Защитените специалности, за които университетите получават допълнително финансиране, се увеличат от 12 на 13. Към досегашните защитени екзотични филологии, сред които кореистика, арабистика, китаистика, индология и др (предлагани само в СУ), догодина ще бъде добавена още една - "хидростроителство" от професионално направление "Архитектура, строителство и геодезия". Това предвижда проект за промени в постановление 64 на МС за условията за утвърждаване на броя студенти и докторанти в държавните висши училища. Заедно с него МОН предлага корекции в още няколко постановления, свързани с финансирането на университетите и студентските стипендии.
Специалността „Хидростроителство“ се определя за защитена заради "възникналата необходимост от висококвалифицирани специалисти през последните години във връзка с определени метеорологични и климатични ситуации", пишат в мотивите си от МОН. Оттам се аргументират, че това е от значение не само за компетентната експлоатация на водните басейни и безопасността на населението, стопанската инфраструктура и околната среда, но има пряко отношение и към националната сигурност.
Три специалности ще получат по-високо финансиране по линия на издръжката на студент, предвиждат други нормативни промени. Става дума за масовите икономика, администрация и управление и туризъм, приемът в които кабинетът намалява в последните 2 г. Вместо минимума 693 лв., занапред те ще получават по 796 лв. за издръжка на свой студент. Това се налага заради създадения към момента дисбаланс в държавното финансиране", който води дотам някои направления като „Медицина“, „Стоматология“ и „Фармация“ да формират излишъци, а други - съществени дефицити.
С промени в постановление 328 пък се усъвършенства механизмът за диференцирано финансиране на вузовете. Занапред по-голяма тежест при определяне на комплексната оценка за качество на едно висше училище ще се дава на акредитационната му оценка. Променено е и изчислението на коефициента за научни изследвания за определени области на висшето образование като „Социални, стопански и правни науки“ и „Хуманитарни науки“, включително и за „Здравни грижи“, „Обществено здраве“ и „Теория и управление на образованието“. Целта е те да имат равен старт с останалите направления, тъй като при тях обучението е с нисък интензитет на научна дейност и ниска цитируемост.
ДИАСПОРА
От 200 на 240 лв. се увеличава стипендията на студентите от българската диаспора, както и на тези от Македония. Това пък произтича от промените в постановлението за стипендиите. "По-голямата част от въпросните студенти произхождат от райони с нисък жизнен стандарт, а ниският размер на стипендията сериозно разколебава тяхното желание за обучение у нас", пишат вносителите. Според тях повишаването на стипендията ще допринесе за осъществяване на националната политика за привличане към родината на младите ни сънародници зад граница.
