facebook
twitter

Вие сте тук

52 постове / 0 нови
Последно съобщение
СЕГА администратор
За разлагането на Русия са виновни писателите-класици

Любител на "музиката на престъпния свят* град Чапаевск, Самарска област, прободе шофьор на такси, защото не пожелал да му пусне радио "Шансон". Този битов инцидент може да послужи за ключ към тайната на "антируския заговор" на управляващите елити, чиято природа изведнъж заинтригува всички: от футболните фенове до блогерите.

Кой пречи на формирането на руската национална държава? "Сламените кучета"**. Според различни проучвания, от 25 до 80% от населението на Руската федерация представлява социална категория, която за целите на политическата коректност ще наречем с тази англо-китайска заемка. Терминът "сламени кучета" в английския език е евфемизъм за нещо ненужно или създадено с единствената цел да бъде унищожено. Във всяко общество има такава социална прослойка, която до средата на ХХ век се отглежда като "масовка" за войни, за тежък труд във вредни производства, за усвояване на земи, слабо пригодни за живеене.

Постиндустриалният свят се избави от потребността от масови жертви. Но така и не изобрети алтернативен "жизнен сценарий" за маргиналните слоеве. Без насочващата ръка на държавата, на "сламените кучета" им остава само да се занимават със самоунищожаване: чрез насочена към тях самите (наркомания, алкохолизъм) или навън (бандитизъм, хулиганство) агресия.

Лумпени, живеещи извън законите, има във всяка страна. Например, американските реднекс*** или британските чавс**** почти не отстъпват на руските гопници*****. Но все пак културата на социалните "низини" във всички цивилизовани страни по света почти няма допирни точки с културата на другите слоеве.

В Русия представители на маргиналната култура са депутати, чиновници, бизнесмени, спортисти, артисти, милиционери и престъпници… Само в Русия култът към силата и културата на "шансона" не са маргинални, а напротив, формират законите на поведение и доминиращите принципи на успешната социализация.

Само в Русия песните на престъпния свят станаха част от шоубизнеса, който има милиони поклонници. Бившият заместник-председател на Комисията по конституционно законодателство и държавно строителство Андрей Савелиев се оплакваше, че от надмощието на "шансона" няма спасение даже в държавната Дума: "Ако на обяд слезеш в столовата на Думата, там те посрещат с песен за кралицата на разбойниците Мурка".

Престъпната субкултура се подкрепя на всички нива: от централната телевизия, населена с бандитски сериали и предавания от типа на "Чистосърдечно признание", до "класическата" литература, призоваваща да бъде разбран убиецът, да посъчувстваме на проститутката и да отстъпим на "малкия човек". Дори музикалните критици са принудени да се съгласяват на отстъпки (от страх или конформизъм) и да наричат "музиката на престъпния свят" с политически коректния (и лъжлив) термин "руски шансон".

Триумфалното завладяване на информационното пространство от културата на престъпния свят през последните 35 години доведе до "отмиране" на руския език. Социологическо проучване на Санкт-Петербургския държавен университет показа, че "езикът от средство за изразително разкриване на своя мир се превръща в набор от показателни местоимения". Социалните низини загубиха доверие към грамотната реч, а образованите класи играят само "за снижаване“ (с цел експлоатация на маргиналите, говорят на "техния език" и свалят летвата на културните искания – най-нагледното потвърждение за това са хитовете от киноразпространението и филмите, получили държавна подкрепа).

Единствен достъпен за всички слоеве на руското общество език на общуване става този на криминалния свят.

Русия е поразена от "вируса на шансона". Неговите симптоми са ярко описани от Уилям Бъроуз в романа му "Голият обяд". Преди повече от петдесет години той разказа историята на болестта на един шоумен, който научил ануса си да разговаря, след което той придобил собствена личност. Известно време шоуменът забавлявал публиката с кавгата между "горната" и "долната" част на своето тяло. Но скоро анусът решил, че изобщо не му е нужна глава: той е напълно способен самостоятелно да се справи с всички функции на жизнената дейност. Под гърба на шоумена избили зъби, анусът започнал да прекъсва и обижда човека. След това устата му започнала да се пълни със слуз – с всеки ден все повече и повече, докато човекът вече не можел нито да говори с устата си, нито да се храни. Известно време в очите му все още можела да се забележи безмълвната мъка на затворения разум. Но скоро и те угаснали, попадайки във властта на ануса.

