Ако България беше Алиса, щеше да гаврътне шишенцето с фалшиви новини с етикет "Изпий ме" и да се изстреля в света на фалшивите новини. И нямаше кой да я спре, защото имунната система на страната - журналистиката, засега губи битката с фалшивите новини. В контекста със случая с козичките на баба Дора лъжливите вести са дигиталната чума на столетието, която разбива цели общества, изправяйки света пред титаничен сблъсък на алтернативни вселени.
Попаднах във водовъртежа на няколко фалшиви новини благодарение на това, че всички засягаха сфери, които познавам добре, успях да разпозная фейковете и да реагирам, неволно превръщайки се във воин срещу тях. Първият случай беше около Деня на Европа (9 май). Тогава из социалните мрежи в България плъзна цитат на Еманюел Макрон: "Така е, Бойко - ще вървят напред заедно европейските държави, които спазват общите правила и искат веднага бързи реформи. Не можем да чакаме онези, които правят малки крачки в последния възможен момент". Тъй като следя Макрон отблизо още от избирането му и може да се каже, че го поопознах като политически типаж, ми се стори необичайно това изказване. Изгледах цялата реч и той казваше нещо доста по-различно: "Ние сме носители и на това, на способността да правим ясен избор, избора не само да вървим напред към една Европа, може би с участието само на някои за известно време, може би с един по-интегриран кръг, защото Европа винаги така е вървяла напред, и това е една отворена врата, Бойко Борисов, както и Петро Порошенко го знаят, аз не вярвам в заключената с катинар Европа, предварително определила клуб за неколцина, но не вярвам и в една Европа, която би могла вечно да изчаква досега 28-те, а утре 27-те или кой знае колко страни вдругиден да постигнат до една съгласие по абсолютно всички въпроси".
Нищо общо, нали?
Но фейкът не само стана масов (вирален) в социалните мрежи, а дори си проби път и в някои от бастионите на българската журналистика - десетки български традиционни медии бяха преписали дословно фалшивия цитат. Нещо повече, доказани журналисти, изработили си име като на борци за истината, ме атакуваха, и то по начин, който не подозирах, че ще получа от колеги, с които не се познавам лично, но съм уважавала дълбоко. Под моето изказано съмнение във "Фейсбук" се появи колега, която ме атакува доста агресивно, настоявайки, че Макрон е казал точно това. След кратка размяна на реплики стана ясно, че не само че не е гледала речта, но и да я беше, нямаше да я разбере, защото не знае френски. А междувременно от френското посолство вече разпространяваха превод на въпросния отрязък с молба към "съгрешилите" медии да отстранят фейка и да го заменят с истината. Други колеги ме атакуваха с типичното българско "ма какво толкова", всъщност цитатът съдържа сентенцията на макроновото изказване. Да де, ама цитат е едно, обобщение или интерпретация на нечие изказване е съвсем друго. Цитат означава точно предаване на нечии думи, без външна намеса. Тогава си дадох сметка, че много повече неща не са наред, отколкото подозирах. Още няколко битки с фейкове ме деляха от забележителната реч на бившия американски президент Барак Обама, в която той посочи фалшивите новини като много голям проблем. "Трябва да вярвате във фактите. Без фактите няма основа за сътрудничество. Ако аз кажа, че това е подиум, а вие кажете, че е слон, ще ни бъде трудно да си сътрудничим", каза г-н Обама същия ден, когато борех поредния фейк, обиколил като испански грип социалните мрежи не само в България, но и в цяла Европа, а вероятно и по-далече. Засякох го на няколко езика освен на български - френски, немски, испански, италиански, полски. Става дума за шаблон на фалшива новина, преведен забележително координирано, представящ хърватската президентка Колинда Грабар-Китарович в прекрасна светлина.
