Носителят на Голямата награда „Питагор“ за цялостен принос в науката е проф. Радостина Стоянова от Института по обща и неорганична химия към БАН, съобщиха от МОН. Официалната церемония за най-високите отличия за наука на МОН бе открита от министъра на образованието и науката Красимир Вълчев. Тя се провежда за 17-а поредна година, като за осемте категории кандидатстваха 52 учени.
„Имаме нужда от повече дни като този, в който връчваме наградата „Питагор“, за да изкажем признанието към нашите учени. Радвам се, че през годините нейни носители са толкова изтъкнати изследователи“, каза министър Красимир Вълчев преди старта на церемонията по награждаването. По думите му науката е вдъхновяваща, но и понякога неблагодарна, защото изисква неуморна работа, а резултатът не винаги идва бързо. Той отчете напредъка на страната ни в сферата на науката през последните години - подобрена научна инфраструктура, повече възможности за финансиране по национални програми, увеличение на възнагражденията на учените и др. „Науката стана по-свързана, по-видима и се надявам, че се издигна имиджът на научната работа“, каза още Красимир Вълчев. Министърът подчерта, че постигнатото трябва да бъде постоянно надграждано и в тази мисия много разчита на младите учени. „Смяната на поколенията е неизбежна и следващите десетилетия ще зависят в още по-голяма степен от това дали ще имаме достатъчно учени, на които да разчитаме за нашето развитие, за това децата ни да живеят в едно по-добро и проспериращо общество“, каза още министър Вълчев.
Той връчи наградата на проф. Радостина Стоянова, която поставя основата за развитието на ново научно направление в страната – химията на материали за чисто и достъпно съхранение на енергия. Публикациите й са цитирани над 5 000 пъти и Хирш индекс от 42. Победителката получи грамота и парична награда в размер на 12 000 лв.
Призът в категория „Комуникация на науката“ спечели проф. Христо Пимпирев от СУ „Св. Климент Охридски“, който е създател, двигател и посланик на българските полярни изследвания. Чрез активно медийно присъствие, срещи с млади хора и включване на артисти и журналисти в експедициите, той превръща науката за Антарктика в достъпна и вдъхновяваща за широката публика. В резултат на неговата дейност полярните изследвания се утвърдиха в България като област, която съчетава наука, образование и културна идентичност.
Приз за утвърден учен в областта на природните и инженерни науки взе професор доктор Християн Александров, преподавател във Факултета по химия и фармация на СУ „Св. Климент Охридски“. Основните му изследвания са насочени към молекулната структура на катализаторите и реакционните механизми върху тяхната повърхност. Проф. Красимира Йончева също бе наградена за утвърден учен, но в областта на медицината и науките за живота. Тя е от Фармацевтичния факултет на Медицински университет-София и разработва наночастици, които съдържат едновременно противотуморно лекарство и антиоксидант. Изследванията на професор Йончева насочват научната общност към възможността ракът да се лекува ефективно и безопасно.
Проф. Станислав Иванов от Висшето училище по мениджмънт във Варна изследва икономическите и социални аспекти на изкуствения интелект, автоматизацията и роботиката в отделните отрасли с акцент върху туризма. Той също бе отличен за утвърден учен в областта на социалните и хуманитарните науки.
Трима млади учени също получиха награда „Питагор“ в тези области на науката. Това са доцент доктор Мартин Ралчев от Института по роботика към БАН, главен асистент доктор Емилио Матеев от МУ в София, главен асистент доктор Меги Дакова от ПУ „Паисий Хилендарски“.
Доц. Ралчев участва в разработването на нови видове свръхчувствителни сензори и методи за измерване, д-р Матеев в създаването на нови лекарствени молекули, а д-р Дакова насочва изследванията си към така наречения „триъгълник на знанието“ – висше образование, наука и бизнес.