"Вирусът на шансона" поглъща тялото на Русия като раково образувание, за което в продължение на двеста години съдействаха и нашите "класически" писатели, и философите-славянофили, и политиците-популисти, и икономистите-идеалисти – всички тях можем да съдим за стимулиране разлагането на руското общество. Днес, когато "шансонната болест" на обществото преминава към терминален стадий, е по-важно точно да се очертае огнището на източника на метастази, за да се опитаме да подберем лекарство за стесняване на локализацията му – връщане на престъпната култура в "резервата на затвора".

 

Двете Русии

 

Отдавна е известно, че в Русия има два несъчетаеми народа. И това съвсем не са руснаците и кавказците, не са привържениците на Запада и славянофилите, не са тези от "Единна Русия" и несъгласните с нея. Това са руснаците – граждани, които имат своя позитивна програма за активен живот в Русия; и "сламените кучета" - тъмна безлика маса, която във всеки един момент може да пропука тънкия лед на цивилизацията над бездната на хаоса. Така стана през 1917 г.; "симптомът на Манежния площад" показва, че така може да се случи и днес.

Проблемът с двете Русии е много по-сериозен от който и да е политически или икономически проблем. Защото тяхната несъвместимост, взаимно изключващи се интереси, несъвпадащи символи на справедливост и достойнство възпрепятстват всякакви конструктивни преобразувания в която и да е сфера. Както казват психолозите, когато човек се бори сам със себе си, той 90% не съществува. В руското общество тече латентна гражданска война – това значи, че него всъщност го няма.

В такава ситуация всичко е възможно: дори делегиране на рецидивистите на уважавания статус на хора, воювали в "горещите точки". Криминалните авторитети могат да формират общопризнавана "картина на света", да подменят функциите на Руската академия на науките в модерирането на съвременната лексика (а предмети и явления, лишени от наименование, както е известно, не съществуват).

Доминирането на култа към силата принуждава всеки човек или да се съобразява с нея, заимствайки основните модели на поведение, или да се разделя с част от жизненото си пространство, или да емигрира.

 

Гласуване с крака

 

Вероятно точно затова "емиграцията" се превръща в ключова дума в днешна Русия. В началото на юни тази година социолози от ВЦИОМ проведоха проучване, което показа, че за последните 20 години делът на руснаците, които желаят да емигрират, е нараснал от 5 до 21%. Най-голям емиграционен потенциал имат 18-24-годишните (39%), високо образованите респонденти (29%). Нямат желание да напускат родината си възрастните (93%) и слабо образованите (85%).

Деградацията на човешки капитал ще се усеща все по-силно с всяка година. "В Русия 14-15% от населението имат висше образование, а от заминаващите - над 40%. Тоест, при заминаващите има 3 пъти повече квалифицирани, конкурентоспособни хора", заяви в интервю за The New Times политологът Дмитрий Орешкин.

При съществуващите политически условия "гласуването с крака" се превръща в основен показател за здравето на нацията. През последните години този "референдум" показва съвсем еднозначни резултати. Бизнесмени и чиновници купуват недвижими имоти в чужбина, хората средна ръка влагат спестяванията си в езиково обучение на децата си, гледайки на това като инвестиции в бъдещия им живот извън Русия, студентите се подготвят да вземат TOEFL и GRE.

Бягството на хората от интелектуалната сфера на труд е фундаментален проблем. "Когато е лесно да заминеш, правителството трябва с особено внимание, с особена нежност да се отнася към своя елит", казва ректорът на Руската академия за народно стопанство и държавна служба при президента на Русия Владимир Мау пред "Ведомости". Засега явен приоритет се дава на социалната сфера, военно-промишления комплекс и държавните корпорации, т.е. на подкрепата на маргиналните слоеве и силовия "вертикал".

Засилването на позициите на "обществото на шансона", изповядващо култа към силата, поставя под въпрос възможността за оцеляване на хората, ориентирани към съвременната култура. На тях им остава или да мутират в "сламени кучета", като признаят всички ритуални правила (безпрекословно поклонение пред началството, пренебрегване на законите, плащане на данък и култивиране на брутални ценности), или да избягат от страната. По този начин имаме работа с полуофициален геноцид по интелектуални и културни признаци.

