Музите на Пикасо оживяват в три изложби това лято

Творби, вдъхновени от многото музи на Пабло Пикасо, са изложени в галерия Gagosian на Медисън Авеню. Експозицията, която може да се види до 22 юни, е озаглавена „Жените на Пикасо: от Фернанде до Жаклин“ и е посветена на покойния историк на изкуството Джон Ричардсън. Осъществява се в партньорство с членовете на семейството на Пикасо и се фокусира върху централната роля и влиянието на многото жени в живота на родоначалника на кубизма. Ричардсън, който почина на 95-годишна възраст през март тази година, е автор на многотомната биография A Life of Picasso (1991), чийто последен том ще бъде издаден по-късно тази година. През целия си живот Ричардсън помага за организирането на шест изложби на Пикасо в галериите Гагосиан, включително изложбата през 2017 – „Пикасо: Минотаври и матадори“ в Лондон, като в същото време е и неин куратор.
Списъкът на жените, които са вдъхновили създаването на скулптурите и картините в тази изложба, са Фернанде Оливие, Олга Хохлова, Мари-Тереза Уолтър, Дора Маар, Франсоа Гило, Силвет Давид и Жаклин Рок. Маар в разговор с Ричардсън споменава, че когато нова жена влезе в живота на Пикасо, всичко се променя: изкуството, къщата, поезията - дори кучето.
През юни две от бившите любовници на Пикасо - Дора Маар и Олга Хохлова, ще бъдат обект на отделни изложби в центъра Помпиду в Париж (5 юни - 29 юли) и съответно в CaixaForum в Мадрид (19 юни - 22 септември).

Връзката на Пикасо с неговите жени, като предмети, е подложена на критика след феминистките оценки на наследството му със зараждането на движението #metoo. През ноември 2018 г. художничката Мишел Хартни поставя етикет до „Мечтателя“ (1932)  на Пикасо, която се намира в Музея на изкуствата в Ню Йорк, охулвайки художника заради психично заболяване – мизогинията. Мизогинията е омраза или презрение към жени или момичета. Хартни също критикува Пикасо за инициирането на афера с неговия модел Мари-Тереза ​​Уолтър, когато тя е само на 17 години.
Gagosian твърдят, че тези жени не са просто "неми музи": "Фернанде и Франсоа публикуваха мемоари, Олга и Мари-Тереза съхраняват обширни архиви от снимки и писма в продължение на десетилетия. Дора дава интервюта на хора, които проучват Пикасо, а също и документира личния живот и работата му със снимки. Жените на Пикасо са от съществено значение за нашето разбиране за художника и неговото творчество, тъй като те са били инструмент за творческия му живот.“