Франция е само на крачка от втората световната титла във футболната история на страната. "Петлите" са явният фаворит във финала срещу Хърватия и само поредно чудо на балканския тим може да ги лиши от втори триумф след 1998 г. Теоретично погледнато обаче, по-голямата част от играчите в този национален отбор на французите всъщност можеше да представляват съвсем други държави.

Интернационален футбол

Разбира се, френският тим не е изолиран случай в съвременния футбол. Дори домакинът на Мондиал `18 Русия тази година за първи път на голямо първенство използва натурализиран футболист. Десният бек Марио Фернандес, който във визитката си има един приятелски мач за родината си Бразилия, бе титулярна част от селекцията на Станислав Черчесов, стигнала сензационно до 1/4-финалите.

Всъщност той е вторият бразилец, който попада в окончателния състав на "сборная", след вратаря Гийерме Маринато. Стражът на столичния "Локомотив" (Москва) обаче не записа нито минута на Евро `16 във Франция. Преди две години част от руския тим бе и етническият германец Роман Нойщетер, който обаче минава за полуруснак, понеже е роден в Съветския съюз - в Украинската ССР.

Сама по себе си натурализацията отдавна се е превърнала в естествен процес в съвременния спорт. Почти във всички отбори, участвали на световното първенство това лято, може да се открият футболисти, които най-малкото имат корени в други страни. В най-голяма степен това касае тимовете от Европа, където става въпрос не толкова за натурализация с цел усилване на състава, а за естествен процес на външно попълване, при който бъдещите национали са мигрирали в съответната държава със своите родители или дори са се родили там в семействата на пришълци.

В отбора на Германия например, много отдавна се подвизават наследници на имигранти от Турция, Иран и много други източни територии. Белгийският състав пък разполага с пъстър африкански коктейл. А за Швейцария играят неколцина албанци, чиито семейства са пристигнали в страната от Косово.

И все пак най-интернационалният "национален" отбор, при това вече по дългогодишна традиция, си остава този на Франция.

Широка география

От 23-мата футболисти в състава на Дидие Дешан за Мондиал `18 цели 17 имат нефренски корени, като повечето от тях дори нямат французи сред роднините. Става дума основно за играчи от африкански произход.

Смята се, че ако вратарят Стив Манданда, защитникът Преснел Кимпембе и опорният халф Стивън Нзонзи бяха играли за националния отбор на ДР Конго, то родината на родителите им щеше да има значително по-големи шансове да се класира на световното.

Същото важи и за Мали, ако можеше да разчита на "своите" три френски звезди - бранителя Джибрил Сидибе, халфа Н'Голо Канте и нападателя Усман Дембеле.

А пък не бива да има никакво съмнение, че Камерун нямаше да пропусне шампионата на планетата, ако в състава си разполагаше с още двама ключови играчи от световна величина - централния защитник Самюел Юмтити и голмайстора Килиан Мбапе.

Със сигурност Пол Погба щеше да е недостижима звезда на Гвинея, Корентен Толисо - лидер на Того, Набил Фекир - плеймейкър на Алжир, а Блез Матюиди - капитан на Ангола.

Мароко и Сенегал успяха да се класират на Мондиал `18 и без Адил Рами и Бенжамен Менди, но докъде ли щяха да стигнат, ако можеха да разчитат на допълнителни подкрепления?

Впрочем географията на корените на отбора на Франция съвсем не се ограничава в Африка. Предшествениците на резервния вратар Алфонс Ареола са от Филипините, а произходът на защитника Рафаел Варан и крилото Тома Льомар е от френските колонии в Карибския басейн - съответно Мартиника и Гваделупа.

Така излиза, че "оригинални" французи в настоящия тим на "петлите" са само вратарят и капитан Юго Лорис, бранителите Бенжамен Павар и Люка Ернандес, халфът Флориан Товен и нападателите Антоан Гризман и Оливие Жиру.

Френската система

Естествено, въпросът кои от футболисти с нефренски произход биха въобще си помислили да играят за някоя друга държава е доста спорен и нееднозначен. Да, родителите на всички тези мъже в някакъв момент са избрали да се преместят във Франция, за да имат по-добър живот, и страната ги е приела. И освен това е дала футболното образование на децата им.

Двадесет и двама от настоящите национали на "сините" са продукт именно на френската футболна система и е съвсем сигурно, че те нямаше да са на това ниво, ако се бяха подготвяли в Африка. Трябва да се отбележи, че само трима от френския тим са родени в друга държава: Манданда (в Заир, днес ДР Конго), Юмтити (в Камерун) и Льомар (в Гваделупа).

Забавното е, че единственият играч от състава на Дешан, който е получил футболното си образование извън страната, е един от чистокръвните французи - Люка Ернандес. Левият бек е син на бившия френски футболист Жан-Франсоа Ернандес и е роден в Марсилия, но израства в Испания, където баща му се подвизава в края на 90-те години и началото на новия век. Ернандес е продукт на школата на "Атлетико" (Мадрид), чийто екип носи и днес.

Дълга история

Ако някой си мисли, че деца на имигранти играят за националните отбори на втората си родина и конкретно за Франция само в последно време, той дълбоко се заблуждава. Дори в шампионския състав на "петлите" от домашното им световно първенство през 1998 г. сред ключовите играчи преобладаваха наследници на чужденци.

Един от стълбовете в онази защита на Франция е роден в столицата на Гана - Акра, под името Оденке Абей, но придобива световна слава като Марсел Десаи. Рекордьорът в цялата история на Франция със 142 мача за националния отбор и автор на двата гола в полуфинала срещу Хърватия (2:1) Лилиан Тюрам е роден в Гваделупа. Халфът Кристиан Карембьо пристига от Нова Каледония. Плеймейкърите на тима Юри Джоркаеф и Зинедин Зидан са съответно с арменско и алжирско потекло. От Армения са корените и на Ален Богосян. Славният голмайстор Тиери Анри също е от Гваделупа, а партньорът му в атака Давид Трезеге е син на аржентинец и испанка.

И ако процесът на асимилация придобива масови измерения в края на ХХ век, може да се каже, че специално във Франция той започва още в началото на 80-те години. Ярък пример е европейският шампион от 1984 г. и двукратен полуфиналист на световните първенства през 1982 и 1986 г. Жан Тигана. Един от най-великите френски футболисти всъщност е роден в Мали и пристига в Европа като дете на емигранти.