Медия без
политическа реклама

Цяр при раздяла е прошката

"Островът" е находчива сатира за враждата между "тукашните" и "тамошните" българи

Снимки: Темелко Темелков
"Ако всеки стори нещо безкористно за другия, има оправия", уверявани са зрителите.

 

Режисьор: Съни Сънински
Участват: Красимир Радков, Пламен Великов и други

Нашенците, емигрирали в чужбина, и българите, останали в България, се срещат в челен сблъсък. За това е премиерният спектакъл на Сатиричен театър "Алеко Константинов" - "Островът". Автор е Иво Сиромахов. Рядко присъстваме на представление, в което да се изявяват като актьори авторът и режисьорът на пиесата. Причината в случая и двамата да участват с роли в сценичното действие е желанието им чрез героите си още по-ясно да изразят лична позиция. Иво Сиромахов влиза в кожата на Николов, който от 25 години е в Щатите и по извънредно специален повод се връща в родината си. Направо недоумяваме защо Съни Сънински, чието дело е постановката, ни лишава от възможността по-често да се наслаждаваме на комедийния му талант. Толкова колоритен е той в образа на пияния пилот, разпитващ къде се е дянала пилотската му кабина и издигащ впоследствие самолета така, както предците му са подкарвали волската кола към нивата. Макар и във второстепенна роля, Стела Ганчева също обира овациите в изпълнението на стюардесата, чиято изкуствена американска любезност неведнъж бива удавена от типичната българска експанзивност.
Любимецът на публиката - Красимир Радков - се превъплъщава в нашенеца Георгиев, който възнамерява да напусне България и да търси препитание в "страната на неограничените възможности". В първата част на спектакъла разпознаваме в него съвременен близък родственик на Алековия Бай Ганьо. Само че влачи сакове, а не дисаги; пътува със самолет, а не с трена и вместо люти чушки предлага на "сътрапезниците" си лютеница и суджук. Не плюе по килима, но пък си събува обувките, та хубаво да овони всичко с чорапи. Ядосва се не на файтонджиите, чийто език не разбира, а на стюардесата, че му говори на "ти", предлагайки му напитка (tea - чай). Недоволства не срещу немците "не им стига умът да забият" един гвоздей, а че в цял самолет едно кошче за боклук не са турили. И също като Бай Ганьо спекулира с национални емблеми: "Гнусиш се от миризмата на майка България?!" В духа на уточнението от страна на екипа, че приликите с истински лица и събития не са случайни, героят ни напомня на пръв наш действащ политик. Развитие търпи образът му във втората част на представлението, когато двамата с Николов попадат на самотен остров. Необикновеното им съжителство е ярка илюстрация на прогнозата, че рано или късно двете Българии, на които се делим, "са обречени" да се обединят и да си простят. Така както изтощени от крамолите и взаимните обвинения, героите сядат накрая да изпият по ракия. Наточена при това от казана, който с общи усилия и завидно въображение измайсторяват на острова от носа на разбилия се самолет.   
Спектакълът, който дава заявка да се превърне в театрален хит, се играе на 25 ноември, 9 и 23 декември.