Почти половината от най-добрите в научно отношение университети у нас са регионални. Пет от тях, сред които например Русенският, Пловдивският и Бургаският университет, влизат в класацията на 12-те висши училища, правещи наука на най-високо ниво в България. Това са част от акцентите във втората оценка на научноизследователската дейност, осъществявана от вузовете, научните организации и фонд "Научни изследвания" у нас, която се отнася за  2017 г.

Първата подобна оценка бе пилотно тествана през 2015 г., но бе приета с големи възражения, тъй като факултети на много добри университети останаха доста назад в сравнение с други на не толкова добри в науката вузове. Затова методиката за оценка на научната дейност бе преработена. Сегашната оценка е базирана в по-голяма степен на обективна информация от международните научни бази данни, на счетоводни справки за изразходваните и привлечените по международни проекти средства, на данни за защитилите докторанти и доктори на науките, както и на самооценка на самите вузове.

На първите 3 места в генералната класация по обща оценка очаквано са БАН, СУ и МУ-София, които изпъкват от години и в рейтинговата система. Следват ХТМУ и ТУ-София. Следващите пет позиции са именно за регионални вузове - Пловдивския "П. Хилендарски", медицинските вузове в Пловдив и Варна, Бургаския "Ас. Златаров" и Русенския университет. На 11-о и 12-о място са съответно Селскостопанската академия и НБУ.

По критерий научен капацитет и възпроизводство на академичната общност на първите три места отново са СУ, БАН и МУ-София. Изненадите обаче тук са при следващите позиции, на които излизат ВТУ, ПУ, УНСС, Югозападният университет, а на последните две места в топ 12 са УниБИТ и Варненският свободен университет. "Тези висши училища са започнали сами да стимулират финансово преподавателите си, които имат докторанти. Варненският свободен университет има собствен модел за развитие на академичния състав", коментира зам. просветният министър Карина Ангелиева.

По критерия "обществено и икономическо въздействие" в групата на най-добрите попадат Тракийският университет (след БАН и СУ), МГУ, ТУ-София, Бургаският университет, а на 11-а и 12-а позиция са съответно Висшето училище по застраховане и финанси и НБУ. Тези данни, според Ангелиева, показват, че имаме много силни звена и университети, които обслужват индустрията и икономиката ни, но които все още остават невидими на европейско ниво. На първо място по ефективност пък е ХТМУ със своята стегната организационна работа, следван от БАН, СУ, МУ-София, ССА, Бургаския университет, УАСГ, ТУ-София, Университета по хранителни технологии в Пловдив и Лесотехническия университет.

Засега оценката на научната дейност на висшите училища няма да влияе на финансирането им, а ще служи по-скоро за ориентация кой университет как стои, кои са слабите и силните му страни и т.н. Идеята обаче е резултатите да бъдат обвързани с парите постепенно в бъдеще - според очакванията на зам.-министър Ангелиева най-рано около 2021 г.

НАПРАВЛЕНИЯ

Любопитна е и класацията по професионални направления. В Топ 5 на педагогическите науки са Русенският университет, УниБИТ, НВУ "В. Левски", Висшето училище по телекомуникации и пощи и СУ. В хуманитарните науки лидери са БАН, СУ, ПУ, НБУ и НХА, а по социални, стопански и правни науки - БАН и СУ са изпреварени от Русенския у-т, НВУ "В. Левски" и Висшето училище по телекомуникации. По природни науки най-добре се представят БАН, СУ, МУ-София, ХТМУ и ТУ-София, а по технически науки - ТУ-София, БАН, СУ, ТУ-Варна и Русенският у-т.