Промяна на модела "Парите следват ученика", серия от мерки за затягане на дисциплината в час, засилване на възпитателната функция на училището, подобряване на квалификацията на учителите и въвеждане на интегрирани изпити по математика и по български език в края на 7. клас - това са част от мерките, които просветното министерство смята да предприеме за подобряване на исторически най-слабите резултати на българските ученици на PISA 2025. Това се разбра след пресконференция на образователния министър проф. Георги Вълчев и заместничката му Таня Панчева по повод излезлите днес резултати на международното изследване на грамотността на учениците по четене, математика и природни науки.
Министърът започна с констатацията, че в миналото са били допускани немалко грешки, но подчерта, че няма да прехвърля вината върху предишни правителства. Според него образованието е обществена отговорност и проблемите в него трябва да се назовават открито, а не да се маскират зад статистики. Сред причините за рекордно ниските резултати на деветокласниците ни проф. Вълчев посочи това, че българската образователна система все още не е пригодена към стандартите и критериите, по които се оценяват знанията и уменията на учениците в PISA.
Вариант това да стане е промяна на изпитите след 7. клас с добавяне на други предмети за оценяване освен български и математика, тъй като, както отбеляза зам.-министър Панчева, "системата се настройва спрямо изпита". В отговор на въпрос на "Сега" министърът посочи, че въвеждане на интегрирани изпити в 7. клас може да се случи до 2 г. Не бе отговорено какви са резултатите от целенасочената подкрепа, обещана от МОН преди 3 г. за училищата, участващи в изследването, както и от въвеждане на национални входни равнища за започващите 9 клас по български език и литература, математика и природни науки и другите "спешни" мерки, обявени през 2023 г. след излизане на шокиращите резултати от PISA 2022.
Проф. Вълчев посочи и че самите ученици не виждат достатъчно смисъл в участието си в PISA. Затова ще бъде започната разяснителна кампания в училищата - с посещения, в които пред родители и ученици ще бъде обяснявано какво представлява изследването и защо участието в него е важно.
През следващата година МОН планира да предложи серия от още мерки. Сред тях е вече обявената промяна на системата за финансиране, при която „парите следват ученика“. По думите на министър Вълчев настоящият модел е довел до нездрава конкуренция между училищата и прикриване на отсъствия. По думите му в него няма просто да бъде добавен коефициент за качество, а ще бъде променен целият модел на финансиране, без да уточнява по какъв конкретен начин. "Целта е всяко дете, независимо от региона, в който живее, да има реален шанс за развитие", посочи той.
До една седмица министърът обяви, че предложи и мерки за затягане на дисциплината в училище. Според него крайно либерални възгледи са навлезли в българското училище и са поставили учителите в нездрава среда. Учителят обаче според него трябва да се чувства защитен в своя статут, затова и ще бъдат предложени промени, с които резултатите от неговата работа да бъдат отчитани (главно през промяна на модела на финансиране - бел. ред.). Мерките за дисциплина ще са в три насоки - санкции, мерене на реалните резултати и насърчаване на добрите страни на учениците. "Няма да стане с оценка за дисциплина, ще предложим комплекс от мерки и реорганизация на хората, които управляват училищата", загатна Вълчев.
По отношение на учителските квалификации министърът заяви, че се предвиждат нормативни промени, както и новости в начина на допълнителното обучение педагогическите кадри, така че те да бъдат по-добре адаптирани към новите реалности. Предстои анализ на квалификационните програми, за което ще се разчита и на обратната връзка на учителите, както и обогатяване на атестационната карта на педагозите, по която се оценява работата им.
За пореден път министърът посочи като важна задача възстановяването на "разкъсаната връзка между училището и родителите", както и засилване на възпитателната функция на училището, което според него не трябва само да обучава, но и да възпитава.
Министърът отбеляза, че спад на образователните резултати се наблюдава и в световен мащаб. "Проблемът идва и от общото време, в което децата виждат, че могат да печелят пари и да учат и да се развиват", заяви той. Според него България трябва да проучи добрите примери от други държави и ако са подходящи, да адаптира чуждия опит към българските условия.
Като друг сериозен проблем проф. Вълчев посочи хроничния недостиг на учители по природни науки. Сред възможните решения той посочи промяна в програмите, по които се подготвят бъдещите учители, включително евентуалното им облекчаване. Той обаче призна, че това би било сложен процес, тъй като изисква и консенсус от висшите училища.
Динамични, не драматични
"Резултатите са динамични, а не драматични - за една система, която е решила да направи завой от преподаването на знания към формирането на умения. У учителите - част от тях в пенсионна възраст - има огромно объркване, те трябва да пренастроят целия си опит и модел на преподаване", коментира образователният експерт Георги Стайков от Института по образованието към МОН. По думите му промяната изисква поне 3 цикъла на PISA, за да дойде подобрение.
На въпрос на "Сега" не са минали вече 3 цикъла от 2016 г., когато започна голямата реформа у нас и учениците започнаха да учат по нови учебни програми, ориентирани към компетентности, той заяви, че "промяната е колосална, а ние сме нетърпеливи", както и че се "случва бавно и изисква време, а не че има злонамерени хора, които не си вършат работата". Стайков даде за пример новата европрограма "Компетентности на фокус" 2025-2029 г., по която промяната ще продължи да се случва и след която по негови прогнози на PISA 2029 България ще отбележи поне 18-20 точки повече от 2025 г.