 

Майчиството и детските добавки като стимул за израждане

 

При това, особено важно е, че "изтичането на мозъци" е придружено от увеличаване на раждаемостта в маргиналните слоеве. "Обществото на шансона" не само пропъжда от страната прогресивните хора, но и увеличава числеността си в абсолютни показатели.

От края на 1960-те години най-висока раждаемост се наблюдава сред най-бедните слоеве на руснаците. Многодетните семейства почти изцяло са съсредоточени в групата с ниски доходи (вероятността от раждане на трето дете в тях е 12,5%, на четвърто – 4%). Изследователите забелязват важен парадокс: колкото по-ниско е нивото на доходи на семейството, в които съпрузите нямат висше образование, толкова по-вероятна е тяхната многодетност.

Затова политиката на икономическа подкрепа за раждаемостта може напълно да се нарече стимулиране на деградацията на населението. Такава стратегия за повишаване на раждаемостта е била прилагана в СССР още през 1970-80-те години: увеличаване на отпуска по майчинство, извънредно предоставяне на жилища и т.н. Социологическите проучвания, обаче, показват, че материалният стимул оказва най-голямо влияние на родителите, които не се замислят за бъдещето на децата си (например, алкохолиците). По този начин майчинството без съответни институции за цивилна социализация на децата, държавни програми за развитие на способностите им, се превръща просто в начин за получаване на евтина работна сила. При това обективният проблем за демографската криза не намира подкрепа на държавно ниво под формата на гаранции за качествено образование, модернизация на детските градини, училища, вузове, реформа на медицинското обслужване – и други социални гаранции, чиято липса принуждава голяма част от образованото население да отлага мислите за потомство за неопределено бъдеще.

Такава политика ни кара да подозираме някакви сили за липсата на заинтересованост от качествен ръст на населението. Та нали да се управлява "света на шансона" е много по-просто, отколкото "многополярното общество", "понятията" са по-достъпни от правните институции, на силовото поле държавата винаги има неоспоримо предимство, за разлика от политико-интелектуалната конкуренция.

 

Превъзпитание

 

Най-трагичното в тази ситуация е, че в руската култура няма никакви зачатъци на плодотворна борба с престъпните ценности, на имунитет срещу "културата на шансона". Последните два века от нейното развитие (по време на които тя всъщност беше и формирана) бяха съпроводени с ръст на влиянието на идеализираната фигура на "малкия човек" върху нея.

Културата последователно играеше на дама с "тъмните маси". Причината за това е и чувството за вина на образования човек пред неграмотните пролетарии и крепостни селяни, полупросяците-служители, лишени от възможности да се приобщят към културните ценности. И търсенето на национална самоидентификация, което помъти разума на славянофилите, едва ли не обожествили "простия народ" като носител на "истинските ценности" – в разгара на спора с привържениците на западничеството. Толстоизъм, направлението на передвижниците… А през следващия век – комунистическа пропаганда, представяща необразованите съсловия като носители на напредничава идея. Всички тези двеста години руската култура се е чувствала задължена към "простия" човек, доброволно е избирала за себе си ролята да обслужва неговите интереси.

Такава лъжлива и мазохистка позиция само още повече разврати "пролетариата", даде повод да се осмиват и пренебрегват "измислените" книжки. Всички тези химнове на унижените и оскърбените, възхищението към псевдомъдростта на необразования представител на социалните низини, направи потенциалния обект на културно превъзпитание невъзприемчив към книжното слово. Дори само защото в престъпния свят не е прието да се изслушват съветите на тези, които те обслужват.

Впрочем, в съвременна Русия дори не се наблюдават някакви опити за хуманитарно превъзпитание. Ако изобщо се проследяват признаци на някаква културна политика, то това е адаптация на културата на социалните низини от страна на държавата. Културата на престъпния свят се избавя от първичните си криминални признаци. Което позволява на политиците открито и официално да я признават, и даже да я пропагандират, като заимстват по такъв начин делегирания на народните кумири електорален капитал.

