Всеобщото несъгласие убеди социалния министър Бисер Петков да изтегли за корекция законопроекта за хората с увреждания, който иначе беше на финалната права на обсъждането - в Националния съвет на хората с увреждания. От обясненията на Петков се разбра, че е натежало мнението най-вече на финансовото министерство. Вчерашният провал отново постави под въпрос хода на реформата, като я върна в изходната точка.

Този проект бе единственият публикуван от три, за които настояват протестиращите, но се прие на нож, особено от бизнеса. С него се въвеждат задължителни квоти за наемане на хора с увреждания във фирмите с 26 или повече служители. При неизпълнението им работодателят трябва да заплаща ежемесечно компенсационна вноска в размер на 30% от минималната заплата за всяко незаето работно място за човек с трайно увреждане. С постъпления от бизнеса се създават два нови фонда - за заетост на хора с увреждания и за мобилност и достъпна среда, които ще изпълняват държавни мерки. Тези текстове бяха окачествени от бизнеса като нов квазиданък. Срещу това социалният министър склони да изпълни едно старо искане на фирмите - да се премахне от Кодекса на труда защитата от уволнение на хората с увреждания. Освен това законът предвиждаше и нова финансова подкрепа, по-висока от сегашните мизерни интеграционни добавки.

Законопроектът обаче е претърпял промени, преди да влезе вчера в съвета на хората с увреждания, стана ясно от гневни изказвания на омбудсмана Мая Манолова. Тя определи последния вариант като "осакатен" и подигравка с всички хора с увреждания, като заяви, че едва сдържа гнева си към Петков. Според Манолова в последния проект са отпаднали почти всички искания на майките и отговорността за това трябва да поеме социалният министър. "От законопроекта са извадени всички точки, които трасираха реформата. Дали ще се приеме в този му вид, няма никакво значение, защото абсолютно всичко, на което държахме, е отпаднало“, възмути се Манолова.

Според омбудсмана в новите текстове няма и следа от договорената индивидуална оценка за потребностите от лична помощ на хората с увреждания. Личната помощ пък вече не се предвижда да е в отделен закон, а да е препратка към Закона за социалното подпомагане - това е логично, но Манолова и майките на деца с увреждания твърдо държат на отделен закон и първоначално МТСП смяташе да удовлетвори това. Новина за бизнеса е, че двата фонда, които трябваше да легнат на плещите му, отпадат. Това обаче не означава, че отпадат квотите и наказателната вноска. Приходите от нея просто ще постъпват по бюджета на Агенцията за хората с увреждания, тъй като МФ има забележки към формата "самостоятелен фонд" с оглед спазване на закона за публичните финанси, обясни Бисер Петков. Ведомството на Горанов иска и по-добра обосновка на финансовата подкрепа.

"За следващата година бюджетът и средствата за бюджета за политиките за хора с увреждания ще бъдат увеличени със 150 млн. лв. Спорът е как да се разпределят тези средства, които сега част от участниците в дебата също констатираха, че не са достатъчни", заключи Петков.

ОТ ПЛОЩАДА

Задачата на социалния министър в следващите дни става особено сложна на фона на настроенията сред протестиращите в палатковите лагери, които тази вечер ще отбележат 120 дни на протести и заплашват да сменят тактиката с далеч по-брутални мерки.