Сближаването между новите и старите страни членки на ЕС губи скорост и сякаш е оставено да се движи по инерция. Този процес е бил най-динамичен през периода 2011– 2014 г., след което настъпва забавяне и дори обръщане на посоката в развитието на някои от новите страни-членки.

Това показва новото проучване "Индекс на настигането". Анализът, озаглавен "Да караш на изпарения", обхваща данни за 2019 г. Индексът на настигането, който Институт Отворено общество – София, разработва от 2011 г. насам, регистрира процесите на сближаване и раздалечаване в Европа като обхваща 35 страни - членки на ЕС, страни кандидатки и потенциални кандидати за членство в ЕС. За целта се следят  47 показателя в четири категории „Икономика“, „Качество на живот“, „Демокрация“ и „Управление“.

В "Индекс 2019" петте най-добре представили се страни по цялостен резултат са Дания, Швеция, Люксембург,  Холандия и Финландия, а в дъното на класацията са Босна и Херцеговина, Турция, Северна Македония, Албания и Сърбия. Резултатите ясно показват голямата разлика между отличниците от Северна и Западна Европа и изоставащите държави в югоизточната част на континента.

В групата на догонващите се отличават три страни, които бързо топят разликите - Естония, Чехия и Словения. В Индекса на настигането те заемат съответно 13-о, 14-о и 15-о място. 

България е на 29-о място  в цялостната класация. Страната се представя най-добре в категориите „Икономика“, където е 28-а. Най-лошо е представянето на България в категорията „Качество на живот“ - 30-о място, и в „Демокрация“ - 29-о място. 

Като цяло "Индекс 2019" очертава ясна географска картина - най-изоставащите страни са концентрирани на Балканите или около тях  и основното разделение в Европа не е по оста Север-Юг или Изток-Запад, а е между Балканите и всички останали.

Между самите нови членки на ЕС се наблюдават огромни различия, особено по отношение на социалното неравенство. При индикатора за неравенство, известен като "коефициент на Джини", Словакия е №1, Словения е втора, а Чехия е на 3 място - с други думи, това са страните с най-малко неравенство сред всичките 35 европейски държави, обхванати от проучването. Тук България е на предпоследното 34-то място. 

КЪДЕ СМЕ НИЕ

Най-високо е класирането България по показателя „Държавен дълг“, като е на трета позиция сред 35 страни, с третото най-ниско ниво на държавен дълг спрямо брутния вътрешен продукт след Естония и Люксембург. По "Кредитен рейтинг“ България е на 22-а. В индикатора „Електронно участие“, който е част от категорията „Демокрация“, България заема 16-о място. .В „Изследвания и развитие страната ви е 24-та (въз основа на два под-индикатора –  високотехнологичен износ и брой патенти на глава от населението). България има добро представяне и в индикатора „Вътрешен конфликт и престъпност“, който е част от категорията „Управление“, като заема 20-о място (изследваните показатели са „индекс за мир“ и статистика за убийства на глава от населението).

Без никаква изненада България е сред последните в класацията по индикатора „Корупция“, който е част от категориятя Управление“ - заема 30-о място (за измерване са използвани индикатори от изследванията на "Прозрачност без граници" и на Световната банка.) В индикатора „Върховенство на правото“, също част от категорията „Управление“, страната ни е също на 30 място с 25 точки. В индикатора „Здраве“, който е част от категорията „Качество на живот“, България заема 33-о място (на базата на данни за продължителност на живота, продължителност на живот в добро здраве, качество на здравеопазването и детска смъртност. България е на дъното (31-а позиция) по индикатора „Медийна свобода“, част от категорията „Демокрация“ (използвани са индексите за медийна свобода на Freedom House и „Репортери без граници“).

В категорията „Икономика“ България е в една група с редица страни, сред които Кипър, Испания, Унгария, Румъния и Хърватия. В „Демокрация“ България е заедно с Румъния, Хърватия и Унгария. В „Управление“ България е в компанията на Гърция и Румъния. Представянето на България е най-лошо в категория „Качество на живот“ - страната ни е в най-зле представящата се група заедно с Румъния и кандидатките за членство Черна гора, Турция и Сърбия.

ИЗВОДИ

• За поредна година проучването разкрива, че сближаването не е задължително еднопосочен процес, и регистрира случаи на раздалечаване. това е особено видимо в категориите „Демокрация“ и „Управление“. В „Демокрация“ Унгария пропада с 6 места спрямо 2011 г. до 28-а позиция. Полша също губи 6 позиции спрямо 2011 г. и се озовава на 24-а място през 2019 г. В сравнение с 2011 година и двете страни губят по 2 позиции в категорията „Управление“.

• Като цяло новите страни-членки са още далеч от авангарда на ЕС. Прави впечатление, че настигането е по-осезаемо в категорията „Икономика“, а разликите се топят по-трудно в групите показатели „Качество на живот“, „Демокрация“ и „Управление“. Това подсказва, че икономическото наваксване е постижимо, но трудно се превръща в успех при други по-сложни системи.
• Сравнението с 2011 г. показва, че като цяло новите страни членки на ЕС са успели да се „дипломират“ и да се прехвърлят в по-добре представящи се клъстери, като догонват редица стари страни-членки и оставят последните места за страните -  кандидатки за ЕС в Югоизточна Европа. Този положителен процес обхваща и България и Румъния. Ако през 2011 година по цялостен резултат в Индекса на настигането България и Румъния са попадали в един клъстер със страни извън ЕС като Сърбия и Северна Македония,  през 2019-а те вече са в по-горна група в компанията само на страничленки, сред които  Гърция, Унгария и Хърватия. 

Данните, използвани в Индекс 2019, обхващат периода преди започването на пандемията Ковид-19, т.е. влиянието на предизвиканата от коронавируса здравна, икономическа и социална криза ще бъде отчетено в следващото проучване за настигането догодина.