На "Близкия до престъпната среда" Стас Михайлов му връчват държавна премия. Елена Ваенга пее в Кремълския дворец. Изгубили способността да намерят общи теми за разговор със своя народ, не намирайки възможности за неговото превъзпитание, представителите на държавата, за да не загубят окончателно връзка с обществото, понякога се опитват да "подлайват" на "сламените кучета", завзели неформалната власт над масите.

Както правилно отбелязва критикът Михаил Берг, в такава ситуация малцинството нищо не може да обясни на руското мнозинство, както това е станало и става в цивилизованите страни. Поклонниците на силата не се доверяват на човешката реч. А да се говори на техния език означава да се говори на езика на силата.

 

Война с гопничеството

 

"Руският шансон" в сегашния му смисъл е роден по времето на Новата икономическа политика. Песните, описващи идеализираната романтика на крадците, тогава са били популярни почти както и днес (всъщност, главният хит-"шансон" на всички времена - "Мурка" - е бил написан в онези години). Но широката популярност на песните от престъпния свят не надживя с много епохата на НИП: зараждащият се "шансон" попада под строга забрана, която не е била снета даже след смъртта на Йосиф Сталин.

Връщането към широка ротация (макар и нелегална) на "новите изпълнители на шансони" (като Вили Токарев, Михаил Шуфутински) съвпадна с краха на мечтата за построяване на комунизма, който бе заменен от разцвет на тоталната корупция (т.е. за брежневските времена).

Многообещаваща инициатива предлагат киргизките депутати - за бандитска пропаганда под формата на творчество те възнамеряват да въведат наказателна отговорност. В началото на март тази година съответният законопроект бе одобрен от Комитета за обществен ред, законност и борба с корупцията на киргизкия парламент. Авторите на законопроекта смятат, че за пропаганда на престъпността трябва да се наказва с лишаване от свобода за срок до три години. Ако за подобна дейност бъде уличена група от лица, то след влизането на закона в сила ги заплашва от пет до седем години затвор. Същото наказание законопроектът предвижда за "обявяване на статуса в йерархията на субкултурата".

Засега у нас се правят само скромни опити да се лекуват гопниците. Впрочем, към дадения момент надежда за успешно развитие на такава инициатива отдолу почти няма. Очевидно, давайки си сметка за безперспективността на намерението, организаторите на открития в  Челябинск първи в Русия рехабилитационен център за неблагополучни младежи веднага предупреждават, че в целта им не влиза превъзпитание на гопниците. Като за начало, би било хубаво да им се даде възможност да погледнат на света с други очи, да разширят хоризонта си.

 

Триумфът на "вируса на шансона"

 

Широкото разпространение на основните симптоми на "вируса на шансона" в съвременна Русия поставя въпроса за капитулирането на "мозъчната част" от държавното тяло пред неговия "стомашно-чревен тракт".

Експанзия на хумористичните шоута, предавания, сериали, книги… Епидемия от хумористично общуване, поглъщаща остатъците от смисъл, пречеща на възникването на наченки на поне някакво осмисляне на заобикалящата действителност. Култ на парите, сакрализация на потреблението. Груба сексуалност като единствен естетически критерий. Обратната страна на всички тези задължителни елементи от криминалния свят, на щамовете на "вируса на шансона", са изблиците на немотивирани постъпки, които са следствие предимно от избухвания на случайна агресия.

В тази връзка си спомням финала на филма на американския режисьор Сам Пекинпа "Сламени кучета", в който обезумели от скука и завист провинциални пролетарии обсаждат стара, отдалечена къща. В къщата седи учен, не пожелал навреме да избяга, с жена си, изнасилена от същите тези "кучета". Във филма представителят на интелигенцията успява да победи пролетариите само след като той самият се превръща "сламено куче". В действителност единствен изход в  тази ситуация може да бъде само намесата на държавата като външен арбитър и възпитател.

Да се признава на шансона правото на съществуване означава да се позволява на хората да живеят според кучешките закони.

