Големият френски кинорежисьор Жан-Пол Рапно, прочут най-вече с филма си „Сирано дьо Бержерак“ с Жерар Депардийо, е починал на 94-годишна възраст. Това съобщи един от синовете му пред агенция France Presse днес.
Роден през 1932 г. в Оксер, Жан-Пол Рапно разказва, че първото му представление, преди да открие американското кино, е било в семейния му кръг. По време на големите неделни трапези, организирани в замъка на богатия му дядо по майчина линия – предприемач, той рано се отличава като разказвач, събиращ надраскани на салфетка истории в джобовете си, готови да бъдат рецитирани пред присъстващите.
Кариерата му започва рано като сценарист и асистент-режисьор на легендарния Луи Мал Сред със „Зази в метрото“ (1960) и „Много лична афера“ (1962), както и с класическия в сътрудничество с Филип дьо Брока „Човекът от Рио“ с участието на Жан-Пол Белмондо.
Във френското кино той заемаше уникално място, пише Le Monde. Обичан от широката публика и уважаван от критиците, Жан-Пол Рапно създаде това, което може да се нарече френска комедия с американски привкус. Неговите филми, едва общо осем в цялата му над половинвековна кариера, бяха определящи за своята епоха. Те редовно грабваха наградите „Сезар“, а понякога се превръщаха, като „Сирано дьо Бержерак“ или „Бон Воаяж“, в световни посланици на френския добър вкус.
Отличителният почерк на Рапно е разпознаваем със слънчевия му и игрив начин да потапя героите си в „безгрижни“ приключения – термин, който самият той измисли, поверявайки ги на най-големите звезди на своето време и съживявайки националното литературно наследство с тях. Черпейки от изворите на класика Едмон Ростан и пиесите на Жорж Фейдо, неговият стил беше за киното онова, което оперетата е за операта: причудлива, безгрижна вариация, изградена с ритъм и елегантност. Колкото и редки да бяха, в буйните си комедии от „Живот в замъка“ до „Бон Воаяж“ и „Сирано“, режисьорът поддържа баланса между лекота и носталгия, убеден, че динамиката и меланхолията могат да се съчетаят.
Най-известният филм на Рапно „Сирано дьо Бержерак“ (1990) е смятан за абсолютен шедьовър с Жерар Депардийо в главната роля. Филмът печели 10 награди „Сезар“ (включително за най-добър филм и режисьор), награда от фестивала в Кан, „Златен глобус“ и е номиниран за „Оскар“. „Хусарят на покрива“ (Le Hussard sur le toit, 1995) е мащабна и скъпа историческа драма по романа на Жан Жионо с участието на Жулиет Бинош и Оливие Мартинес. Още „Живот в замъка“ (La Vie de château, 1966), дебютният му филм, му носи престижната награда „Луи Делук“. „Дивакът“ (Le Sauvage, 1975) с Ив Монтан и Катрин Деньов става популярна романтична комедия. „Бон Воаяж“ (Bon Voyage, 2003) е историческа комедийна драма с участието на Изабел Аджани и Жерар Депардийо...
Само осем филма за повече от 50 години кариера, чието бавно съзряване контрастираше с неистовата енергия, която ги движеше, захранвана от звезди като Катрин Деньов, Ив Монтан, Изабел Аджани, Жерар Депардийо, и ударните диалози. В най-добрите си години режисьорът успешно съчетаваше Холивуд от Златния век с френската чувствителност, престорената лекота на вечно неспокойните персонажи с истинската им сериозност, коментира изданието Liberacion.
