Медия без
политическа реклама

За пръв път гледаме съвременните "икони" на Арнолд Нюман

Над 60 години майсторът на фотографията снима бележити личности в интериор

снимка: СГХГ
Труман Капоти, 1977 г.

До 9 декември, 
СГХГ

 

Игор Стравински край черния си роял, Джон Кенеди пред Белия дом, Анди Уорхол сред купчина играчки, Труман Капоти, изтегнат по халат на дивана.... И още портрети на Пикасо, Дали, Миро, Айн Ранд, Кристиан Диор, Франко могат да бъдат разгледани в Софийската градска галерия. За пръв път у нас гостуват фотографиите на Арнолд Нюман (1918 - 2006) - един от най-влиятелните портретисти в историята. В продължение на седем десетилетия пред него позират 10 американски президенти, както и най-прочутите личности от изкуството и шоубизнеса. Един от портретите, които не успява да направи, е на Айнщайн - ученият умира ден преди тяхната планирана среща. Самият Нюман снима своя последен модел седем месеца преди кончината си на 88-годишна възраст. Той ни е оставил в наследство и много думи, с които съвестно обяснява изкуството си. 

55 фотографии на Арнолд Нюман ще могат да бъдат видени от българската публика. Експозицията бе открита снощи и продължава до 9 декември. 

Американският фотограф въвежда новаторски подход в портретирането - "фотопортрет в интериор", изваждайки моделите си от стерилното пространство на студиото. Той е привърженик на идеята, че за да разкрие по-добре личността на човека, който позира, той трябва да е поставен в типична за професията му среда. През 30-те години това е пробив, днес е масово използван похват. 

Всяка от творбите на Нюман разказва собствена история, сякаш мини биография на човека, попаднал пред обектива на гениалния фотограф. Интересуват го мотивите, които движат хората, а фотографията е платното, на което рисува, вярвайки, че първо трябва да си добър художник. Арнолд Нюман изгражда фотографиите си като картини - подрежда пространството с изтънчена интуиция и пестелива сръчност. Малката глава на Стравински край огромния роял - това е светът на музиката. Начупеният Уорхол или очилата, през които Азимов вижда бъдещето на Вселената. Една уморена Монро - "най-тъжната жена, която съм срещал на света" по собствените му думи. Работил е и в цвят, но най-прочутите му фотографии са черно-бели. 

Изложбата в Софийскта градска галерия е десето издание на платформата "Майстори на фотографията", осъществявана от "Мусиз" и "Америка за България".