Държавните разходи ще струват по 6300 лева на всеки българин догодина

Къде отиват парите, които държавната хазна събира от нас, данъкоплатцитe? За поредна година Институтът за пазарна икономика (ИПИ) представя нагледно отговора на този въпрос - под формата на "разходна бележка". В бюджета за 2019 г., който вече се кове в Народното събрание, кабинетът "Борисов" е заложил общо 44.457 млрд. лева разходи. Така експертите на ИПИ са пресметнали, че за догодина на всеки българин - от бабата до бебето, се падат средно по 6306 лева, които първо трябва да бъдат събрани под формата на данъци, осигуровки и такси, а после и похарчени за чиновнически заплати и пенсии, агросубсидии, магистрали и ВиК мрежа, детски надбавки и бойни самолети, за полиция, армия, училища, болници и т. н.

В тези общо 6306 лева на човек с най-голяма тежест се оказват разходите за пенсии - 1423 лв., показват изчисленията на ИПИ. Отделно за социални помощи и грижи ще отидат по 555 лева на калпак. На второ място по размер обаче в сметката, която правителството ще ни сервира догодина, са разноските за здравеопазване - 746 лева. Органите на реда и правосъдието ще костват по 460 лева на данъкоплатец. А издръжката на администрацията догодина ще струва 334 лв. на човек от населението. Подобна (377 лв.) е сумата, с която всеки българин ще финансира харчовете на правителството за благоустройство и околна среда.

В разходната бележка, подготвена от ИПИ, под черта фигурират и 3149 лева "стари сметки". Това всъщност са различните заеми, теглени от правителството. С други думи, на всеки от нас ще тежат по 3149 лева, които държавата има да връща.

Разходите на правителството за догодина са прекалено големи, смятат икономистите от ИПИ. В четвъртък те представиха своя алтернатива на бюджет 2019, в която разходната част е с над 4 млрд. лева по-малка. Основната "икономия", която предлагат от института, е по отношение на капиталовите разходи. В последните години управляващите умишлено залагат в бюджета големи инвестиции, които се оказват неизпълними, и около Коледа "спестените" средства ударно се изхарчват не по предназначение - например за вдигане на заплати или за допълнителни субсидии вместо за строителство на шосета и жп линии или за инвестиции във важно технологическо оборудване. И сега в бюджет 2019 са планирани свръхамбициозните 6.6 млрд. лева. От ИПИ предлагат по-реалистична сума - 5.3 млрд. лева.

За заплати и бонуси на заетите в държавния сектор правителството планира да бъдат похарчени над 7.26 млрд. лева. Авторите на алтернативния бюджет твърдят, че сумата може да е с 10%, или със 726 млн. по-малка. Не става дума за механично рязане на заплати, а за "оптимизация" на броя на чиновниците и за закриване на излишни звена, обясни Петър Ганев от ИПИ. Колегата му Калоян Стайков пък посочи, че управляващите са длъжници на данъкоплатците и на здравната система, която остава нереформирана и е поле само на козметични промени и половинчати експерименти. Стайков опроверга с два прости факта мантрата, че разходите за здравеопазване у нас са твърде ниски. Всъщност, ако се отнесат тези разходи към размера на икономиката (БВП), в България те са вторите най-високи в ЕС след Словения. Като се отчете покупателната способност, оказва се, че у нас доходът на човек от населението е 47% от средния за ЕС, а разходите за здраве като процент от БВП са 97% от средното за ЕС, обясни експертът. Тези сравнения ясно показват, че проблемът не е, че парите са малко, а че се харчат неефективно