 

 


* Блатная музыка — музика, възпяваща трудния бит и нравите на престъпната среда; първоначално е била насочена към затворници и хора, близки до престъпния свят. Заражда се в Русия през XIX век, а окончателно се формира в СССР. С времето в жанра на тази музика започват да пишат песни, излизащи извън рамките на криминалната тематика, но запазващи характерните й особености: мелодия, жаргон, повествователен стил, светоглед. От 90-те години в руската музикална индустрия започват да наричат тази музика „руски шансон“

** Рус. Соломенные псы (англ. Straw Dogs) - в традициите на древен Китай в религиозни церемонии се използва фигурата на куче, направена от слама, която след края на церемонията често е била изхвърляна или изгаряна. Понастоящем, в английския език това е евфемизъм за нещо ненужно или създадено с единствената цел да бъде унищожено.

*** Рус. Реднек (англ. Redneck) - беден бял човек без образование, по-специално от земеделските райони в южните части на САЩ, който има изостанали идеи и вярвания (=несправедлив и неразумен).

**** Рус. Чав (англ. Chav) - обидна дума за човек, обикновено младеж, чийто начин на обличане, говорене и държане показва липсата на образование и нисък социален статус.

***** Рус. гопники — жаргонна дума за представители на неформална прослойка от населението с нисък социален статус, слабо образована, без морални ценности, често от неблагополучни семейства, и обединяваща се по признаците на контракултурата, заради търсене на себеутвърждаване по криминални, деструктивни начини по отношение на тези, чието превъзходство те изпитват върху себе си поради наличието на по-висок социален статус от този на гопниците. Терминът се използва широко в Русия и страните от бившия СССР. Думата "ГОП" е съкращение от рус. Государственное общежитие пролетариата (бълг. Държавно общежитие на пролетариата), в които през 20-те години на 20 век са настанявали пристигнали от село жители, главно безпризорни. Поради антисоциалното поведение на жителите на тези общежития ги наричат "ГОПници".

 

Към статията във в. СЕГА

Страници

РЕВиЗОР
снимка на РЕВиЗОР

Оглушително русофилско мълчание! Шапо за Руската агенция за състоянието на Русия. Това, Българска агенция за моментното състояние на България да напише - просто никога!!! Ние строим пътища  ... и ний вървим, вървим, вървим нататък и няма край /2/ на шир и длъж/простотията ни управленска/.

 След 5 - 6 години не знам къде ще се лекувате. Читавите съдови хирурзи у нас се броят на пръстите на ръцете, доуточнявам - на едната ръка. Същото е и с кардиохирурзите. Проф. Чирков изпрати хора да се учат  в най- добрите световни центрове. Хората се върнаха, поработиха две - три години и като видяха накъде отиват нещата заминаха да работят навън. Най- добрият детски кардиохирург, сега лекува немски дечица във Фрайбург.Липсват патолози. И това не е само в България. В Словакия, за да те вземе линейка си трябва бакшиш. Словашките колеги масово отиват в Чехия, чешките в Германия, а германските в САЩ.

Ференги

Лумпени, живеещи извън законите, има във всяка страна. Например, американските реднекс*** или британските чавс**** почти не отстъпват на руските гопници*****. 

Руският автор използва нарицателното "реднек" за да демонстрира познаване на американския живот.

Всъщност реднекът е ниско-образован селски работяга, но не е лумпен, живеещ извън закона.

 

Т.е. авторът, с други думи: "натягивает сову на глобус".

Предводител на ...

Всяка прилика със ситуацията в България не е случайна

Тц, тц ...

Що буква, що нещо за нема нищо.

Милички, при нас дребният криминалац е национален герой от 1871 г., от одата за сина на Петка Страшника.

Талибан

Във всяко общество има такава социална прослойка, която до средата на ХХ век се отглежда като "масовка" за войни, за тежък труд във вредни производства, за усвояване на земи, слабо пригодни за живеене.

Някои се раждат в богати семейства, но цял живот са нещастни. Други никога не са работили, но и никого не са срещнали. Трети разполагат с власт, но са недъгави. До тях "масовката" изглежда привилегирована.

 

И не забравяйте - всички сме смъртни.

