Полагаме нужните грижи за настанените болни, не сме второ Могилино. Това заявиха кметът на Сухиндол Пламен Чернев и директорката на дома за възрастни хора с деменция в село Горско Косово Вера Дукова, след като прокуратурата влезе на проверка в институцията. Проверка на дома разпореди и социалният министър Деница Сачева. Властите се задействаха, след като омбудсманът Диана Ковачева сезира главния прокурор Иван Гешев за недопустими условия на живот в дома, в който миналата година са починали 24 души.

Екип на омбудсмана е направил изненадваща проверка в дома през декември миналата година. Там установява, че хората живеят при ужасни битови условия, нуждите им се неглижират с дни - декубитални рани например са били необработени 4 дни поради отсъствие на медицинската сестра. Най-притеснителен, според обществения защитник, е фактът, че от началото на 2019 г. до момента на проверката има 24 смъртни случая в дома. „Като омбудсман считам, че това представлява голям процент починали от общия брой настанени лица, дори като се вземе предвид спецификата на заболяванията им“, посочва доц. Ковачева.

Дукова категорично оспорва констатациите. "Не съм съгласна с тях, смятам, че каквото е по нашите възможности, обгрижването на хората е направено. Имаме 24-часово медицинско присъствие", обясни Дукова пред БНР. Кметът на Сухиндол пък обясни, че не е по силите на общината, която е с 3 млн. лв. бюджет, да вложи близо 2 млн. лв. за цялостен ремонт и разширение на дома, за да не живеят по 5-6 болни в една стая (претъпканите стаи са друга критика на омбудсмана).

Домът в Горско Косово е на 30 г. Издръжката на социалната услуга се покрива от държавата, но сградата се поддържа общината. "В никакъв случай не можем да кажем, че това е второ Могилино. Имайки предвид, че това е функция на държавата  - да се грижи за тези хора, които цял живот са градили тази държава, смятаме, че ние сме си свършили работата", смята кметът Чернев.

Високата смъртност в дома управата му и общината обясняват с тежкото здравословно състояние на пациентите си. „Това се получава по само един-единствен факт - че хората, които биват настанявани със заповед на Агенцията за социално подпомагане по искане на техните роднини, са в почти насипно състояние. Хората са на много години и в много лошо здравословно състояние. Не са скотски условията на живот. Условията на живот са нормални и отговарят на изискванията, които и министерството, и Агенцията за социално подпомагане, са дали за съществуването и работата на този дом. Един голям ремонт за разширение и модернизиране струва десетки хиляди лева, да не казвам над един милион“, посочва кметът на Сухиндол.

Според информацията в писмото на омбудсмана до главния прокурор в дома в момента са настанени 57 лица, при капацитет 60 (мъже и жени). Голяма част от тях са на легло, повечето от тях са в кахексия и обездвижени. „Независимо, че през 2013 г. екип на омбудсмана е проверявал този дом и е отправил препоръки към Министерство на труда и социалната политика и към кмета на община Сухиндол за подобряване на предоставяната грижа, в настоящата проверка констатациите са сходни“, пише в сигнала си до главния прокурор Ковачева.

При проверката си експертите установяват лоши санитарно-битови условия за живот за настанените и пренаселеност. Друга констатация на проверяващия екип е свързана с недостатъчна площ в стаите спрямо броя на настанените, както и липса на лично пространство. Домът има два санитарни възела и един душ за всички лица. Коридорът на спалните помещения е отделен от административната част с решетка, която е заключена. Лицата, които се движат самостоятелно, излизат навън само с придружител.

Екипът на омбудсмана определя описаните обстоятелства като унизително отнасяне спрямо настанените, което е недопустимо при предоставяне на социална услуга за пълнолетни лица с деменция. Екипът смята, че има предпоставки за увреждане на физическото и психично здраве на настанените лица поради обстоятелството, че няма възможност за постоянно наблюдение в стаите, тъй като мониторът е в кабинета на управителя. Над леглата е имало алармени звънци, повечето от които към момента не работят. Това намалява гаранцията за сигурност на лицата и своевременната реакция на персонала.

„С оглед на гореизложеното, считам, че установеното системно неглижиране на потребностите на настанените в дома лица нарушава чл. 16, ал. 1 на Конвенцията против изтезания и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, а именно: „Всяка държава - страна по конвенцията, се задължава да предотвратява на териториите под нейна юрисдикция други прояви на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, които не влизат в определението за изтезание, съдържащо се в чл. 1, когато те са извършени от държавен служител или друго официално действащо лице или по негово подстрекателство, или с негово явно или мълчаливо съгласие. В частност задълженията, съдържащи се в чл. 10 , 11, 12 и 13, се прилагат, като терминът „изтезание“ се заменя с „други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание,“ посочва омбудсманът.

Часове след като омбудсманът огласи сигнала си, окръжната прокуратура във Велико Търново се самосезира по случая. Социалният министър Деница Сачева също заяви, че ще провери защо смъртността в дома е толкова висока. Тя потвърди, че към дома са изпращани препоръки през 2013 г. Сигналът за лошите условия в дома е още едно доказателство защо е нужно да имаме Закон за социалните услуги и защо трябва да говорим за качеството на социалните услуги, отбеляза Сачева.

Законът за социалните услуги регламентира окончателно закриване на старите домове и замяната им с по-адекватни социални услуги. Той обаче бе отложен заради насаждане на внушения, че и в него е заложено отнемане на деца.

Сигналът за Горско Косово е вторият в последните седмици, който напомня времената на Могилино. В края на ноември Международната организация за защита правата на хората с увреждания публикува доклад, в който заявява, че реформата е заменила старите домове с нови центрове, но нравите в тях остават като едно време - деца са връзвани, държани в изолация, упоявани, за да не буйстват. Заради тези нарушения три организации дори обявиха, че внасят иск срещу Европейската комисия, защото продължава да финансира изграждането на новите социални услуги. "Тъжната истина е, че десетки милиони евро от ЕС са изразходвани за възпроизводството на старите институции, защото т.нар. малки домове от семеен тип не са нито малки, нито са домове и нито могат да заместят семейството", каза тогава изпълнителният директор на Международна организация за защита правата на хората с увреждания Ерик Розентал.