Режисьор: Боян Крачолов

Участват: Каталин Старейшинска, Димитър Крумов и други

Доколко човек съумява да не затъне в живуркането и рутината, пита се в спектакъла „Спомен за летене” – премиерно заглавие в афиша на Театрална работилница „Сфумато”. Постановката на Боян Крачолов се базира на откъси от текстове на цяла плеяда гении на перото: Н.В. Гогол, А.П.Чехов, Херман Хесе, Самюъл Бекет, Антоан дьо Сент Екзюпери, Уилям Шекспир, Рей Бредбъри, Умберто Еко и други.

Оригиналното сценографско оформление е дело на Михаела Добрева. Пространството на камерната сцена прелива от купчини намачкани стари вестници, сред които героите са буквално затънали до шии. В ролите гледаме Биляна Георгиева, Веселин Петров, Димитър Крумов, Иван Николов и Каталин Старейшинска. Последната този сезон вече се открои с яркото си превъплъщение в най-новата постановка на Тези Москов „Аз обичам, ти обичаш, тя обича” (играе се в Малък градски театър „Зад канала”). Персонажите са навлекли работни гащеризони, лицата им са почернени сякаш от печатарско мастило, а някои от тях носят противогрипни маски. Не в пряка връзка обаче с растящия брой на заболелите в столицата, уверява се публиката. Петимата като че се опитват, без самите те да лепнат „заразата”, да изчистят своята „планета” от вредители. Точно както Малкият принц ежедневно се бори с „опасните семена” на баобабите, за да предотврати гибелта на астероида си. Симптоматична за хаоса, сред който живеем, и за излъганите ни надежди за „утре” е още първата сцена. Обладани от някаква неистовост, героите четат в надпревара от абсурдни по-абсурдни заглавия във вестниците, подир което ги изхвърлят с презрение зад гърба си: „Ерос и Танатос – опасно близки” или пък: „От утре нови мартеници – Пижо, Пенда и Джендър”. Камарите хартия зрителят дешифрира като метафора на купищата шансове за реализация, разкриващи се уж пред човека, от които той по една или друга причина не се облагодетелства. Което според внушенията на спектакъла е тъждествено на липса на възможности. За отправна точка в него Боян Крачолов е избрал една мисъл на Венедикт Ерофеев, появяваща се из разхвърляните му дневници: „Може би това е целият живот. Като да дремеш нощем на гарата. Будиш се – и вече си на тридесет и три, задрямваш пак... пак се будиш – и си на четиридесет и осем, пак задрямваш – и не се будиш повече”.

Като лабораторен тип театър постановката търси изход от ситуацията, без да я ревизира, позовавайки се на „архетипната” памет на индивида и на човечеството.

Следващото представление се играе на 12 февруари.