facebook
twitter

Просвета

Репортаж

Как едно 12-годишно момче от селско училище удиви "Гугъл"

За Радостин Чолаков пътят към ИТ гиганта тръгва от тебешира
2971
Илияна Кирилова

„Иван имал 60 лева. Купил топка за 40 лева. Колко лева му остават?“ Задачката е фасулска, за първокласници, а белият тебешир явно е препускал из черната дъска в последния учебен ден преди лятната ваканция. В суматохата гъбата и кофата с вода чакат търпеливо реда си в основното училище на доспатското село Барутин. Броени дни преди първия училищен звънец ремонтните работи в училището все още текат под пара и прахоляк. Заради теч, съборил част от мазилката на една от стените, кабинетът по информатика пък е под ключ. Няма как да надникнем в школската ИТ обител. Директорът Емил Боболев ни превежда из дългия коридор под загрижения поглед на възрожденците от портретите на стената и вдига стеснително рамене: Още не са за гледане! Да дойдем в средата на учебната година. А защо ни интересува кабинетът по информатика? Заради 12-годишния Радостин Чолаков, който оттук - училището в Барутин, спечели с таланта си на програмист вниманието на гиганта "Гугъл" и получи от световната търсачка награда от 2400 долара, с които да продължи да развива уменията си.

-----

„Тия дни ще изнесем счупените столове, ще подменим това-онова, та да им е приятно на децата да идват и да се учат“, кима с глава директорът към ожулените чинове, в които са трили лакти и родителите на днешните им ученици. Остарялата материална база е голямата болка и грижа на Боболев и първата задача, с която смята да се захване като директор - пост, на който е от броени дни, след като се пенсионирал вече бившият му колега. И подчертава - работят и по европейски проекти, но парите не стигат. Учителският персонал прави всичко по силите си. Той самият например преди време зарадвал целия регион с първия си проект –

 

училищната мажоретна група събрала възторга

и на Доспат дори.

Откъдето и да го погледнеш, училището в родопското село Барутин си е за спасяване. Огромна сграда, строена преди много години за село от друг, по-мащабен калибър. Фасадата й е лъсната наскоро, така че да радва отвън окото. В края на лятото обаче, преди да се напълнят с деца, класните стаи са още по-омърлушени, сиви, старомодни. Без съвременни интерактивни дъски и мултимедии, посипани с тебеширена прах. Въпреки това много от елитните градски училища могат да им завидят – заради успехите на надарените им деца.

Тая учебна година прага на училището ще прекрачат няколко ученици повече от миналия 15 септември, общо 86. Заради по-високата раждаемост на випуска, нищо повече. Мизерните заплати в региона, за които местните работодатели сякаш се наговарят, пъдят и до днес младите зад граница. И докато децата на Барутин пълнят българските училища в чужбина, паралелките в местното се свиват като стафида и чезнат бавно, болезнено, безалтернативно. Само в испанския град Памплона има барутински малчугани колкото за две паралелки, споделят мъката си в селото. Веднъж стегнали куфарите за дълъг път, семействата се устройват, после прибират и децата си. Там си остават, вече не виждат бъдещето си в България, а хлапетата се връщат обратно само през ваканциите. В края на лятото пак поемат към Англия, Гърция, Германия... Пръснати са

 

из цяла Европа, та и отвъд океана

 

„Справяме се някак си с предизвикателствата, с много всеотдайна работа... с взаимно разбиране, с уважение... Резултатите на децата ни са доказателство. Нямаме недостиг на педагогически кадри, а от тая есен ще имаме и няколко нови млади учители... Вижте фасадата на училището, ремонтирана е – алуминиева дограма, изолации... В двора си имаме и паметник на патрона ни Никола Вапцаров...“, изрежда Сълза Камберова, класната на 12-годишния Ради. Ради все още е тук. И напук на недоимъка на образователната ни система, тъпчеща все така на едно място, упорито смайва света с таланта и уменията си. На училищното табло са наредени грамотите му от националните математически олимпиади, три на брой. Компания им правят още две отличия - за постижения по български език, пак на надарените деца от смаляващото се, бавно гаснещо родопско село.

За Ради и съучениците му от седми клас тая есен има една добра новина. През новата учебна година за разлика от миналата няма да делят една стая с по-долен клас. Заради недостига на деца петокласниците и шестокласниците са трупали цяла година знания пред една и съща черна дъска. Докато едната редичка разлиствала учебниците за по-малките, другата препускала из материала за по-големите.Третокласниците и четвъртокласниците също избутали заедно уроците си по учебните програми. Миналата есен на първата родителска среща настъпило всеобщо стъписване, когато се разбрало, че различни класове ще учат заедно: Ама, как така два класа в една паралелка,

какво ще научат децата накрая?

 

Знанията и на едните, и на другите ще закуцат яко. А, кой ще дърпа напред по-будните? Като Ради, например. Това, което учат съучениците му по информатика до седми клас, той си знае още преди да влезе за пръв път в час – как да създават документ в Word, как да го попълнят...

Историята на Радостин в програмирането започва преди четири години, покрай леля му и чичо му, програмисти, които живеят и работят в Пловдив. Бащата на Ради работи в дърводелски цех, а майка му - в шивашки, дигиталните технологии не са им силата. В трудната материя навлязъл сам, с видеоуроци по интернет на английски. За да ги разбира, се захванал здраво и с езика, с помощта на речници и преводача на "Гугъл". А, за да има с кого да говори на общ език, да търси и да дава съвети, се регистрирал в няколко специализирани сайта. Без да споменава на каква възраст е, че кой ще вземе на сериозно едно 12-годишно момче.

