Италианската държава е закупила картината Ecce Homo на ренесансовия художник Антонело да Месина за 14,9 милиона долара (около 12,6 милиона евро) от международната аукционна къща „Сотбис“, активна на пазара на изкуство, съобщи ArteMagazine. Потвърждението идва след дни на слухове директно от Министерството на културата с изявление на министър Алесандро Джули: „Министерството на културата потвърждава придобиването на картината Ecce Homo от Антонело да Месина, след изтеклата в пресата информация, потвърдена и от аукционната къща „Сотбис“. Това е сделка от най-високо културно значение: изчакахме няколко дни, преди да я обявим, от уважение към институциите, отговорни за регистрирането на договора за покупка“.
Картината представлява малък панел - едва 19,5 на 14,3 см, изрисуван от двете страни, изобразяващ Христос, увенчан с трънения венец, от едната страна, и каещия се свети Йероним сред суров скалист пейзаж от другата. „Творбата представлява уникален пример в художествената панорама на италианския XV век, ключов елемент от стратегията за разширяване и обогатяване на нашето културно наследство, което да бъде предоставено на италианските граждани и посетителите от цял свят“, изтъква министърът на културата Джули.
Картината, чийто малък размер и двойно изображение, по едно от всяка страна, предполагат частна религиозна употреба, беше изтеглена от „Сотбис“ малко преди търга поради силния интерес, проявен от италианската държава, която плати сума, недалеч от първоначалната оценка. Тази висока оценка се дължи отчасти на рядкостта на произведенията на Антонело да Месина – до момента са известни само около четиридесет негови работи, включително тази картина, създадена от художника около 1460 г. след завръщането му в Сицилия. Това е първата от поредицата Ecce Homo, рисувана от Антонело: другите версии се съхраняват в музея „Метрополитън“ в Ню Йорк, в двореца „Спинола“ в Генуа и колекцията „Алберони“ в Пиаченца, докато четвъртата, позната само чрез снимки, е изгубена.
RaiNews отбелязва, че сега придобитата от Министерството на културата на италианската държава чрез Главната дирекция на музеите картина е сред малкото сигурни творби на художника. Известният историк на изкуството Федерико Дзери (1921-1998) през 1985-а е установил, че това е една от ранните работи на Антонело да Месина, която към тогавашния момент все още не е била описана в литературата за изкуство. Тя е вероятно последната, която досега се е съхранявала в частна колекция.
Ecce Homo (от латински „Ето човека“) е библейска фраза, изречена от Пилат Понтийски при изправянето на разтерзания Исус Христос пред тълпата (Йоан 19:5). Това е класически сюжет в християнското изкуство. На настоящата картина Христос е изобразен със зачервени и подути очи, докато капки кръв изпод трънения венец се стичат по челото и гърдите му; от другата страна на панела е каещият се свети Йероним, чийто образ е белязан от преданост и следване на Христос чрез страдание. Заедно двата образа създават произведение, което представлява не само художествена иновация, но и физически израз на вярата. Малката картина, представяна преди това в изложби в „Метрополитън“, в „Палацо Реале“ в Милано и др., вече е поискана за голяма изложба на Антонело да Месина, планирана за 2028 г. в Националния музей Тисен-Борнемиса в Мадрид, съобщи „Сотбис“ преди сделката. Първото документирано споменаване на панела датира от началото на ХХ век, когато е бил експонат от частна испанска колекция. Ecce Homo е придобита от галерията Wildenstein & Co. в Ню Йорк през 1967 г. и впоследствие е продадена чрез частна инициатива от „Сотбис“ на галериста Фабрицио Морети, който от своя страна я е продал на досегашния ѝ собственик.
Антонело да Месина (1430-1479) е най-известният сицилиански ренесансов художник. Според Джорджо Вазари той внася „тайната“ на маслената живопис и фламандските пиктографски техники във венецианското изкуство на XV век. Въпреки че това вероятно не е съвсем вярно, много венециански художници са заимствали директно от него. Антонело изгражда формата повече с цвят, отколкото с линия и оказва много голямо влияние на по-късното развитие на венецианската живопис. Всички съхранили се негови творби се отнасят към неговия зрял период (Сицилия и Венеция, 1465-1476). Той се опира на отдавна наложилата се традиция на нидерландския портрет, която пряко прилага към италианското разбиране за образа на човека. Появата на кавалетния портрет в неговото творчество е пряко свързано с неговото горещо увлечение по нидерландската живопис. Раждането на портретния жанр в творчество на художника пряко съвпада с периода на активното приобщаване към формите и идеалите на Ренесанса. Антонело да Месина се ориентира към най-напредничавото направление от този период – творчеството на Ян ван Ейк, заимствайки от него композиция, техника и колорит.
