За адаптирани учебници след 7. клас призоваха български неделни училища в чужбина на 19-та годишна конференция на Асоциацията на българските училища в чужбина, провела се наскоро в Софийския университет. На нея бяха обсъдени редица въпроси, свързани с финансирането, признаването на обучението по български език в образователните системи на европейските държави, качеството на учебния процес и необходимостта обучението да бъде съобразено със спецификата на българските общности зад граница.
"След 7. клас няма адаптирани учебници за деца в чужбина. Всичко, което имаме, е до 7. клас. Децата започват да окапват не защото нямат желание. Първо са много заети в американското училище. И второ, учебниците, по които преподаваме, са за училища в България. За децата в чужбина езикът и материалът са непосилни". Това коментира пред БНР учителката по български език и литература Венелина Димитрова от Българското училище "Св. св. Кирил и Методий" в Лос Анджелис.
"Големите разстояния. Много е трудно родителите да отделят един ден от времето си, който е почивен, да ги заведат до училище, където децата да се запознаят с езика на мама и тати", открои и друг проблем пред училищата зад граница административният директор на училището Живка Костова.
Общо 401 български неделни училища функционират в 43 държави на шест континента. В тях се обучават близо 40 000 ученици, като държавното финансиране от България за тях е над 8 млн. евро, посочи зам.-министърът на образованието Сеня Терзиева. По думите й тези училища са една от най-успешните политики за работа с българската диаспора и подкрепата за тях ще продължава, като МОН ще търси механизми за развитие и надграждане. Тя посочи, че ще се работи за създаване на нови учебни програми по български език и нови образователни ресурси. Ще се разширяват възможностите за електронно обучение, което позволява достъп до българско образование и за деца, живеещи далеч от неделно училище. Ще се развиват и програмите за квалификация на учителите и ще продължи да се насърчава обменът на добри практики между училищата по света.
По време на форума, ръководен от новия председател на Управителния съвет на Асоциацията на неделните училища Зорница Гоган, бе посочено, че сертифицирането на знанията по български език открива реални образователни перспективи пред младите хора. Сертификатите по български език се признават и по програмата „Печат за двуезичност“ в редица американски щати. "Това повишава авторитета на българския език и създава нови възможности за младите хора, включително да се завърнат да учат в висше образование в българските университети", посочиха от МОН. Оттам припомниха и програмите, които подкрепят неделните ни училища - "Роден език и култура зад граница" - за опознаване и съхраняване на българските културни традиции, и "Неразказаните истории на българите" - за изграждане на историческа памет чрез съвместни проекти на училища от страната и чужбина, и "България - образователни маршрути", по която ученици посещават България и изграждат лична връзка със страната.
Искания
Участниците в конференцията са се обединили около предложението МОН да финансира изцяло наемите на училищата, които наемат зали или стаи, както и ремонтни дейности за тези училища, които са към посолства и не плащат наем, предаде БТА. Те са поставили въпроса дали може да има отделно финансиране за учебници, което да е различно от общото, както и рекламна кампания в България и чужбина, която да запознава родителите с дейността на българските училища зад граница.
Основателят на Българското училище „Асен и Илия Пейкови“ в Рим, Италия, Венета Ненкова е предложила да бъде преразгледан начинът на разпределение на средствата за постоянни разходи, така че да се отчита реалната специфика на всяко училище. Тя е обърнала внимание и на необходимостта от по-голяма подкрепа за транспортните разходи на преподавателите, както и от отчитане на броя на учителите и действителните разходи за издръжка. От Българското училище "Св. св. Кирил и Методий" в Лос Анджелис са предложили да бъдат осигурени средства за експерти, които да подготвят проектни предложения по международни програми за подпомагане на обучението по български език и съхраняването на наследствените езици. А от Българското неделно училище във Варшава - да се увеличат средствата за учебници и отчитане на широкия обхват от административни и организационни дейности, изпълнявани от директорите на българските училища в чужбина. За запазване на финансирането за наемите и недопускане на намаляване на подкрепата за малките училища е настоял представител на българското училище в Кувейт.
"Размерът на финансовото подпомагане е предназначен за три основни неща - лекторските часове и възнагражденията на учителите, помещенията и учебната среда, както и учебните помагала. Именно тези направления са приоритетни, за да може обучението да се осъществява нормално", коментира Наталия Михалевска от МОН. По думите ѝ философията при създаването на българските неделни училища е те да бъдат самоуправляващи се общности, регистрирани като юридически лица в съответните държави и подпомагани от българския бюджет. Тя съобщи, че се правят разчети за увеличение на норматива за постоянните разходи. Обсъжда се и възможността за допълнителна подкрепа за училищата, които плащат наеми.
