Медия без
политическа реклама

Илия Иванов повежда на разходка из галактическите пейзажи

Чрез скулптура и рисунки авторът овладява космическия хаос

29 Ноем. 2018
В рисунките си Илия Иванов търси първообраза на творбата.
Галерия
В рисунките си Илия Иванов търси първообраза на творбата.

От 4 до 13 декември

Галерия „Нюанс“

 

„Галактически пейзажи и други фантазии“ е озаглавил новата си изложба, съдържаща скулптури и рисунки, Илия Иванов. Колекцията включва творби от всички творчески периоди на автора и засяга любимите му теми: жената, любовта, античните препратки, музиката, храмовете, космическия хаос и портретите. В произведенията се долавя влиянието на най-големите майстори на ХХ век - Бранкузи, Цадкин, Габо, Калдер, Мур, от които Илия Иванов се учи още от младостта си и първите си стъпки в изкуството. “Винаги емоцията ме води – казва самият творец за включените в експозицията произведения.  - Скулптрирам продължително, в течение на много дни. Пластиките си работя бавно, за да се наслаждавам по-дълго на самия процес. Моделирам с плътно докосване, с обхващане. Материята ме слуша и ме обича: общуваме. Искам направеното от мен да излъчва енергията, с която го правя.”

Въпреки любовта му към скулптурата, Илия Иванов е автор, за когото рисуването е първоосновата на творческия процес. Винаги  най-напред той рисува. Създава множество ескизи, защото за него тази първооснова на една творба е чувството, което ръководи и съхранява емоционалността му. Рисунката е откровение, което не показва на никого, както и сънищата от които претворява фантастичното в своите скулптури. За себе си той казва,че е лиричен  експресионист. В пластиките му има много еротика, с която провокира зрителя; в тях откриваме и хармонията на човешкото присъствие. Тя е в изяществото на овалите, в проблясъка на ажурите, в красотата  на срезовете и в играта  на светлината по фактурата.

Илия Иванов е роден през 1948 г.  в с. Горски Горен Тръмбеш, Великотърновско. През 1973 г. завършва Националната художествена академия, специалност скулптура при проф. Величко Минеков. Авторът има множество изградени обекти в страната и чужбина, сред които паметникът на руските освободители в Търговище (1978) – в съавторство с Георги Чапкънов,  портретна фигура на доктор Панайот Томов в Омуртаг (1980) , паркова скулптура „Слънчева жена” в Барселона, Испания (1998) и десетки други.

 

Последвайте ни и в google news бутон