Премиера: Младежки театър „Николай Бинев”
Участват: Койна Русева и Димитър Баненкин
Признак на какво е да остане човек дълги години с някого: на липса на въображение или тъкмо обратното – на богато въображение. Пред подобен тип въпроси се изправят героите в премиерния спектакъл на Младежкия театър „Николай Бинев” „Специални поводи” от Бърнард Слейд. Българската публика свързва името на канадския драматург и сценарист с поставяната му у нас пиеса „Догодина по същото време”, предизвикала фурор с изиграните 1453 представления на Бродуей. Също като в нея в настоящата постановка, чийто режисьор е Петър Кауков, се проследява какво се случва с персонажите между поредицата им от срещи във времето.
Белите, светещи отвътре мебели са като че красноречив външен израз на намерението на Ейми и Майкъл да започнат „на чисто”, след като се разведат (сценограф е Елица Георгиева). На сцената се изявяват Койна Русева и Димитър Баненкин, когото напоследък често гледаме в образа на неудовлетворения от брака си съпруг (например в спектаклите „Вихрушка” и „Обичай ме” от репертоара на Сатиричния театър). За актьорите предизвикателство е това, че за периода от около десетина години, в рамките на който протича действието, двамата герои в някои отношения остават верни на природата си, но в други търпят значителна промяна. Или пък си разменят ролите. Докато в началото Ейми е тази, която не пуска бутилката, впоследствие неволите бори с алкохол бившият й мъж. Максимално оползотворява възможността да се покаже в комедийно амплоа Димитър Баненкин, влизайки в кожата на къркания Майкъл, очарован от собственото си пиянство.
След всяка среща на двамата завесата пада в прекия и в преносния смисъл на думата, за да се оповести краят на един житейски цикъл и началото на нов. Само привидно обаче „специалните поводи” за виждане – погребение, премиера, кръщене, сватба, Коледа – са тези, които движат действието. Зрителят е свидетел как между „вчера” и „днес”, между поредната „среща” и последващата я „раздяла” героите сами изтъкават нишката на живота си. В пиесата се проблематизира не толкова темата за трудностите в брака и злополучния често опит на „бившите” в бъдеще да си останат приятели. Откроява се внушението, че самото ни съществуване тук и сега е вече специален повод и че не са нужни сметанови торти и коледни дръвчета, които да подчертаят блясъка му. Красива метафора на това е танцът, с който започва и приключва спектакълът, оформяйки кръговата му композиция.
Следващите представления се играят на 10 и 26 октомври.
*Цитат от Пейо Яворов.
