facebook
twitter

Просвета

ПРОСВЕТА

Реформата във висшето образование зацикли

Следващата стъпка ще е ограничаване на автономията на университетите и също ще се натъкне на съпротива
798
Илияна Кирилова
Въпреки стимулите на държавата студентите не избират търсените от бизнеса специалности като математика, физика, химия и др.

Задържане на броя на студентите на миналогодишното ниво, скок на студентските такси в някои университети, намаление на приема в масовите специалности, финансова подкрепа за някои дефицитни направления и висши училища. Така - твърде сходна с миналата година, макар и с някои нюанси - най-общо изглежда картината на висшето образование на прага на 3-тата година от началото на реформата в тази сфера. Въпреки промените математиците и педагозите продължават да се търсят под дърво и камък, а икономистите пак са най-много. Трудният път, по който тръгна просветното министерството, бе в правилната посока. Но дали междувременно не бе намалено темпото?
........................

Отстъпление при приема

Първата стъпка на реформата бе държавата да си върне контрола в определянето на приема и да намали прекомерно разрасналия се брой на студентите. Затова през 2016/17 г. местата за държавно субсидираните бройки бяха намалени с 12%, а през 2017/18 г. - с 8%. За предстоящата 2018/19 г. намалението е... нула. Напротив - бройките дори се увеличават с около 240 души (0.5%). Защо се прави този реверанс към университетите, МОН не обясни публично. Но че става дума за отстъпление, е пределно ясно. Нали всички сме съгласни, че не е здравословно броят на местата в родните университети да е равен на броя на завършващите средно образование? Ако включим и частните висши училища, става видно, че е изключено местата да се запълнят. При толкова голям прием, който вузовете се чудят как да реализират, примамването на студенти с джипове, таблети и екскурзии в чужбина направо си изглежда закономерно. Както и измислянето на нови и нови специалности (а уж щяха да се закриват факултети, да се окрупняват университети), които отговаряли на новите тенденции, като информационно брокерство, екобизнес, география и предприемачество и т.н.
Нелека задача пред просветното министерство бе да преструктурира приема - от масовите и по-слабите професионални направления към по-качествените и тези, за които има недостиг от кадри. Това се случи, но само донякъде. Приемът по най-масовите специалности - икономика, администрация и управление и туризъм, действително бе сериозно орязан, но при дефицитните специалности нещата не мръднаха кой знае колко. По данни на МОН спрямо 2015 г. броят на кандидат-икономистите е намалял с 51%, следващите администрация и управление са се стопили с 61%, а учещите политически науки са с 41% по-малко. Въпреки това обаче студентите, следващи икономика, продължават да са най-многобройната група - 47 хиляди, следвани от тези, които учат администрация и управление - 20 хил. души. За сравнение - следващите електротехника са под 7500 души, общо инженерство - под 7 хиляди, а машинно инженерство - под 5 хиляди. Дефицитните математика и металургия са избрани от стряскащо малко младежи - едва 435 и 332-ма души. Няма спор, че обръщането на тенденция, развивала се години наред, е тежка задача, която се усложнява допълнително от съпротивата на ректорите, липсата на интерес у студентите и т.н. Има неща обаче, които могат да подпомогнат процеса.
От една страна, държавата намали приема на студенти по държавна поръчка, но го "компенсира" с местата за платено обучение в държавните вузове. Може би е време и платените бройки да бъдат орязани по-драстично (те така и така не се запълват). От друга страна, за сметка на орязаните бройки по икономика и администрация и управление в държавните университети приемът по тези направления бе увеличен в частните училища. Самият министър призна, че сега пред него стои въпросът доколко и там е необходима регулация.

Искаме повече учители, а увеличаваме таксите за педагогика

Таксите са друг важен инструмент, в който държавата може да се намеси още по-сериозно, ако иска да има математици и инженери. Няма спор, че по-ниската такса би привлякла повече студенти. СУ например намали драстично цената на обучението си по физика, ядрена химия, статистика, география и т.н. Други вузове обаче увеличиха таксите за редица свои специалности, сред които и такива, за които няма много кандидати. Примерите са доста - Пловдивският университет например увеличава от 560 на 600 лв. годишните си такси за държавна поръчка за бакалаври по филология, история, религия, социални дейности и т.н. При ЮЗУ цените на физическите и химическите науки (също с дефицит на кандидати) скачат от 600 на 670 лв., а на обучението по машинно инженерство и електротехника - от 620 на 690 лв. ХТМУ повишава цените от 550 на 600 лв. на всички свои специалности, сред които електротехника, металургия, химични технологии, общо инженерство и др. Да се чуди човек как въпросните вузове очакват да привлекат повече кандидати в поскъпналите специалности. Педагогиката пък, която също страда от липса на студентски интерес, но за която постоянно се тръби, че е приоритетна, поскъпва в 6 от общо 8-те университета, които я предлагат! Попитайте един кандидат-учител дали му е все едно дали ще плаща 500 или 560 лв.? В тази връзка идеята на министър Красимир Вълчев да даде 3-та стипендия (за покриване на таксата) за някои от дефицитните специалности като математиката изглежда разумна, стига да се въведе по-скоро.