Слетите паралелки си имат и предимства, стига да можеш да ги видиш. „С едното ухо слушам уроците за пети клас, с другото - за шести. Та,

 

догодина ще си знам всичко

 

и ще ми е много по-лесно“, похвалила се у дома една от петокласничките, за да успокои притеснените си родителите за качеството на образованието й в слятата паралелка. Лозан, бащата на Ради, разказва това с усмивка, но със стаена в нея тревога. Ради им носи само шестици по всичко, но и те си имат дертове. Училището в Барутин е до седми клас, догодина момчето ще трябва да отиде в друго. Ама, къде? В Пловдив ли, в София ли, тепърва заедно ще решават. Кой мисли у нас за надарените деца, за тия, които напук на реалността успяват? А, уж в тая насока има държавна политика...

Ради върви навсякъде под мишница с лаптопа си и не откъсва очи от монитора. За разлика от връстниците си,

 

не се забавлява в мрежата,

 

а е потънал в работа. Сега работи върху поредния си проект за Google Assistant. Шах играта RSG Chess е един от най-големите му и най-успешни проекти. „Работих по него с месеци като използвах част от ваучерите, които получих като награда от "Гугъл", за да го тествам и подобря. Играта може да се изтегли на смартфони с Android, но и да се играе в интернет. Тя не изисква интернет връзка, можеш да я играеш с приятели или срещу телефона“, разказва Ради. Алгоритъмът, който играе като човек, също е негово творение. Приложението The Funny Jester пак е създадено от него към платформата Google Assistant – умен помощник, с който можете да разговаряте на доста езици, но за съжаление българският не е сред тях. „Той може да управлява телефона ви с гласови команди, да създава напомняния, да пазарува в интернет вместо вас. Програмистите могат да създават т.н. Actions или да добавят неща, които асистентът все още не може да прави. Моето приложение добавя функция за забавни и интересни факти към Google Assistant. То е малко по-просто от играта за шах. Има база данни с много вицове и интересни факти и когато потребителят попита: „Може ли един виц“ или пък каже „Скучно ми е“, The Funny Jester ще се опита да го развесели“, разказва за работата си със сериозността на възрастен днешният седмокласник.

Малко след първото признание от страна на хай левъл гиганта за двата му най-успешни проекта - шах играта RSG Chess и приложението The Funny Jester, Ради все пак успял да привлече вниманието и у нас към работата си. Е, не на образователното министерство, но му се обадил Светлин Наков, създателят на първия у нас Софтуерен университет, и му предложил най-ценното –

 

безплатно обучение в елитното си частно училище

 

за практически дигитални умения, както и стипендия. Да, но пък Ради е още малък, на родителите му не им се ще да го пуснат сам в големия град. Ако семейството се премести в София, то тогава къде ще учи Слави, по-малкият брат на Ради? При това изискване за уседналост как да запишеш детето си в софийско училище, умуват родителите на малкия талант от запокитеното в планината селце. Модерната градска среда хич не ги блазни, затова и напук на несгодите, все още седят близо до корените си и искат децата им да растат и да се развиват далеч от безумния ритъм на града, близо до природата, в сърцето на Родопите. Ако имат достойни заплати, младите хора от региона не биха избягали, та работодателите сега да се жалват от криза за работна ръка. Ради пък отбелязва, че в каквато и посока да тръгне, иска да си остане в България. На един програмист не му трябва нещо повече от качествен лаптоп и бърза мрежа, за да може да работи с топ фирми и от другия край на света. Въпреки, че "Гугъл" и Ай Би Ем обявиха, че не търсят висшисти, а средното образование е достатъчно за работа при тях, Ради казва, че ще продължи да учи, при това у нас... Вярно е, че висшето все повече се отдалечава от бизнеса, а неформалното може да ти даде професия и работа във фирми на световно технологично ниво... И все пак...

Ден след срещата ни в Барутин Ради звъни по телефона. Току-що е получил още една награда на "Гугъл" за постиженията си. Този път топ търсачката го е отличила за големия интерес към разработеното от него приложение на английски и руски. Посрещнал я пак така сдържано, не по детски, както и първия път. "Мамо, ти май повече от мен се радваш", казало й момчето още когато от Америка дошла първата добра новина.

4

Влез или се регистрирай за да коментираш

Още

Запор на сметки блокира заплати и стипендии във Великотърновския университет

16.12.2018

1259 25
Томислав Дончев: Основното образование трябва да бъде задължително

01.12.2018

1178 31
Нобеловата награда за физика се поделя от трима

02.10.2018

836 2

Коментари

Krass_

Хубав репортаж, браво!

От една страна такива статии ми оправят настроението за деня и донякъде оптимизма за бъдещето на нацията и страната. От друга страна обаче ме натъжават, защото това дете (както и някои други) се развива и успява въпреки държавата, а не подпомогнато от нея. В много други страни биха го издирили и подпомагали точно държавни служители, а тук сме заети, главно с писане на стратегии, политики и доклади, както и всепоглъщащо нищоправене.

Eisblock
снимка на Eisblock

И аз съм на твоето мнение за оставащото чувство след прочита. И браво на това дете и двете на снимките имат умни, будни очи.

 

Дано успеят в този сбъркан свят на чуждопоклоници, патриотари и слуги на чужди интереси съсипващи България. В упадъка си се придвижва към челните места, блъскана, теглена и влачена от стадата "умници"...

 

И дано родителите да намерят своят модус-вивенди, за себе си и децата.

Предводител на ...

Патрьотите не харесват този репортаж.

Vinkel

Някоя и друга година и айде в чужбина...

 

Влез или се регистрирай за да коментираш

×