Загадъчната смърт на легендарния руски генерал Михаил Скобелев продължава да е обвита в митове и легенди. Генералът се прославя в две войни - през 1877–1878 г. воюва с турците в България, където се отличава при превземането на Плевен и Шипченския проход, а през 1880–1881 г. предвожда войските, присъединили Туркмения към Русия. В родината си той е национален герой, защото се отличава с лична храброст и пример - винаги е в първите редици на армията си, на бял кон. Затова и смъртта му, особено обстоятелствата около нея, поражда множество съмнения и догадки.
Местопрестъплението - хотел "Англия"
През нощта на 25 юни 1882 г. в московския хотел "Дюсо" пристига разплакана проститутка - Шарлота Алтенроз, която съобщава, че в стаята ѝ в хотел "Англия" внезапно е починал военен. Оказва се, че това е ген. Скобелев, който минавал през Москва на път към имението си в Рязан. Аутопсията е извършена от патоанатома от Московския университет проф. Иван Нейдинг. В заключението му се казва: "Починал от паралич на сърцето и белите дробове, от възпалението на които той доскоро е страдал". Скобелев никога не се е оплаквал от проблеми със сърцето. Това дава основания съвременниците му да се усъмнят в заключението.
Съмнението се засилва, след като стават известни подробности от разказа на Шарлота Алтенроз. "От съседната стая ни изпратиха чаша шампанско: "Редовите офицери пият за здравето на негово превъзходителство!". Генералът стоеше на масата и с погнуса отмести чашата. След около два часа обаче ожадня, изпи чашата и след няколко минути се изпъна и вцепени". Според разказите на приятелите на генерала, които са преместили тялото му, то е било вдървено, а кожата е била покрита със сини петна, което е признак за отравяне с калиев цианид.
Заподозрян №1: Железния канцлер
По-голямата част от версиите кой е убиецът включват германски шпиони. Според тях Алтенроз е германка, която е сипала отрова в чашата шампанско. Интересното е, че същата нощ от имението на Скобелев е откраднат и план за война с Германия. Скобелев действително е бил фигура, много дразнеща райхсканцлера Бисмарк. "Всеки момент Германия можеше да нападне Франция и да я стъпче. Но изведнъж, благодарение на смела постъпка на Скобелев, за първи път интересите на Франция и Русия съвпаднаха - неочаквано за всички и за ужас на Бисмарк. Нито Русия, нито Франция бяха вече изолирани. Скобелев падна жертва на своите убеждения и руснаците не се съмняват в това", пише в спомените си княз Владимир Мещерски.
Мещерски има предвид две речи, произнесени от Скобелев. На 12 януари 1882 г. в ресторант "Борел" в Петербург генералът вдига емоционален тост против Австро-Унгария и Германия. Речта има такъв широк отзвук, че правителството на Австро-Унгария открито изразява недоволството си, оценявайки я като намеса във вътрешните работи. По онова време между Виена, Петербург и Берлин има военен съюз (Съюзът на тримата императори) и руският министър на външните работи бил принуден да се извини на австрийското правителство. Скобелев бил настоятелно "посъветван" да си вземе отпуск.
Той заминал за Париж, където на 5 февруари 1882 г. се срещнал с живеещи там сръбски студенти. Пред тях също произнася запомняща се реч, в която напада Германия. На следващия ден в интервю за в. "Ла Волтер" продължава: "Да, врагът е Германия. И смятам, че спасението е в съюза на славяните с Франция. Това е средството за възстановяване на нашата независимост". По същото време генералът се среща тайно с френския премиер.
Скобелев смята войната с Германия за най-доброто средство за консолидация на руската нация. И именно заради опита му да разбие Съюза на тримата императори е бил убит. Немската версия обаче има много пробойни. Защо ѝ е на Шарлота Алтенроз да трови генерала в стаята си, а после да вдига шум? Освен това протоколът от разпита ѝ необяснимо как изчезва, а самата тя успява безпрепятствено да напусне Русия. Изглежда, някой се опитва да създаде фалшиво "алиби" за отравянето на Скобелев.
Заподозрян №2. Руският император
Отношенията между генерала и императора били много обтегнати. Скобелев смятал, че император Александър III угажда на немците в ущърб на руските интереси, а самодържецът се опасявал, че генералът ще направи опит за държавен преврат. Френският писател Йожен де Вогю след среща със Скобелев отбелязал в дневника си, че генералът е "опасно луд", а неговата "популярност безусловно надхвърля многократно тази на царя".
Последните години от живота на Скобелев показват, че той наистина е планирал някаква политическа акция - установил контакти в Париж с емигранти народоволци, нахвърлял записки за преустройство на Русия, разпродавал ценни книжа, за да разполага с пари кеш. "Скобелев смятал, че правителството е отживяло своето време и е безсилно и отвътре, и отвън. Кой може да го свали? Конституционалистите? Те са прекалено слаби. Революционерите? Те нямат никаква подкрепа. В Русия има само една организирана сила - армията, и в нейните ръце е съдбата на Русия", пише писателят Василий Немирович-Данченко. А армията би последвала Скобелев навсякъде. Затова и императорът имал пряк интерес той да бъде отстранен.
Преките извършители – тайното общество "Свещена дружина"
Председателят на Първата държавна дума Сергей Муромцев разказва в спомените си, че във връзка с антиправителствената дейност на Скобелев е бил учреден специален таен съд под председателството на великия княз Владимир Александрович, който с болшинство - 33 от 40 гласа, осъдил генерала на смърт. Има данни, че Скобелев е бил заплашван - за това той пише на славянофила Иван Аксаков и разказва на своя адютант Пьотр Дукмасов.
Присъдата трябвало да бъде изпълнена от членовете на тайното общество "Свещена дружина". Създадено за охрана на царя и неговите близки, то било подобно на масонската ложа и други тайни организации. Съставът му и до ден днешен е неизвестен, макар че със сигурност в него са влизали самият император, великият княз Владимир Александрович, членове на придворната аристокрация. Сред членовете имало и наемни убийци, чиято задача била да отстранят всички революционери.
Вероятно именно агентите на "Свещена дружина" са пратили на Скобелев и чашата с отрова. "С йезуитска ловкост тези безнаказани охранители на монархията са хванали все още младия, нуждаещ се от удовлетворение на естествени потребности човек, и са го убили, разчитайки, че правителственото лицемерие няма да допусне следствие, опозоряващо паметта на героя", пише Немирович-Данченко. Следствието наистина било пълен провал - изчезнал не само протоколът от разпита на проститутката, но и самата чаша с отрова. Което още повече засилва съмненията за висше покровителство върху убийците. Не е изненада и равнодушието, с което Александър III се отнесъл към новината за смъртта на генерала. Той даже не се появил на погребението.
Народът обаче изпратил любимеца си с почести. Когато ковчегът му бил изложен в църквата "Трите светци", край него за два дни минали над 60 000 души.
