Медия без
политическа реклама

Изпитите след седми клас - какви са и какви трябва да бъдат

Според едни експерти националното външно оценяване може да бъде инструмент за промени в системата, според други - от него печелят основно фирмите за помагала и подготвителни курсове

Илияна Кирилова
Най-ценни за учениците са практическите упражнения, но за съжаление те са и най-недостатъчни.

Националното външно оценяване в края на 7-и клас и тази година напрегна родителите. Ако преди 1-2 г. причината бе разделянето му на модули, сега проблемът е в обхвата от творби, върху които да се провежда изпитът по български и литература. Просветното министерство се опита да включи в теста за догодина и темите, изучавани в 5-и и 6-и клас, т.е. да изпълни училищния закон, според който външното оценяване в 7-и клас следва да проверява наученото през целия прогимназиален етап, а не само в седми клас. Но бързо капитулира пред родителските протести и даде 2 години отсрочка за литературата. Този спор обаче поражда отново редица въпроси за смисъла от национално външно оценяване и дали той не се изгуби някъде в превода.

---------

Националното външно оценяване бе въведено в края на 2006/2007 г. с няколко цели - обществото да се информира за актуалното състояние на образователната система, държавата да съпоставя постиженията на учениците в различните училища и випуски и да набелязва мерки за подобряването им, родителите да получават обратна връзка, учениците да придобиват адекватна представа за нивото на подготовката си, както и да се оценяват работата на учителите и използваните от тях педагогически методи. И всичко това с мисъл за общата цел - повишаване на качеството на образование. В началото оценяването се провеждаше след края на учебната година и беше по всички учебни предмети. С течение на годините обаче форматът, съдържанието, а в крайна сметка и целите се промениха, като, разбира се, днес всичко друго отстъпва на заден план пред факта, че с тези изпити се кандидатства и в гимназиите. 

В момента изпитите за седмокласниците са 2 седмици преди края на годината, разделени са на модули, а предметите се стопиха до само два - по български и по математика. Защо предметите останаха два? Няма сериозна обосновка от просветното министерство. А целите на тези изпити, записани в новия училищен закон и съответните поднормативни актове, са сходни - диагностика на индивидуалните постижения на ученика и определяне на областите, в които има нужда от подкрепа, мониторинг на образователния процес за прилагане на политики за подобряване качеството на образование, и установяване на степента на постигане на отделни очаквани резултати от обучението по учебен предмет, определени в учебната програма и държавния образователен стандарт.

Ретроспективният поглед назад във времето показва, че очакванията от националното външно оценяване по-скоро са се разминали с реалността, тъй като не са налице нито задълбочени анализи на проблемите в системата, нито работеща стратегия за тяхното решаване, нито пък видимо подобрение на качеството на обучението. Едва ли има ученик, който да се е възползвал от конкретно набелязани точно за него мерки за преодоляване на установените в оценяването му пропуски. На училищно и регионално ниво се правят някакви анализи за успеваемостта на учениците, набелязват се някакви мерки за подобряване на обучението, но всичко остава някак си на парче, с незначителни резултати. Съдържанието на изпитите вече стъпва на новите учебни програми, но те не са кой знае колко по-различни от старите. Към него тук-там се добавят задачи, свързани с функционалните компетентности на младежите, така необходими в днешно време, но времето на учениците за практически упражнения и за придобиване на въпросните компетентности си е все така малко.

Всички тези пороци на системата са отново видими и в последната дискусия върху какъв материал да е изпитът. Ако си припомним целта на националното външно оценяване - да провери с какви знания си тръгват децата от този образователен етап, би следвало да е повече от нормално въпросите да обхващат и трите класа от този етап. Това обаче не е просто спор за механичното местене на творби и теми във и извън конспекта. Самите задачи също трябва внимателно да бъдат сверени с целите на изпита, за да проверяват наистина усвоени знания и умения, а не просто наизустени детайли от това или онова стихотворение/разказ/роман. Тогава притесненията на родителите, че ще трябва да пращат децата на частни уроци още от пети клас, не би следвало да са основателни. Не би следвало да създава толкова много тревога и стрес и самата кампания. Не по-малко важен е въпросът защо сме решили да оценяваме наученото само по два предмета. Нима останалите предмети не се нуждаят от наблюдение и актуализация на учебните програми? И не на последно място - докато у нас подобен род стандартизирани тестове не са с дълга история, то по света от години се водят дебати дали тяхната роля не се е изчерпала в сегашния им вид. В. "Сега" представя няколко гледни точки по темата.

