Медия без
политическа реклама

Вместо сирене през 2017 г. са изядени хиляди тонове палмово масло

Според член на УС на асоциацията на млекопреработвателите хората не съзнават вредата от тази мазнина

Освен в млечните продукти палмовата мазнина се използва и при направата на много пакетирани храни и сладкиши като вафли, снаксове, пасти, шоколади, торти, пудинги и др.
Илияна Кирилова
Освен в млечните продукти палмовата мазнина се използва и при направата на много пакетирани храни и сладкиши като вафли, снаксове, пасти, шоколади, торти, пудинги и др.

Количеството на изконсумираните растителни мазнини в България расте застрашително. Само за 2017 г. българите са изяли 12 хиляди тона палмово масло под формата на сирене. Проблемът с растителните мазнини е, че се влагат в сиренето и кашкавала в големи количества. Това коментира Иван Грънчаров, член на управителния съвет на Асоциацията на млекопреработвателите. От общо 260 млекопреработвателни предприятия около 30-40 използват палмова мазнина, казва той, съобщи Инвестор.бг.

От средата на миналия месец в сила влезе Наредбата за хигиената на храните, която забранява производство на имитиращи продукти и влагането на палмово масло в млечните продукти в мандрите. Според Димитър Зоров от Асоциацията на млекопреработвателите обаче е факт, че в България се използват много растителни мазнини в производството на сирене и кашкавал. "Наредбата е първата стъпка за намаляване влагането на палмова мазнина в млечните продукти. Но оттук нататък са отговорни предприятията и контролните органи", коментира вчера той пред в. "Сега". Засега няма данни дали и колко от мандрите са се съобразили с новото изискване. 

Една от причините за прекомерното влагане на палмово масло в сиренето е значително по-ниската цена на имитиращия продукт. Ако българското мляко отговаря на европейските стандарти, то трябва да струва около 70 ст. за литър, а оттам и цената на истинското сирене ще бъде около 10 лв. за килограм - и то без надценката в магазина, обясни Зоров. Проблем, пред който е изправен браншът, е недостигът на българско сурово мляко.

Цените на българските фермери се вдигат благодарение на фермерите от Европа. Цената при внос е малко по-висока от тази на българското мляко. Но като цяло внасяме не повече от 20 на сто от млякото", посочва Иван Грънчаров.

Цената е и основният ориентир за това дали сиренето е истинско. По външния вид на продукта трудно може да се направи разлика. Сиренето, което е истинско, не се размива дори във вода, а остава здрав продукт, обяснява Грънчаров. В България има възможност да се ядат качествени продукти, но повечето хората не го правят заради липсата на финансови средства, заявява той и допълва, че по негови сметки средногодишно разликата е 50 стотинки на ден. Според него българите трябва да осъзнаят вредата от тези мазнини, които се наслагват в човешкото тяло и трудно се преработват.

ПРАВИЛА

Скоро трябва да влезе в сила и Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти, приета от правителството в началото на юли. Според нея истинските млечни продукти вече ще трябва да стоят на отделни щандове в магазините от имитиращите с растителни мазнини.  Обособените за целта места трябва да са обозначени с надпис „Имитиращи продукти“. Освен това се забранява употребата на думата "млечен"  в наименованието на имитациите. Задължително ще се посочва и количеството на съставки като сурово мляко, мазнини и протеини от немлечен произход, използвани в производството. 

 

 

Последвайте ни и в google news бутон