния й мониторинг на образованието за 2018 г. Данните в него показват, че процентът за заетост на българите, завършили професионално образование, е нисък - през 2017 г. 59.1% от наскоро завършилите са били назначени на работа, което е доста под средното за ЕС от 76.6%. От ЕК все пак отбелязват, че след продължителни консултации е бил одобрен план за развитие на професионалното образование, както и че всички учебни планове и програми се актуализират в сътрудничество с бизнеса. Посочва се, че през 2016 г. у нас е въведена дуалната форма, чиракуването е утвърдено като форма на практическо обучение, а през 2017 г. общо 1742 ученици, или едва 1 на сто от учениците в професионалните гимназии, са участвали в дуални програми. Най-голямо е било търсенето на техници за компютризирани машини с цифрово управление, техници по електронно инженерство, техници за транспортно обслужване, електротехници, газови техници, техници по дървообработване и техници в областта на млекопроизводството.

 

3

Влез или се регистрирай за да коментираш

Още

Томислав Дончев: Основното образование трябва да бъде задължително

01.12.2018

1094 25
Нобеловата награда за физика се поделя от трима

02.10.2018

757 2
Откриват учебната година в Софийския университет „Свети Климент Охридски“

01.10.2018

258 6

Коментари

Архангел

Никога не е било, няма и да стане.

В техникумите винаги са влизали неудачници, които не са успели да влязат в гимназиите- езикови, матемарически, пмг и др.

Архангел

 

 Кои са качествата на бъдещето, нужни на учениците за бъдещата им реализация?

 

 

1.да бъдат точни. Среща в 10:00 не значи среща в 10:15.

2.да държат на думата си. Ще е готово до утре17:00 не значи да е готово след седмица.

 

Като начало това.

Гларyс

Имаше и престижни техникуми - там, където се учеше електроника. 

Влез или се регистрирай за да коментираш