Премиера: Малък градски театър „Зад канала”
Режисьор: Стилиян Петров

Проблемът за катастрофичната невъзможност на съвременния човек да гледа с доверие на света и на околните е залегнал в основата на най-новото заглавие в афиша на Малък градски театър „Зад канала”. Става дума за „Законът на Архимед” от Жузеп Мария Миро. Режисьор на пиесата, която се поставя за пръв път у нас, е Стилиян Петров, а премиерата се състоя в края на миналата седмица. Авторът на творбата, носител на наградата Premi Born de Teatre 2011, е представител на така наречената нова вълна в каталунската драматургия, към която принадлежи и добре познатият на българската публика Жорди Галсеран. 
Сценографското оформление на Венелин Шурелов „затваря” действието в тясното пространство на предназначено за персонала на плувен детски басейн помещение. Тъй като според Миро театърът трябва да бъде ангажиран с това какво се случва днес, ясно се откроява в пиесата му социалният план. Сякаш пред Страшния съд е изправен героят на Пенко Господинов – Жорди, който в качеството си на треньор по плуване целува дете, за да го насърчи да преодолее страха си от водата. И тъкмо с този акт на нежност, породил чудовищни подозрения у околните, се отключва поредицата от екзистенциални въпроси, „кървящи” в сърцевината на спектакъла. В него публиката може да разчете преобърнатия вариант на казаното от Хемингуей, според когото, за да направим хората достойни за доверие, трябва да им се доверим. В случая с Жорди обвиненията, които обкръжението му отправя, показват, че начинът да превърнем някого в съмнителен, е като се усъмним в него. За да се внуши неустойчивостта и крехкостта на този тип връзки между хората, допринася и нарушаването на хронологическата последователност в сюжетния ход. Скоковете във времето подсилват у зрителя кафкианското усещане, че живеем в свят, в който властва абсурдът. 
Рядко присъстваме на представление, в което още при първа среща с публиката актьорите съумяват до такава степен да се „сродят” с персонажите си. Освен Пенко Господинов непоклатими в превъплъщенията си са Петър Калчев, Христо Пъдев и Ирини Жамбонас. На няколко пъти носителката на „Икар” и „Аскеер” ни кара да преосмислим отношението си към нейната героиня – управителката на плувния басейн. Отблъскваща в началото заради резкия си, безапелационен тон, с който се обръща към служителите си – същински гестаповец, тя впоследствие дава да се разбере коя е причината да е гневна на целия свят. 
Постановката на Стилиян Петров не ни поднася готови отговори. Най-малкото – самият Миро окачествява като неуспешни тъкмо версиите, чиито режисьори са се изкушили да го сторят.
Следващите представления се играят на 6 и 28 октомври.