 

Учителите

 

Преподавателката по български език Марта Радева смята, че националното външно оценяване в 7-и клас осигурява предвидимост, предполага по-голяма обективност при проверката на знанията на учениците и по-голямата им мотивираност. "До голяма степен това се случва, но докато зрелостниците имат някакво лично време за подготовка, седмокласниците, за които изпитите са дори по-съдбовни, имат най-много ден-два, за да се подготвят за изпитите", казва тя. Според Радева и за тях трябва да се отдели поне една седмица, в която учениците да не ходят на училище - идея, която засега се възприема като "симпатична, но донкихотовска". Преподавателката е на мнение, че включването на литературните творби от 5-и и 6-и клас в изпита за седми клас е неразумно най-малкото защото учебниците се връщат и повечето ученици, особено от по-затънтените селища, не могат да се снабдят с тях отново, за да преговарят за външното оценяване. "Нека изпитът да проверява умения", казва тя, давайки пример с трансформиращия преразказ, който трябва да правят седмокласниците в рамките на втория модул от теста - той се учи в пети клас, а самото умение да се създава подобен текст се тества в края на седми. Радева определя като положителен знак и факта, че в НВО по български и литература в последните години се постави акцент върху задачите, които тестват ключови компетентности, каквато е например четенето с разбиране. (Друг е въпросът колко време има през годината за овладяването на тази компетентност - бел. ред.).

 

Регионален поглед

 

Шефът на регионалното управление на образованието във Варна Венцеслава Генова приема националното външно оценяване като много необходимо за системата. "Всяко нещо се мери през резултатите. НВО е инструмент за измерване на качеството на образованието, чрез него може да се види кое от учебните програми е лесно и кое - трудно за учениците, учителите да направят равносметка с кои методи са успели, а училищата да набележат мерки за подобряване на обучението", споделя тя. За нея най-ценно при изпитите е самоизмерването, което всяко школо може да направи. На регионално ниво също се набелязват мерки, твърди Генова, давайки пример с тези, предприети в нейния регион. Миналата година оттам си поставят за цел да свият голямата ножица между най-слабите и най-силните ученици. "Подходихме индивидуално към всяко дете - с едни мерки, ако ниският му резултат се дължи на много отсъствия, и с други - ако той е резултат на слаба комуникация с учители или родители. И успяхме - макар и не с огромни крачки, най-слабите се приближават към най-добрите", констатира Генова.

 

Синдикатите

 

Според председателя на Синдиката на българските учители Янка Такева външното оценяване изпълнява целите си, тъй като при всяко препитване учениците усвояват най-важното. Според нея изпитите в 4-ти клас са изключително полезни, защото затвърждават знанията на най-малките. Същото тя смята и за миниматурите в 7-и клас, но при условие че са върху съдържанието само от седми клас. "Този въпрос трябва да се преосмисли, защото създава голямо напрежение. Учениците са получили удостоверения за 5-и и 6-и клас, преминали са тези класове, не е необходимо пак да бъдат препитвани върху тях. По-добре е да запазим психиката, равновесието и здравето на децата", смята Такева. Според нея аргументът, че с увеличаване на материала, върху който ще се държат изпити, ще се повиши грамотността, е несъстоятелен, тъй като "грамотността не се измерва с един изпит, а през цялата учебна година". По думите й точковата система на оценяване е добра, както и образователната ни система като цяло, на която, ако липсва нещо, това са поощрителните политики.

Колегата й от синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа" Юлиан Петров пък смята, че НВО в 4-ти клас е "статистическа гимнастика за доказване на знания", които не кореспондират с реалните. "Тенденцията в миниматурите, както и в останалите матури е избягването на слаби оценки и неглижиране на смисъла от тях, но високите резултати не показват постигането на по-добри знания, социализация и възпитание… Това се прави с простичка оценителна система, в която учителят няма вариант да пише двойка, защото всички трябва да имат шанс да бъдат документално доказано като „успешни“, след което, разбира се, да станат и „успешни“ студенти", коментира той в своя позиция.

