Къде отиват парите, които държавната хазна събира от нас, данъкоплатцитe? За поредна година Институтът за пазарна икономика (ИПИ) представя нагледно отговора на този въпрос - под формата на "разходна бележка". В бюджета за 2019 г., който вече се кове в Народното събрание, кабинетът "Борисов" е заложил общо 44.457 млрд. лева разходи. Така експертите на ИПИ са пресметнали, че за догодина на всеки българин - от бабата до бебето, се падат средно по 6306 лева, които първо трябва да бъдат събрани под формата на данъци, осигуровки и такси, а после и похарчени за чиновнически заплати и пенсии, агросубсидии, магистрали и ВиК мрежа, детски надбавки и бойни самолети, за полиция, армия, училища, болници и т. н.

В тези общо 6306 лева на човек с най-голяма тежест се оказват разходите за пенсии - 1423 лв., показват изчисленията на ИПИ. Отделно за социални помощи и грижи ще отидат по 555 лева на калпак. На второ място по размер обаче в сметката, която правителството ще ни сервира догодина, са разноските за здравеопазване - 746 лева. Органите на реда и правосъдието ще костват по 460 лева на данъкоплатец. А издръжката на администрацията догодина ще струва 334 лв. на човек от населението. Подобна (377 лв.) е сумата, с която всеки българин ще финансира харчовете на правителството за благоустройство и околна среда.

В разходната бележка, подготвена от ИПИ, под черта фигурират и 3149 лева "стари сметки". Това всъщност са различните заеми, теглени от правителството. С други думи, на всеки от нас ще тежат по 3149 лева, които държавата има да връща.

Разходите на правителството за догодина са прекалено големи, смятат икономистите от ИПИ. В четвъртък те представиха своя алтернатива на бюджет 2019, в която разходната част е с над 4 млрд. лева по-малка. Основната "икономия", която предлагат от института, е по отношение на капиталовите разходи. В последните години управляващите умишлено залагат в бюджета големи инвестиции, които се оказват неизпълними, и около Коледа "спестените" средства ударно се изхарчват не по предназначение - например за вдигане на заплати или за допълнителни субсидии вместо за строителство на шосета и жп линии или за инвестиции във важно технологическо оборудване. И сега в бюджет 2019 са планирани свръхамбициозните 6.6 млрд. лева. От ИПИ предлагат по-реалистична сума - 5.3 млрд. лева.

За заплати и бонуси на заетите в държавния сектор правителството планира да бъдат похарчени над 7.26 млрд. лева. Авторите на алтернативния бюджет твърдят, че сумата може да е с 10%, или със 726 млн. по-малка. Не става дума за механично рязане на заплати, а за "оптимизация" на броя на чиновниците и за закриване на излишни звена, обясни Петър Ганев от ИПИ. Колегата му Калоян Стайков пък посочи, че управляващите са длъжници на данъкоплатците и на здравната система, която остава нереформирана и е поле само на козметични промени и половинчати експерименти. Стайков опроверга с два прости факта мантрата, че разходите за здравеопазване у нас са твърде ниски. Всъщност, ако се отнесат тези разходи към размера на икономиката (БВП), в България те са вторите най-високи в ЕС след Словения. Като се отчете покупателната способност, оказва се, че у нас доходът на човек от населението е 47% от средния за ЕС, а разходите за здраве като процент от БВП са 97% от средното за ЕС, обясни експертът. Тези сравнения ясно показват, че проблемът не е, че парите са малко, а че се харчат неефективно