Според лъжливата вест тя е продала правителствения самолет,
35 министерски мерцедеса, намалила е заплатата си и заплатата на служителите си с 50%, на консулите - с 60%, увеличила минималната заплата в частния сектор (sic!), вдигнала пенсионната възраст за сенатори и конгресмени (sic!) и говори седем езика. Живея в Хърватия и като журналист следя отблизо хърватската президентка, та не се затрудних особено да разбера, че става дума за 100% лъжа (иначе не всички фейк новини са изцяло лъжливи). В България лъжливата новина беше споделена от потребител на име CeCo Mashalov и беше споделена към онзи момент от над 16 000 души. Попитах го във ФБ какво го е подтикнало да напише това, той ми каза, че го е впечатлило непринуденото поведение на хърватската президентка по време на Световното първенство по футбол в Русия. След като разбра, че всъщност се опитвам да науча какъв е източникът на фейка, Mashalov се поотдръпна, но каза, че видял информацията в статуси на свои приятели и понеже знае перфектно италиански и испански, я превел на български език. Моето опровержение точка по точка на новината получи по-малко от хиляда споделяния, а някои потребители казаха, че няма да споделят моето, защото другото им харесва повече. От канцеларията на г-жа Грабар-Китарович все още не са дали отговор на въпросите, които им изпратих във връзка с фейка.
Тази новина за щастие не намери място в традиционните български медии с изключение на няколко маргинални, но фалшивото писмо на селекционера на хърватския национален отбор Златко Далич бе отразено в почти всички български медии, като дори традиционното разделение на Пеевски и истински медии беше размито, като сред жертвите на фейка паднаха БНР, БНТ и куп други национални медии. Става дума за писмото на хърватски активист, който се ядоса на появата на спорния хърватски националист и музикант Марко Перкович Томпсън на уникалното посрещане на хърватските национали в Загреб, което събра на едно място над половин милион души - за 4-милионна държава е значително постижение, и никой досега не го е правил в цялата история на независимостта на бившата югорепублика. Активистът съвсем ясно казва, че това е писмо от алтернативна вселена и целта му е да покаже как, според него, трябва да постъпят хърватските национали, ако са истински патриоти - да дарят хонорарите си от мондиала на болни деца, а селекционерът да заяви ясно, че иска политиката вън от футбола. Поради написаното уточнение, както и поради доброто познаване на ключовите персонажи, нито една хърватска медия „не се върза”. В България обаче медиите са се превърнали в канал на социалните мрежи, ретранслирайки всичко, без да свършат основната си задача, а именно проверка на фактите. А това е ужасно важно, защото много хора бяха агресивно настроени към някаква си Аделина Марини, която си позволява да се изправи срещу всички медии, ама наистина всички, с претенции, че знае истината.
Случката ми докара няколко резки скока на кръвното
и разприятелявания във ФБ, но проблемът е, че не знаем реалния ефект от нея. След като емоциите стихнаха, дойде моментът на осъзнаването, че това е капка в морето. Ще обориш една новина, но ще се окажеш, затънал до врата във фейкове, които дори не можеш да разпознаеш. Вече сме към края на второто десетилетие от XXI век, а още сме съвсем в началото на борбата си с чумата на цифровото столетие. През пролетта ЕК публикува за първи път нещо като стратегия за борба с фалшивите новини, от която най-ценното е анализът на заплахата. Според него разпространението на дезинформация е симптом на доста широк социален феномен в общества, които преминават през бърза трансформация – икономическа несигурност, нарастващ екстремизъм и културни промени, които генерират тревожност и са хранителна среда за покачване на общественото напрежение, поляризация и недоверие. Ефектът се умножава и от това, че медиите преминават през тежка екзистенциална криза. Между 2010-а и 2014 година приходите на печатните медии са спаднали с около 13.45 милиарда евро, а приходите на дигиталните издатели са нараснали с близо 4 милиарда. В тази битка се вижда яркият контраст между здравите демократични общества и крехките. В здравите - медиите бълват разследвания на връзките между целенасочени дезинформационни кампании, целящи влияние върху изборен резултат, докато в болните - медиите стават част от проблема. И това е нещото, което трябва да взима съня ни оттук нататък, защото не става дума само за баба Дора, а за нейните деца и внучета, и в по-широк план за оцеляването на обществата ни. Комисията смята, че най-ефективният начин за борба с дезинформацията е ясната политическа воля за подсилване на колективната издръжливост и подкрепа за демократичните основи и европейските ценности. Това е обаче в дългосрочен план. Спасение в краткосрочен и дори в средносрочен план засега не дебне отникъде. Европейската служба за външна дейност разполага с малък екип хора, които се борят с целенасочената руска кампания за дезинформация, но ефектът й е силно ограничен, а и териториално обособен. Нужно е много, ама много повече.
