Медия без
политическа реклама

Борисов се отчете пред Европарламента в празна зала

Президентът Радев го атакува от София, че е ползвал председателството за вътрешнополитически пиар

Премиерът Бойко Борисов се отчете пред Европарламента за председателството пред празна зала, в която присъстваха почти само българските евродепутати. БГНЕС

В почти празна зала на Европарламента в Страсбург и при първоначално изключена звукова система поради протест на преводачите премиерът Бойко Борисов отчете вчера резултатите от 6-месечното българско председателство на Съвета на ЕС. "Ако тук беше (френският президент Еманюел) Макрон или (германската канцлерка Ангела) Меркел, това нямаше да се случи", възмути се от синдикалния протест председателят на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер. Председателят на Европарламента Антонио Таяни обаче отвърна на критиката му, че не бива да се меси. Въпреки кратката си словесна престрелка и двамата отправиха любезни поздрави към българския премиер за успеха на председателството. А Борисов шеговито каза, че българското европредседателство свърши и проблемите почнаха.
Премиерът прочете подготвен му кратък отчет за работата на България начело на Съвета на ЕС, в който акцентира върху привличането на вниманието на Евросъюза към Западните Балкани. "Не може да има мир и просперитет, ако Европа не е обединена", каза той. Според него споразумението между Македония и Гърция за името на бившата югославска република било постигнато "с посредничеството на България". При подписването на документа край Преспанското езеро премиерите на двете държави благодариха за посредничеството на специалния пратеник на ООН Матю Нимиц и на Европейската комисия, но не споменаха България. Борисов отчете също, че от 105 законодателни досиета, наследени от естонското председателство, по време на българското по 41 от тях е постигнато споразумение с Европарламента. Имало напредък и по реформата на Дъблинския регламент, който позволява, например, Германия да върне на България 60 000 мигранти, влезли в ЕС през нейна територия.
"Бойко, отлично се справи", каза в заключение Жан-Клод Юнкер, като добави, че "Лиляна (Павлова) беше инженер на това председателство". Освен трима председатели на групи само двама български евродепутати пожелаха да се изкажат. Зелената Ска Келер от своя страна напомни на Борисов, че един от показателите за европейско поведение е свободата на словото (България е на 111-о място и изостава много не само от всички държави в ЕС, но и от държавите в Западните Балкани - бел. ред.). Илхан Кючук от ДПС единствен от българите разкритикува Борисов в залата: "България получава поздравления за добре организираните събития от календара на председателството. Но не получава потвърждение, че е сериозна икономика с покана за еврозоната. За това и няма изразено официално намерение от българското правителство. Не получихме и потвърждение, че сме държава, на която може да се има доверие с покана за Шенген. Заедно с Румъния продължаваме да бъдем част от механизма за сътрудничество и проверка. Страната ни може да се гордее с приноса си към европейската цивилизация, но няма как да се гордеем, че първи в Европа овластихте крайния национализъм."
По същото време в София конференция направи анализ на българското председателство, като в нея участваха президентът Румен Радев и външната министърка Екатерина Захариева. "Получихме стандартните за всяко европейско председателство комплименти, но те не трябва да ни заблуждават. Състоянието на Съюза в момента е такова, че Брюксел може да си позволи само положителни самооценки, заяви Радев. Това не го казвам случайно. Разбира се, ще прочетете вече в много медии за закриването на 78 досиета по време на нашето председателство. Без да омаловажавам тези достижения, все пак това накрая е една чиновническа статистика (...) Също така, според мен, една от слабостите беше, че имаше амбиция за употреба на европейското председателство за вътрешнополитически пиар". Президентът разкритикува правителството, че покрай Западните Балкани напълно е забравило Дунавската стратегия, въпреки че три последователни председателства са на дунавски държави (България, Австрия и Румъния). "Силно се надявам, че Австрия и Румъния ще имат едно по-отговорно отношение към този регион, така важен за България", каза той. 
В средата на юни обаче на конференцията в София на комисиите по европейски въпроси на парламентите от ЕС Радев заяви: "Българското правителство показа кураж като избра много трудна тема (Западните Балкани - бел. ред.). Регионът е много крехък - няма гаранции за успех въобще. Но някой трябваше да поеме отговорността и да посочи проблемите, както и да започне дискусии и да предприеме действия". 
Вицепремиерката Екатерина Захариева репликира президента, че оценката му не е обективна: "По никакъв начин не сме използвали председателството за вътрешнополитически пиар и да замитаме проблеми". Тя обясни, че Дунавската стратегия не е включена в приоритетите на председателството, защото "няма как да включим всички приоритети".
--------------
43 на 26 
43% от българите са убедени, че президентът Румен Радев е постигнал положителен резултат при посещението си в Русия, докато за посещението на премиера Бойко Борисов така смятат едва 26%". Огласеното вчера изследване е на социологическата агенция "Алфа Рисърч" и е направено в периода 17 - 25 юни 2018 г. чрез пряко стандартизирано интервю лице в лице сред извадка от 1017 души.