Медия без
политическа реклама

Националното е в кулинарното*

Културата влиза в стълкновение с халтурата, автентичният език - с клишето

Пиесата е за разминаването между образите, създавани и продавани в рекламните спотове, и техните потребители.

Премиера в "Сфумато": "Настане вечер"
Режисьор: Весела Василева 

Пародия на представата, че земята е плоска, застлана с бяла покривка и с наредени върху й все отбрани мезета, е най-новото заглавие в афиша на Театрална работилница "Сфумато" - "Настане вечер", номинирано в рамките на "Малък сезон 2018". Премиерата на авторския спектакъл на Весела Василева се състоя миналата седмица, а идеята е на двама от актьорите - Явор Борисов и Никола Мутафов. Заедно с третия участник - Мак Маринов, те присъстват в постановката със собствените си имена и биографии, което обстоятелство съвсем скъсява дистанцията между публиката и случващото се на сцената. Близко ни е и мястото на действието - пресечката на софийските улици "Уилям Гладстон" и "Цар Самуил", където мъжете си спретват "увеселително парти". Целият реквизит се свежда до три железни "кутии", които те използват като пейки, но всъщност представляват собствените им телевизори, току-що изхвърлени от тях на боклука (сценограф е Борислав Тонев-Бъки). С подобна проява на крайност те дават да се разбере колко им е втръснало да гледат физиономиите си и тези на колегите си в многобройните реклами, в които поради една или друга причина се съгласяват да се снимат.
Началото на спектакъла, разкриващ по зрелищен начин сблъсъка между действителния свят и този, който телевизията ни натрапва, поразително напомня Вапцаровото стихотворение "Кино" - и като тоналност, и като посока на внушенията. Киното там е машина за сладки илюзии, оценени като подигравка към суровия живот извън салона. В постановката пък през личния опит на актьорите - кой на свободна практика, кой на щат - се излагат на показ псевдокултурата у нас, фалшифицирането на езика, подмяната на ценностите. В разговорите си на бутилка водка тримата не подминават популярните напоследък "леки комедии". Тяхната "високо художествена" цел е комай да разпалят апетита, който зрителят бърза да задоволи веднага след пиесата в най-близкото до храма на Мелпомена заведение. Оказва се, че тъкмо името на въпросното е най-надеждният ориентир за местонахождението на съответния театър, за който същият този зрител често дори няма предположение къде се намира. В разпалените коментари на актьорите се прокрадва също темата за "талантливите" манекенки, но и за позьорството в театралните среди, представители на които с поведението си сякаш негласно претендират: "Всички сме заченати на Аполония".
А как гениалната Ботева балада "Хаджи Димитър", от която е заимстван стихът, дал името на спектакъла, е станала органична част от него, публиката може да види на 18 декември, когато представлението се играе отново. 

*Реплика от спектакъла.