Минал оттук

Общо взето картината е вярна. И не само за последните 30 но и за предходните 70. Този разлом между огромна маса на посредствените и пасивните в живота си "в обществото", агресивни и ирационални в живота си "в общност" и тънкия пласт на образованите "посредници" между властния елит и масите. Г.П.Щедровицкия ми каза преди доста години В СССР между властта и масата е пропаст. Властите и масите живеят така сякаш "другото " не съществува. Но именно "посредниците" са отговорни за това странно съжителство. Днешната деградация не засяга само "масите" С огромна сила тя удря и доста набъбналата "криейтив" класа, от лицето на която говори и авторът.  Нагласите са едни и същи -добър живот, пари и тотална безотговорност към "другите" За криейтив класа другите са быдло, совки, ватники. За масите "другите"  са  ..умните евреи и техните пособници Но Путин е нужен на всички -оправдава този тотален срив в обществото и го представлява

Каубой
снимка на Каубой

Добре написано. За съжаление "Ищу я выход из ворот, - Но нет его, есть только вход, и то - не тот. …Конец простой:... "

Бронщайн
снимка на Бронщайн

Русофобията е родена в Русия. Трябва да се родиш руснак за да я мразиш искрено.

Предводител на ...

👌

https://cyberleninka.ru/article/n/kak-vozmozhna-russkaya-rusofobiya/viewer

Бронщайн
снимка на Бронщайн

Освен това отрочето на Чубайс опростява тезата. Още великият западняк Петър Първи върви комплект с вор в законе-Мишка Меншиков.

Бронщайн
снимка на Бронщайн

https://pda.litres.ru/aleksandr-korzhakov

https://m.helikon.bg/184436-%D0%9F%D1%83%D1%82%D0%B8%D0%BD:-%D0%A6%D1%8F%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%9A%D1%80%D0%B5%D0%BC%D1%8A%D0%BB.html

 

https://knizhen-pazar.net/products/books/1263880

 

Всяка прилика с България не е случайна.

словата МИ

Управлявай чрез насаждане на култура, контролиране на образованието, информацията, интелигенцията, пласиране на идеи и идеологии.

Девиз на йезуитите и английските тайни служби.

Ако нещо си отива, а то си е отишло отдавна, не си струва да се съжалява .

Освен ако не си част от него.

Примерът с Киргизия ми напомни, че силата на Русия е в Изтока, и винаги от там е черпила сили.

За да се справи със западната цивилизация и да създаде  своя Култура.

Каубой
снимка на Каубой

Своя култура? Му-ха-ха. Ако не бяха евреите, мужиците щяха да са още в блатата. Кое е тяхно в Петроград? Парите, да. Архитектът е италианецу визията Венеция. Руско, а?

mehudi

стана ми интересно да прочета оригинала на статията - http://rapsinews.ru/incident_publication/20110617/253160235.html

 

моля да се отбележи, че тя е от 2011 г. явно е все още актуална ;)

Бронщайн
снимка на Бронщайн

Иначе е забавно как гербавите плюят Путин, а здравите сили чакат от Путин спасение от модела Борисов.

Зазимен

Едни от нас плюят, други чакат. Ти, като   един Зевс,  гледаш от  Олимп и ти е забавно...

wreckage
снимка на wreckage

Путин и Магнолий са двете плоски страни на ено кюфте. Или друг обект с форма на диск.

 

Малко ме издразниха два-три момента ф тоя текст:

 

1. "Шансонът". Къф шансон, "блатная песня" е ф друга категория. Социокултурно погледнато, джазът и хип-хопът ф Щатите, попмузиката од края на 50-те насам ф целия свят, са по-близки аналози на феномена, башка развитието и демократизирането на технологиите за запис и разпространение на такива простотии.

 

2. Чисто културно, не само нема никъф проблем субкултурата на "сганта" да информира и да влияе на субкултурата на "елита", ами напрао е желателно.

Или даже да не е желателно, тва е неизбежен процес. Както е неизбежно движението ф обратната посока.

 

3. Тва е симптом, а не причина за упадъка. Да мрънкяш срещу симптома е ноо елитарно, а също дебилно. Гопниците са гадни, ама тва не е достатъчно основание да ги пращаме по местата за изтърпяване на таковата. Тва не е одговор на въпроса, защо опществото ти е разделено на импотентен елит и малоумна сган.

Тъмно пиво

Путин и Магнолий са двете плоски страни на ено кюфте. Или друг обект с форма на диск.

Сериозно? И що тогаз единият е Путин, а другият е Магнолий? 

