"Гласовете на поезията, философията и фотографията са гласове за различни неща. Философията е по-скоро усилие да се разбере механизма, по който се движи светът, поезията е езикът на моите меланхолии, на моите тъги, а фотографията е възхитата пред красотата на заобикалящия ни свят", казва в интервю за БТА проф. д.ф.н. Цочо Бояджиев.
Затова днес, 16 ноември, от 18:30 часа галерия "Синтезис" в столицата кани на среща с поезията и фотографията на известния български философ и преподавател. Изложбата взима като отправна точка една от последните му стихосбирки "Някога бях" (изд. "Захарий Стоянов", 2024).
"Някога бях равен на ръст с времето това ми даваше
правото да го гледам спокойно в очите и дори
да го потупвам снизходително не съм и помислял
да започвам стиха си с "някога бях"
Експозицията включва 40 черно-бели фотографии по поетичната книга, състояща се от 40 стихотворения. "Търсил съм някакви сходства между стихотворенията и фотографиите, но няма строго съответствие, не е прекалено ригидно, че дадена фотография е илюстрация към определено стихотворение", разказва проф. Бояджиев. По думите му черно-бялата фотография по-скоро борави със самата светлина, а не с дериватите на светлината, каквито са цветовете. Много по-прост е езикът и за мен по-силно е внушението при черно-бялото снимане, казва още той.
"Започнах да снимам сериозно на много късна възраст, със скромното намерение да се науча да снимам прилично, но постепенно амбициите ми станаха по-големи – да правя сериозна фотография, да търся фотографското в света, който ме заобикаля", споделяпрофесорът, който вече има поредица самостоятелни изложби и участия в няколко общи.
"Модният тренд е трендът на преуспелия човек и това е героят на нашето време – непукистът, които преодолява всякакви трудности. Но дълбоко в себе си човек е раним и поезията и добрата фотография откликват на тази негова ранимост и уязвимост. Едно признание, че сме уязвими, идва, когато останем насаме нощем си признаваме нашите слабости и нашата ранимост", допълва авторът на изложбата пред БТА.
Проф. д.ф.н. Цочо Бояджиев е философ, историк, преводач и поет, роден през 1951 г. в Троян. Той е един от водещите български учени хуманитаристи, основоположник на философската медиевистика в България.
Преподава история на античната и средновековната философия. Специализирал е в Тюбинген, Кьолн, Берлин, Будапеща, Рим. Директор на Института за изследване на средновековната философия и култура и член на Европейската академия на науките и изкуствата (Виена), на Обществото за изследване на средновековната философия (Льовен), на Ерфуртската академия на науките, на Берлинското научно общество, на Приятелския кръг на Томас-институт (Кьолн). Съосновател на Европейската висша школа по антична и средновековна философия. Дейността му е отличена с множество награди за цялостно творчество, преводи и поезия. През 2021 г. е удостоен с орден "Стара планина" – първа степен, а през 2022 г. става почетен гражданин на София.
Съпътстващата програма към изложбата включва представяне на избрани от автора фотокниги на 4 ноември, представяне на книгата на Цочо Бояджиев и Николай Трейман "Снимащият човек" във фотоателие "Братя Трейман" на 10 ноември и поетичен рецитал от стихове на Цочо Бояджиев по световни фотографии на 18 ноември. Тях ще чете актьорът Стефан Прохоров.
Самата изложба ще остане в галерия "Синтезис" до 22 ноември.