Твърде много "приоритети"

Определянето на приоритетни професионални направления, приемът по които не се намалява, а финансирането им се увеличава, също проработи само донякъде. Известно е, че когато даваш на всички по малко, накрая всеки получава символично. Нещо подобно се случва и с направленията, обявени за приоритетни - цели 36 от общо 52, или близо 2/3. "Привилегирован" в известен смисъл т.г. например се оказа и туризмът. Въпреки че досега местата за него бяха постъпателно орязвани, тъй като малцина от завършилите туризъм се реализират по специалността, т.г. се прави отстъпка - министърът ще може да утвърждава повече бройки за тази специалност за два вуза, намиращи се в силно развити в туристическо отношение райони - Икономическия университет във Варна и Университет "Асен Златаров" в Бургас. Изключение за предстоящата академична година ще се направи и за още 6 университета, които се очаква да получат допълнително финансиране заради това, че обучават студенти в икономически бедни области. Това са Медицинският университет в София и Великотърновският университет, предлагащи обучение във Враца, Пловдивският университет с филиали в Смолян и Кърджали, Минно-геоложкият университет, подготвящ висшисти в Кърджали, Русенският с филиал във Видин и Техническият университет-Габрово, обучаващ студенти в Ловеч. Сигурно тези филиали имат своето значение за съответния регион, но по-важният въпрос е дали така не се прави компромис с качеството на обучение, чиято крайна цел имаше цялата реформа?
Впрочем и темата с качеството е щекотлива. С промени в закона за висшето образование бе записано, че парите, които университетите получават за качество, трябва да растат с всяка година. Започна се с 25%, за 2018 г. заложеният процент е 50 на сто, като целта е през 2020 г. 60% от субсидиите за вузовете да зависят от оценката на качеството им. Никой обаче не е чул за разчети от МОН, които да показват каква част от парите за висшето образование действително се разпределят на база качество.
Похвална изглежда и заявката на ведомството за въвеждането на нов коефициент, който ще даде повече пари за приоритетни направления, чийто общ брой на студентите от първи до пети курс намалява в последните 5 г. над средното ниво от 7.6%. По този начин ще бъдат стимулирани математиката, педагогиката на обучението по филологиите, религията, физическите науки, машинното инженерство и др. Процентът обаче, който ще получат тези направления, изглежда твърде малък - едва 4% отгоре средства при намаление от 28% на студентите, какъвто е случаят например с машинното инженерство. Което навежда на въпроса не се ли разпилява така и без това оскъдният ресурс?

Дайте ни парите, ние ще ги разпределяме, както намерим за добре

Тук опираме до другия въпрос - дали дадените пари действително ще отидат по предназначение и как се осъществява контролът върху средствата, дадени на университетите от държавата. Министър Вълчев призна в прав текст, че много висши училища не насочват отпуснатите от ведомството допълнителни средства за обявените от кабинета приоритетни професионални направления точно към въпросните направления, както и че МОН в тези случаи е с "вързани ръце". За пример бе посочен единствено ТУ-София, който е получил 7 млн. лв. за приоритетното направление комуникационна и компютърна техника, но самото то не е получило и стотинка допълнително от държавните субсидии. Което на практика означава, че реформата тук изобщо не е проработила. Колко са вузовете, които си правят каквото искат, само МОН знае. Ведомството би трябвало да е готово за сериозния отпор, на който може да се натъкне при изпълнение на заявката си за ограничаване на автономията на университетите. Министърът намекна и за големи бонуси към заплатите, които си раздават някои висши училища - преподавател например получавал добавка заради това, че бил "академик от БАНИ" (Българска академия на науките и изкуството, която е НПО и не може да дава такива степени - б.р.). Затова и обществото е в очакване на промените в закона за висшето образование, които ще въведат нов модел на академично самоуправление, ще дадат повече правомощия на МОН да санкционира нарушенията и ще повишат отговорността на ректорите. Министърът спомена, че е разговарял с ректори, които предпочитали варианта за договор между тях и МОН, чрез който те ще се обвържат с определени показатели за развитие на вуза. Дебатът по тази толкова важна тема обаче задължително следва да е публичен. Да не говорим, че публични следва да са и заседанията на Съвета на ректорите, които обаче никой от просветните министри в последните години не е успял да "осветли". Ето една възможна посока за размисъл по отношение на готвените от МОН промени - като не става с препоръка, би могло да стане чрез закон.
Според някои забавянето на замислените в началото промени се дължи на правенето на политика "на парче". Вероятно сред причините са и разнопосочните интереси на различните висши училища и ректори. Едни ректори настояват за увеличение на базовия норматив за издръжка на студентите, други - за повишаване на коефициентите за различните направления, трети - за обвързване на таксите с минималната работна заплата, четвърти - за задължаване на студентите по държавна поръчка да работят в България. Пълен консенсус едва ли някога ще бъде постигнат, както ще е невъзможно и МОН да угоди на всички.
Единственото безспорно нещо е, че наградите за зарибяване на студенти ще станат безпредметни, ако вузовете закрият всичките си несвойствени направления и се съсредоточат само върху силните си специалности, ако местата за студенти станат доста по-малко от завършващите, ако качеството на обучението се подобри, а парите на висшите училища действително започнат да зависят от качеството им.

 

 

1

Влез или се регистрирай за да коментираш

Още

Нобеловата награда за физика се поделя от трима

02.10.2018

738 2
Откриват учебната година в Софийския университет „Свети Климент Охридски“

01.10.2018

252 6
В профилираните часове ще има време и за феминизма и хипитата

Коментари

ogro

   РИформа у висШУтУ😂😂😂😂😂😂

Влез или се регистрирай за да коментираш