Изложба „Японска графика XVIII–XX век“ се откри тази вечер в Националната галерия – Двореца, където може да бъде разгледана до 8 ноември. Съорганизатор, наред с домакините, е и посолството на Япония у нас. Куратор на експозицията е Златка Димитрова.
Колекцията на Националната галерия е една от най-представителните сбирки на японско изкуство в Югоизточна Европа и проследява развитието на основни направления и графични техники в него през последните два века. Произведенията са постъпвали по различни пътища – чрез откупки, от изложби през 1957 и 1963 г., от създаденото през 1981 г. Международно биенале на графиката във Варна и чрез дарения от автори след техни представяния в България от 70-те до края на XX век. Важен момент е договореността за сътрудничество между България и Япония от 1975-а, след която обменът на изложби и други културни инициативи се разширява. Събитие с ключово значение е организираната съвместно с Японската фондация изложба преди 50 години в София.
Настоящата изложба е включена в програмата на 37-ото издание на Дните на японската култура в България. Най-ранният представен период в нея е свързан с традиционната гравюра на дърво – укийо-е, която заема централно място в развитието на японската графика през периода Едо (1603–1868). В началото на XX век се формират две нови направления – шин-ханга („нови отпечатъци“) и сосаку-ханга („творчески отпечатъци“). Те се развиват почти паралелно, но се основават на различно разбиране за ролята на художника и за процеса на създаване на графичното произведение.
Шин-ханга възниква като опит за обновяване на традицията на укийо-е. Запазен е установеният модел на производство, при който създаването на отпечатъка е резултат от съвместната работа между издател, художник, гравьор и печатар. Сосаку-ханга утвърждава различен принцип – авторите сами създават композицията, обработват печатната форма и отпечатват произведението. В тези графики традицията на японската гравюра на дърво се съчетава с някои художествени принципи на европейския модернизъм.
След края на Втората световна война японските художници постепенно възстановяват международните си контакти, някои от тях създават връзки с Китай, СССР и страните от Източна Европа. С подобен контекст е свързана една от ранните придобивки на новосъздадения отдел за чуждестранно изкуство към Националната галерия – през 1957 г. българската държава откупува произведения от организираната от художника Мирчо Якобов изложба в залата на СБХ на ул. „Г. С. Раковски“ 125 в София (днес зала „Райко Алексиев“), посочват домакините на експозицията.
От края на 50-те японската графика навлиза в период на значително техническо и художествено обновяване и разнообразие. Наред с гравюрата на дърво все по-широко се налагат литографията, офортът, сухата игла, мецотинтото и разнообразните смесени техники. През втората половина на XX век японските автори участват активно в международни изложби и биеналета и утвърждават сериозното си присъствие на световната графична сцена. Този период е представен широко и в колекцията на Националната галерия.
