Медия без
политическа реклама

С изложбата "Брегът и морето" се сбогуваме с лятото

Колекцията в галерия „Лоранъ“ включва творби на Георги Баев, Иван Кирков, Атанас Яранов и Марио Жеков

21 Септ. 2018МИЛЕНА ДИМОВА
Марио Жеков (1898 – 1995), "Созопол", 30-те г. на ХХ в.

До 12 октомври

 

Брегът и морето са две опозиции – подвижно и неподвижно, тук и там, течно и твърдо, начало и край. Това е концепцията на изложбата, с която столичната галерия „Лоранъ“ открива новия арт сезон. В центъра на внимание на подбраните автори са брегът, морето, старите морски селища, пристанищата и рибарите. В определен смисъл изложбата е носталгичен разказ за лятото. То си отива, а усещането за него, дъхът на морето, полъхът на морския бриз, движението на водата, викът на гларусите и слънцето остават. Изложбата се стреми да ни внуши всичко това чрез сетивата на художника маринист. Предава ни неговите вълнения и оригинален поглед към цвета, отблясъците и светлината. Брегът е сякаш постоянството, а морето непрекъснатото движение, свободата. Морето е винаги в противоборство с предела. Символ е на бързата преходност, която изчезва при допира с брега.

Изложбата като концепция е разделена на две части, отделящи два хронологически периода – този до средата на 40-те г. на ХХ в. и след него. Акцентът е върху работите на Марио Жеков. В неговото „Бурно море“ има хармония, но и драма, самота и обреченост, те са постигнати със сложен цвят в пренебрегваната зелена гама. От друга страна, созополският му пейзаж се отличава с богата цветност и фактураЛогиката на експозицията започва с работата „Рибари” на Атанас Яранов. Нейното изграждане и движението на монументалните фигури създават внушение за извършващ се обред.  Важно място в колекцията заема цикъл созополски пейзажи - мотиви в творчеството на Марио Жеков, Веселин Стайков и Лика Янко. Лирична нота в експозицията внасят два пейзажа на Александър Мутафов с разбиващи се вълни. Същото противоборство между водата и сушата се забелязва и в работата на Христо Каварналиев. Леко и жизнерадостно стоят плажовете на Васил Иванов,  малки по формат и пъстри като колорит. Застинал морски бряг и тъмно море са характеристиките на творбите на Николай Ников–Ничето. „Рибарите“ и „Одисей“ на Лика Янко са отделна специфична част от експозицията, която ни препраща към иконичния образ и митопоетичната реалност. Творбата на Георги Баев също изненадва с необичайната за художника, чието творчество вече е легенда, гама - той е изобразил брега в огненочервено. Иван Кирков присъства с две рисунки на залив и пристанище.

Представените вчера произведения са от фонда на галерията и за първи път се излагат пред публика. Колекцията ще е достъпна за ценителите до 12 октомври.