Бронщайн
снимка на Бронщайн

Авторът е продукт на техните РОГ. Съкращение за руските ХУИ. Чердомирдинче. Виж Белковски

https://chitanka.info/person/stanislav-belkovski

Dani Kirilov
снимка на Dani Kirilov

Проблеми както във всяка друга съвременна държава. Такива статии са правдиви, но са за вътрешна употреба. Преводът им създава впечатление за пристрастност, насажда отрицателни емоции към народи и държави. СЕГА може всеки ден да превежда подобни статии за САЩ, Англия, Германия и всяка една страна по света. Ще бъдат написани като под индиго. Нас не ни интересуват социалните проблеми на другите държави. Затънали сме в нашето си блато и няма нужда да ни подхвърлят кокалчета, че и някъде другаде е зле.

Беден Бохем
снимка на Беден Бохем

Сменяш "шансон" с "чалга" и статията става актуална на местно ниво.

Сменяш с "рап" и става актуална и за Щатите.

"Животът имитира изкуството"

Което от години бива принизявано до "улично ниво" с цел по-широк покупателен диапазон.

Тенденцията е глобална и не касае само Русия.

☺️

Предводител на ...

Тенденцията е глобална и не касае само Русия

Тенденцията е глобална, не се отнася само до Русия и се наблюдава през целия холоцен. За плейстоцена няма достатъчно ясни данни. 

Беден Бохем
снимка на Беден Бохем

Езикът винаги е определял начина на мислене, без значение от периода.

☺️

Минал оттук

Едно уточнение Авторът на тази дописка се относя към едно съвсем не ново съсловие - кухненската критика. Еволюцията в областта на езика е продължение на многожанровото осветляване на ситуацията  в либералната преса от елцинова епоха. Има корени, но те изсъхнаха. Един вид "интелектуален" фолклор със съответните езикови маркери. И! Продукт на капиталистическото слугуване. Парите не миришат. така че този вид "интелектуалното" резоньорство е еднотипно с "шансона" - кухненската чалга, употребена и употребявана за тоталното "разтопяване"(Бауман) на каквито и да било остатъци от консистентните състояния и в култура и в самото общество. Собствено това е единствен конфликт, който наистина има шанс ..да излее новата конфигурация в остатъците на разтекналата стара. Не дай Бог!

Минал оттук

Възможно тази моя нелицеприятна рефлексия издава и нещо като старческо мърморене. Всичките ми приятели, през 80-те живеели в Европа и се ползваха с ..доверие на колегите там и с респект в руската философско критическа среда, днес са буквално изхвърлени от полето на новата хуманитаристика. Става дума за Валерий Подорога Миша Рыклин и много тежки хумантаристи от пост-модерното поколение. Днес руската хуманитаристика е същата каквато е и тук Цитатническа и третична по отношение на проблемите на съвременното общество. Индекс на цитирането с вички допустими и недопустими седства определя кариерата. Парична Както го казах на пазарната икономика. То е и тук но все пак мащабите са невероятни Доиде една дама на едно малко събитие на съвсем малко феноменологическо общество с една тема "Етиката на Хайдегер" Ама Хайдегер точно етиката не я има "в предвид". Ама нейсе  Дори не разбра първоначално въпроса . Не. Нито хайдегер нито Фуко нито който и да е мислител не е на почит и там и тук. Философската чалга господства. На английски естествено. Късно либералната. Измерваща с формули нравствените конфликти

Памфуций
снимка на Памфуций

Езикът винаги е определял начина на мислене, без значение от периода.

А не е ли обратното - начин на мислене в определил езика

 

 

Беден Бохем
снимка на Беден Бохем

Яйцето или кокошката?

☺️

Неразривно свързани са.

Първото произхожда от второто, така както второто произхожда от първото.

:)

wreckage
снимка на wreckage

според учените движението е двупосочно.

Минал оттук

  Начинът на мисленето е език Но мисленете не е само език Но движението за съжаление не е двупосочно. Има превходящи обстоятелства Среда, култура-семейна,общностна, задължителна

 

Бронщайн
снимка на Бронщайн

Ранният Виткенщайн блестящо доказва че езикът определя мисленето, късният не по-малко блестящо го оборва. Но тук не става дума за философски търсения, а за разлом между интелектуалци и народ. За интелигенция има друга тема. Всяка прилика с България не е случайна

Минал оттук

Така е

Страници