Проф. Александър Шурбанов ще бъде удостоен с Голямата награда за литература на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Един от най-авторитетните познавачи на Шекспировото творчество у нас и негов изтъкнат преводач ще получи отличието на тържествена церемония в аулата на Ректората на 1 декември от 11.00 часа. Това съобщават от издателство „Лист“, публикувало няколко от преводните книги на автора в последното десетилетие.
„Тази година проф. Шурбанов навърши 85 и по този повод събра житейската си равносметка в книгата с есета „Записано”. „Мисленето е заболяване на самотата. Когато се съберат в група, хората се веселят или скандират лозунги, или се бият, но във всеки случай престават да мислят”, пише проф. Шурбанов в едно от своите есета, издадени от „Лист”.
Работата на проф. Шурбанов е допринесла за важни срещи с литературата на читатели от различни поколения. „Гордеем се, че тъкмо ние издадохме в негови преводи „За кого бие камбаната” от Джон Дън, „Инок Ардън” от сър Алфред Тенисън, „Коледата на едно дете в Уелс” от Дилън Томас, както и всички приключения на Зайчето Питър и неговите приятели, написани и нарисувани от Биатрикс Потър“, отбелязват от „Лист“.
Проф. Александър Шурбанов е филолог англицист, поет, есеист, писател, преводач и изследовател на английската литература, чието име е трайно свързано с въвеждането и утвърждаването на множество класически и модерни англоезични автори в българската културна среда. Сред тях са Уилям Шекспир, Джефри Чосър, Кристофър Марлоу, Бен Джонсън, Алфред Тенисън, Джон Милтън, Джон Дън, Байрон, Шели, Кийтс, Оскар Уайлд, Дилън Томас, Томас Елиът, Ездра Паунд, Тед Хюз, Силвия Плат и десетки други. Като университетски преподавател и литературен изследовател той посвещава десетилетия от професионалната си кариера на ренесансовата и модерната английска литература, автор е на собствена поезия и есеистика.
Александър Шурбанов е роден на 5 април 1941 г. в София. Произхожда от стар български род от Охрид. Завършил е английска филология в Софийския държавен университет (1966), а в следващите две години специализира в University of Sussex, Великобритания. През периода 1970-71 е лектор по български език и литература в Лондонския университет. Става кандидат на филологическите науки с дисертация върху поетиката на Джон Дън. Дългогодишен преподавател е в Софийския университет, където защитава доцентура и оглавява Катедрата по английска филология (1977-79), по-късно ръководи като декан Факултета по класически и нови филологии, а през 1995 г. става и професор. Преподавал е в Калифорнийския университет в Лос Анджелис, Нюйоркския щатски университет в Олбъни, гостувал е с лекции и литературни четения в още много чуждестранни висши учебни заведения.
Сред най-сериозитте му литературоведски монографии, публикувани у нас и по света, са „Ренесансовият хуманизъм и лириката на Шекспир“, „Между патоса и иронията: Кристофър Марлоу и зараждането на ренесансовата драма“, „Поетика на английския ренесанс“, Shakespeare's Lyricized Drama и т.н.
„Обичта и грижата в нашия свят понякога носят униние и смърт. Но свободата, макар и пълна с опасности и несигурност, винаги носи живот“. И още: „По-важно е да подхванеш едно достойно сражение, отколкото на всяка цена да си осигуриш победния му изход“, казва по шекспировски един от най-изтъкнатите преводачи на Шекспир в България.


