"Завръщането" е името на експозицията, в която българската публика ще може да види последните творби на Михалис Гарудис (1940-2021). Вернисажът е тази вечер в галерия "Българи" в столицата, а изложбата ще остане там до 15 октомври, съобщават от галерията. 

В нея са представени 22 творби от последните години на големия български творец от гръцки произход, подбрани от ателието му в Солун и предоставени от съпругата на Гарудис - Ева. "Те покриват голяма част от най-характерните му цикли, в които той отново използва познатите мотиви-метафори като въжето, изхвърлени от човека ненужни предмети, патинирани от времето греди, морски камъни, черупки от миди, пеперуди, образуващи визионерски композиции с неприкрит подтекст за днешния и още повече бъдещ свят. Този, който за Михалис не вкючваше човек матрица, а човек от плът, кръв и интуиция, способен да разчете посланието", казва изкуствоведката Аксиния Джурова, която е куратор на изложбата. 

Неговите "Натюрморти", циклите "Морски мотиви", "Маслини", "Егейски мотиви", "Композиции с пирони", "Антични мотиви", "Нике от Самотраки", "Пеперуди" бяха сред най-желаните и търсени от любителите на изкуството и колекционерите, допълва тя.

Джурова разказва, че "Завръщането" на Михалис Гарудис post mortem в галерия "Българи" "ни напомня за времето, белязано от силни индивидуалности, оформили се в годините на Втората световна война и след нея, за която мислихме, че е най-кървавата, но настоящето и бъдещето вероятно ще опровергаят тези наши представи".

Михалис Гарудис е роден в димотишкото село Булгаркьой, Гърция през 1940 г. У нас идва едва 8-годишен след избухването на Гражданската война в родината му, изпратен заедно с други деца бежанци. Тук той е сам - майка му загива във войната, а баща си вижда чак след 30-годишната си възраст. Следващите близо 40 години остава в България. Учи в Художествената гимназия, после в Академията при проф. Илия Петров, и у нас става художник - български художник. Платно след платно Гарудис рисува Гърция — родината, която не може да види. Рисува нейния дух, своята представа за него, като в стремежа си към реалистичност стига отвъд хиперреализма. Докато живее в България, художникът мисли за Гърция. През 1986 г., на 46, той вече може да се върне родината си. Избира да живее в Солун, защото е най-близо до България. Продължава да рисува Гърция, но мисли за България.

Джурова казва още, че Михалис Гарудис носел и отстоявал присъщото на връстниците си по съдба болезнено чувство за неприкосновеност на личната си свобода и не позволил до края страхът и преживяното да му я отнеме. "...Съдбата го бе научила и формирала да споделя с различни етноси и култури, с които го срещна криволиците на емигрантския живот, заедно с Ева - неговата спътница в живота, за да каже накрая: "По софийските павета си търся отминалата младост. Тръгнах от София, стигнах до Солун, но никога не можах да се отскубна от едното място и да се присадя на другото", обяснява кураторката.

Михалис Гарудис почина през октомври 2021 г., символично - докато в София бе изложена юбилейната експозиция по случай 80-годишнината му (забавена с година заради пандемията).