Quantcast
Над 90% от законопроектите минават без обществено обсъждане | СЕГА
facebook
twitter

ВОДЕЩИ НОВИНИ / България

Над 90% от законопроектите минават без обществено обсъждане

Вносителите най-често не се вълнуват от други мотиви и мнения, освен от своите собствени
1 656
 Илияна Кирилова

Въпреки че най-често са наясно кои са засегнатите страни от техните предложения, българските законотворци предпочитат да ги игнорират и да прокарват своите законопроекти без публични обсъждания. Такъв извод може да се направи от данните, представени от Националния център за парламентарни изследвания, който проучва законодателната дейност на Народното събрание.

Провеждането на обществени консултации е залегнало в Закона за нормативните актове (ЗНА), който определя по какъв начин трябва да се приемат публичните правила, които всички спазваме. Чрез обсъжданията се дава възможност на заинтересуваните групи да изразят своето мнение, а това е предпоставка за по-качествен и прозрачен законодателен процес. В ЗНА дори са определени два типа консултации – преди разработването на проектите на нормативни актове и при вече готови такива.

Проучването на центъра, което обхваща дейността на настоящия парламент до края на 2019 г., показва, че в 92.9% от законопроектите са посочени заинтересуваните от тяхното приемане страни. Иначе казано, вносителите им знаят кого трябва да потърсят за мнение по проектите. Но не го правят – в 93.4% от случаите няма информация, че такива консултации са били проведени. Това е трайна тенденция, която отбелязва известен спад само през последната сесия на парламента – от 94.9% в началото на мандата му до 81.8% в края на 2019 г.

Дори и такива обсъждания да е имало, ефектът от тях е почти никакъв. При 91.5% от законопроектите гледните точки на представителите на заинтересуваните групи не са добавени към аргументите за приемането на проектите. С други думи, законодателите най-често не се вълнуват от други мотиви и мнения, освен от своите собствени.

Малко повече българските законотворци се съобразяват с Европейския съюз. Като страна-член на ЕС, нашето законодателство трябва да съответства на съюзното. Само при 26.3% от законопроектите обаче е добавен анализ за съответствие спрямо правото на ЕС. При 73.7% такъв липсва.

ТРИКОВЕ

Депутатите трайно усвоиха изключително вредния трик да променят закони чрез преходни и заключителни разпоредби на други закони. От ГЕРБ предизвикаха редица скандали с тази практика през последните месеци, от които най-тежкият засягаше Закона за БНБ, променен чрез Валутния закон в частта му, засягаща фиксирания курс на лева към еврото. В изследването на националния център това се представя като „опасна тенденция“, която дори отбелязва ръст – в 43-то Народно събрание 35% от законопроектите са предвиждали промени и в други закони, а в настоящото 44-то НС, делът им скача на 37%.

НЕСТАБИЛНОСТ

Изключително лоши резултати отбелязват законотворците по отношение на стабилността на законопроектите – иначе казано, формулирането на ясни цели на законовите промени, планирането на ресурсите, необходими за постигането им, и очакваните резултати. В 87.9% от проектите има заложени конкретни цели. В същото време повечето (67.6%) нямат определени срокове за постигането им, нито са посочени финансови или други средства за прилагането им (77.3%). Същият абсурд се повтаря и по отношение на резултатите – при 71.2% от законопроектите е посочено какви са очакваните резултати, ала при 96.6% не се предвидени механизми за оценка на разходите и резултатите.

НА ТЪМНО

Законодателите проявяват пълно пренебрежение към задължението си да информират гражданите за своята работа. При 95.2% от законопроектите няма предвидени мерки да бъдат осведомени хората за постигнатите резултати вследствие на предлаганите промени. Не са предвидени изисквания за периодично публикуване на резултатите от промените при 97% от законопроектите. Същото е положението и по отношение на отчитането на изразходваните средства спрямо постигнатите резултати. Числата са поразяващи, още повече, че само при по-малко от 2% от проектите подобни изисквания не са приложими.

БЕЗ НАУЧНА ЕКСПЕРТИЗА

Законотворците най-често разчитат на собствени сили, когато пишат предложенията си, без да се ползват от знанията на специалисти. Само при 12.1% от законопроектите вносителите им се позовават на изследвания и научна експертиза при обосноваването им.

Още

БСП предложи всички партии да участват в минирането на бюджета

29.11.2022

Обновена

МИЛА КИСЬОВА

1550
МЗ затрудни максимално достъпа до доклад за смъртността от COVID-19
Пътниците в самолетите в ЕС вече ще могат да ползват 5G

25.11.2022

2619