Режисьор: Борислав Чакринов
Участват: Гергана Данданова, Александър Дойнов и други

Един по-особен поглед към благотворителността разкрива на зрителите най-новото заглавие в афиша на Театър "Българска армия". Това е постановката на Борислав Чакринов "Арсеник и стари дантели" от американския актьор и драматург Джоузеф Кесълрин. След премиерата й на Бродуей през 1941-ва пиесата е изиграна 1444 пъти и вече близо 80 години не слиза от световните сцени.
Замислена като пародия на "сериозния" театър, в нея се чува думата на известния театрален критик Мортимър (Тигран Торосян), според чиято прогноза "на театъра не му остава още много". В центъра на събитията обаче са двете му възрастни лели Марта и Аби, чиято благотворителна мисия е да отървават самотни и угрижени люде от земните теглила. Безотказното средство, до което са прибегнали цели 12 пъти, е старо бъзово вино с тайно добавени в него лъжичка арсеник, половин лъжичка стрихнин и щипка цианит. Историята всъщност е вдъхновена от един от най-шумните случаи в криминалистиката по онова време. Ролите са поверени на Радосвета Василева и Гергана Данданова, която е неузнаваема в това свое първо превъплъщение в героиня, много по-възрастна от самата нея. 
В духа на заглавието на пиесата Нина Пашова е вложила като дискретен щрих в костюмите на лелите дантела, която някак подсилва първото ни впечатление за тях като най-добродетелните и състрадателни същества на света. 
Не по-малко ексцентрична е и другата двойка в спектакъла: пластичният хирург д-р Айнщайн в изпълнението на Мирослав Пашов и по-големият племенник Джонатан - и двамата издирвани от закона. Заради обезобразеното си лице последният поразително напомня на околните нашумелия тогава киноактьор Борис Карлоф, изявяващ се все в ролята на чудовище. В своята интерпретация на образа Веселин Ранков сполучливо привнася нещо от многозначителните маниери и излъчването на Кръстника. Още по-зловещо е то заради кожената касапска престилка, която е надянал. А за да е пълна лудницата, много допринася персонажът на Асен Кобиларов, изигран вдъхновено от него. Смятайки себе си за президента Рузвелт, Теди копае поредния шлюз на Панамския канал в мазето на семейната къща в Бруклин. Същото, което лелите му са превърнали в последен дом на 12-те си жертви.
Като голямо достойнство на тази криминална пародия открояваме деликатното и премерено чувство за хумор. А оправдани ли са очакванията на режисьора, че на публиката й се предлага истинско изискано забавление, всеки може да провери на 22 декември, както и на 10 и 29 януари, когато са следващите представления. 

Снимка: Иван Дончев
Текст под снимка: Всеки има своите малки тайни, уверява се публиката.