Ще бъде ли разкрита скоро тайната на Стоунхендж?

Стоунхендж, прочутият неолитен паметник, си остава все по-загадъчен отвсякога, въпреки новите открития, които хвърлят малко повече светлина върху комплекса. Последно археолозите се натъкнаха на огромен пръстен от издълбани шахти само на 3 километра разстояние от Стоунхендж, предаде онлайн изданието artnet.
Археолозите от Университета на Брадфорд в Западен Йоркшир, Англия, откриват древния обект чрез Проекта за скрити обекти около Стоунхендж, който обединява експерти по неинвазивно геофизично проучване и дистанционно проучване заедно със специалисти по британска праистория и ландшафтна археология.
Използвайки технологията за дистанционно наблюдение за осъществяване на проучванията, екипът се заема да проучи новооткритите шахти около Стоунхендж. Те са с диаметър над 10 м. и дълбочина 5 м. Учените откриват поредица от поне 20 праисторически шахти, като смятат, че са били много повече. "Районът около Стоунхендж е сред най-изследваните археологически обекти на земята и е забележително, че прилагането на нова технология може да доведе до откриването на такава масивна праисторическа структура, която за момента е най-голямата във Великобритания", казва Винс Гафни, председател на факултета по археологически науки.
Откритата структура образува частичен кръг с диаметър приблизително 1,93 километра, съсредоточен около  Дюрингтън Уолс - най-голямото известно на науката каменно селище и също заобикалящ по-малкия Уудхендж (дървена версия на Стоунхендж). Проучванията показват, че няма как структурите да са възникнали естествено .Радиовъглеродното датиране на седимента предполага, че шахтите са били изкопани около 2500 г. пр.н.е. Целта на структурата обаче, подобно на тази на Стоунхендж, остава загадка, но "тя показва значението на Дюрингтън Уолс и желанието на неолитните общности да записват своите космологични системи на вярвания в такъв мащаб, какъвто не мислехме, че може да съществува“, казlа Гафни. Учените имат теория, че шахтите служели за разделение между света на мъртвите и живите.
Екипът е публикувал своите открития в списанието Internet Archaeology.