Европейската комисия направи днес умерено оптимистичен извод за българската икономика, чиято главна особеност напоследък е надпреварата между цени и доходи. Въпреки високата инфлация икономическата активност в страната продължи да се разширява през 2022 г., подкрепена от силния ръст на износа и от увеличението на заплатите и социалните трансфери, което компенсира нарастването на потребителските цени. Въпреки това растежът на личното потребление се забави през първата половина на годината, тъй като инфлацията набра скорост, пише в зимната икономическа прогноза на главния изпълнителен орган на ЕС.
Предполага се обаче, че през втората половина на 2022 г. потребителското търсене се е засилило поради продължаващото нарастване на разполагаемия доход, съчетано с известно смекчаване на динамиката на месечната инфлация. Низходящата тенденция при инвестициите в основен капитал, започнала през 2021 г., се запази и през 2022 г. Нарастващите цени на инвестиционните стоки както в строителството, така и в оборудването, вероятно са потиснали новите инвестиции. Като цяло реалният БВП е нараснал с 3,9% през 2022 г. според предварителните оценки.
Очаква се през 2023 г. реалният БВП да нарасне с 1,4%
и с 2,5% през 2024 г. Състоянието на икономиката ще зависи до голяма степен от динамиката на заплатите и цените. Краткосрочните показатели и данните за инфлацията сочат, че през прогнозния период тя ще намалява слабо, тъй като растежът на цените на услугите ще се запази. В условията на свит пазар на труда се очаква заплатите да продължат да нарастват силно и да поддържат потреблението на домакинствата. Бързото нарастване на износа през 2022 г. бе подкрепено от възможността да се задоволи недостигът на доставки на храни, метали и други материални продукти, причинен наред с другото от агресивната война на Русия срещу Украйна.
През 2023 г. се очаква растежът на износа да се забави значително, като се има предвид, че през 2022 г. факторите за по-нататъшно нарастване на експортния пазарен дял до голяма степен бяха изчерпани. През 2024 г. се очаква износът да нарасне в съответствие с външното търсене. Повишеното усвояване на средства от ЕС, особено от Фонда за възстановяване и устойчивост, ще стимулира инвестициите както през 2023 г., така и през 2024 г. Потенциални забавяния в изпълнението на Националния план за възстановяване и устойчивост представляват риск за растежа на инвестициите.
Средната инфлация
според Хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ) достигна 13% на годишна база през 2022 г. със силен принос от растежа на цените на енергията и храните. Динамиката на цените на услугите беше обусловена от транспортните и ресторантьорските услуги, които разчитат на енергия и/или храни като преки производствени ресурси. Към края на годината инфлацията се разпространи и върху други услуги в съответствие с нарастващите разходи за труд на единица продукция. Като цяло ХИПЦ-инфлацията се очаква да намалее от 13% през 2022 г. до 7,8% през 2023 г. поради по-ниските цени на енергията. През 2024 г. се очаква общата инфлация да се забави допълнително до 4%, тъй като динамиката на цените на хранителните продукти ще намалее. Инфлацията в сферата на услугите се очаква да се запази през прогнозния период.
Пролетната икономическа прогноза ще бъде представена през май и тогава ще проличи дали предвидената тенденция се запазва.
ЕС ще избегне рецесията
ЕС навлезе в 2023 г. в по-добро състояние от прогнозираното през есента. Според зимната междинна прогноза перспективите са за по-висок растеж през тази година — 0,8 % в ЕС и 0,9 % в еврозоната. Очаква се и двете зони да избегнат "на косъм" рецесията, която се очертаваше за началото на годината.
След силния растеж през първата половина на 2022 г. темпото на БВП се забави през третото тримесечие, макар и малко по-слабо от очакваното. Въпреки извънредните сътресения, икономиката на ЕС избегна свиването през четвъртото тримесечие, предвидено в есенната прогноза. Годишният темп на растеж за 2022 г. се оценява на 3,5 % както в ЕС, така и в еврозоната.
Въпреки това неблагоприятните условия още са налице. Потребителите и предприятията продължават да са изправени пред високи разходи за енергия, а основната инфлация (с изключение на енергията и непреработените храни) продължава да нараства през януари, което допълнително подкопава покупателната способност на домакинствата. Тъй като инфлационният натиск продължава, затягането на паричната политика се очаква да продължи, което спъва стопанската дейност и инвестициите.
Прогнозираният растеж в зимната междинна прогноза от 0,8 % в ЕС за 2023 г. нараства на 1,6 % за ЕС за 2024 г.
След като достигна най-високата си стойност през 2022 г., инфлацията ще намалее през прогнозния период. Очаква се номиналната инфлация да спадне от 9,2 % през 2022 г. на 6,4 % през 2023 г. и на 2,8 % през 2024 г. в ЕС.
