Медия без
политическа реклама

Иван Бърнев изплаща дълг на честта

"Дивата патица" е за пристрастеността на модерния човек към визуализацията

Стефан Н. Щерев

Режисьор: Крис Шарков 
Участват: Цветан Алексиев, Илиана Коджабашева, Васил Илиев и други

 

В способността на големия творец да надниква в бъдещето се уверяват зрителите, посетили премиерната постановка в афиша на Народен театър "Иван Вазов" - "Дивата патица". Това е поредната пиеса на норвежкия драматург Хенрик Ибсен, която талантливият Крис Шарков реализира на сцена. Както и в предишната - "Народен враг", която режисьорът постави в плевенския театър, се засяга трайната в социалните произведения на писателя тема за антагонизма между истината и лъжата. На две половини е "разсечено" и пространството на камерната зала, като публиката е разположена вляво и вдясно от дългата, проточила се по средата платформа (сценограф е Никола Тороманов). Същевременно така се онагледява и възникналата пропаст между бащата бизнесмен Верле и сина му в ярките изпълнения на Валентин Ганев и Цветан Алексиев. Сблъсъкът между тях е своеобразен отглас на античната представа за греховете на родителите, за които впоследствие плащат децата им. В това число и най-младото, трето поколение в лицето на преданата и чистосърдечна Хедвиг (Елена Телбис).   
Като представителна за модерната драма настоящата пиеса, написана единадесет години преди Чеховата "Чайка", вярно е доловила, че се задава една епоха, в която доминиращ ще бъде актът на самонаблюдението. Нетипично за световната драматургия, тук повечето герои са избрали за свое поприще фотографското изкуство. Още в мултимедията, с която започва спектакълът, отеква лайтмотивът, че "днес всичко съществува, за да завърши със снимка". Пак на това е посветен и проектът на главния персонаж Ялмар Екдал, в чиято кожа с тънък усет влиза Иван Бърнев. А именно - гениално изобретение, с помощта на което ще може да заснеме човешката душа. Увеличаването на образа и засилването на звука посредством микрофони са сред прийомите, имащи за цел да "приближат" истината и да я направят по-видима. Като неин глашатай се изживява младият Верле, чиито разкрития обаче преобръщат съдбите на мнозина. Впечатляваща е палитрата от типажи, които зрителят разпознава в постановката. До Страдащия от треска за справедливост (сина Верле) и до Твореца, благодетел на света (фотографа Ялмар) се нареждат още Музата (Джина; в ролята е Ана Пападопулу), Лекарят, който лекува пациентите си с илюзии (Релинг, в чийто образ гледаме Сава Драгунчев), както и Прелъстителят с парите (бащата Верле). А ще гръмне ли пушката в подкрепа на прословутото правило на Станиславски за функционалност на сценичното действие, публиката може да провери на 13 и 17 ноември, когато са следващите представления.