От синдиката поискаха преди 2 г. изпитите в 4-ти клас директно да отпаднат, защото са неефективни, манипулативни и стресират ненужно учениците. Според тях изпитът не е завършек на етап, защото четвъртокласниците, които не са се явили на теста, могат да преминат в следващия клас, а тези, които са се подложили на изпит, са помогнали единствено на МОН да направи статистическия анализ на успеваемостта. Оценките от тестовете не се вземат под внимание при продължаване на следващия етап от образованието на учениците с изключение на кандидатстващите за прием в природо-математическите гимназии, дават още аргументи от синдиката.

 

Експертът

 

Според образователния експерт Янита Димитрова, участвала в разработването на редица закони в просветната парламентарна комисия, основният проблем на НВО е в съвместяването му с конкурсните изпити за прием в гимназиите. "Това е изключително неправилно и променя философията на двата изпита, които имат коренно различни цели - единият оценява образователната система, а другият - персоналните знания на учениците, като най-подготвените и способните да продължат образованието си в най-добрите училища", коментира Димитрова. По думите й смесването им е все едно да те питат дали искаш да станеш космонавт и дали можеш да станеш такъв. Експертът дава за пример новата учебна програма по математика за 7-и клас, която според нея не се различава почти с нищо от старата с изключение на 2 теми от вероятност и статистика, а часовете за нови знания са 60% срещу едва 32% общо за упражнения, преговор, обобщение и практически дейности. "В 6-и клас има само 1 час за изучаване на статистически въпроси, диаграми и координатни системи, които се тестват и в международното изследване PISA. Как българските ученици да се справят на него, при положение че се проверяват за нещо, което не са учили?", пита тя.

Според Димитрова МОН прави опити за вземане на мерки за подобряване на училищното образование на база резултатите от НВО, но те не са систематични и затова фрагментарни и твърде далеч от реалността - служителите на министерството се допитват до учителите, но по-скоро рядко вземат под внимание предложенията им. Тя е категорична, че липсва научен анализ на резултатите от НВО през годините, както и постоянен мониторинг на целия процес, в резултат на което философията на самите изпити е размита. Показателно за това е, че експертите на МОН не могат да кажат със сигурност защо резултатите дадена година са много лоши, защо следващата година двойките намаляват или защо шестиците са повече. Целият анализ се свежда до статистика, съпоставяне и създаване на недостатъчно обективен рейтинг на училищата.

Въведеното външно оценяване в края на 10-и клас пък според експерта е абсолютно безсмислено, защото не води до нищо, а оценките от него не влияят на дипломата на учениците за завършен гимназиален етап. Според наредбата за оценяването десетокласниците подлежат също на изпити по български и по математика, но докато новите учебни програми не влязат в сила и за тях, те ще държат само изпити за оценяване на дигиталните компетентности. Впрочем резултатите от тези тестове, както и от извънредните по география за 5-и клас например изобщо не се съобщават на обществото, а стоят за вътрешно ползване.

Критериите за оценка на изпитите според Димитрова също са порочни, защото скалата се нагажда според резултатите на учениците (през 2016 г. например летвата за тройка бе свалена от 18 т. на 16 т. заради многото двойки - бел. ред.). "Изключително погрешно е схващането, че НВО проверява предимно работата на учителите. Те действително биха били полезни за коректив на образователната им дейност и важен критерий при определяне на заплащането. Резултатите обаче са много по-ценни за това да покажат доколко учениците са усвоили учебния материал, доколко държавните образователни стандарти за учебно съдържание са адекватни за изпълнение. Управлението на образованието трябва да следва потребностите на учениците, а не обратното. Осъвременяването на образователния процес, принос за което следва да има НВО, трябва да балансира между добрите традиции и необходимостта от модернизация", смята експертът. Вместо това външното оценяване сякаш се оказа изключително добра ниша за търговска печалба - чрез частни уроци, всякакви помагала, които не подлежат на държавен контрол, подготвителни курсове и пр.