Смайващо е многообразието от начини, по които човечеството е изчислявало или продължава да изчислява времето - праисторически календари с резки и възли, египетски, вавилонски, древногръцки, китайски, византийски, еврейски, римски, юлиански, григориански, новоюлиански мюсюлмански календар, календари на Омар Хаям, на маите, на Френската революция (1789 г.).

Целият този огромен брой начини неизменно е срещал една голяма трудност - тропичната година (интервалът от време между две последователни преминавания на Слънцето през точката на пролетното равноденствие) не се състои от цяло число денонощия. Дължината ѝ е 365 денонощия, 5 часа, 48 минути и 46 секунди, докато обичайният човешки времеви цикъл се основава на смяната на деня и нощта, на светлината и тъмнината, на работата и почивката. Тези допълнителни часове и минути натрупват с времето огромна грешка.

Юлианският календар например изостава с едно денонощие за 128 години, докато григорианският, по-който се ориентираме сега, избързва с едно денонощие за 3280 г. А при новоюлианския календар, разработен от сръбския астроном Милутин Миланкович, за да не се налага приемането на католическия григориански календар в православните страни, грешка от едно денонощие се натрупва за цели 43 500 г.

В момента у нас в сила е григорианският календар, но при основаването на българската държава през 681 г. е било прието прабългарското летоброене. Прабългарските племена са заимствали своя 12-годишен цикъл, както и повечето източни народи, от китайците. Оказва се обаче, че древният български календар е смайващо добър - определено по-точен от григорианския и се различава от астрономическия едва с няколко секунди.

Именно затова през 1976 г. той е признат от ЮНЕСКО за най-съвършения в света. Учените от организацията на ООН за културно и историческо наследство били поразени от гениалното решение на математическата задача с числото 365.

Източникът, от който основно е почерпена информация за календарната система на прабългарите, е Именникът на българските ханове. В този кратък текст, намерен в Русия, има 12 двойки думи на прабългарски език, които са определени като календарни понятия. За свързването им с реални събития се използват документите на византийски историци, разказващи за описаните в Именника събития. 

Много ценни сведения са извлечени и от т.нар. Чаталарски надпис - издълбан върху каменна колона по поръчка на хан Омуртаг. Той е открит през 1905 г. край село Чаталар (сега Хан Крум, до Шумен) от археолога Рафаил Попов. Надписът съдържа двойно датиране на събитие по древния български календар и по летоброенето на Източната Римска империя, което помага за установяване на съответните дати.

С изследването на календара са се занимавали ред български учени, сред които проф. Васил Златарски, Димитър Съсълов, Йордан Вълчев, Петър Добрев, доц. Васил Умленски, проф. Моско Москов и др. През 1979 г. акад. Кирил Серафимов заявява: “По своите качества използваният от прабългарите в течение на много хилядолетия календар може да бъде отнесен към най-доброто, създадено от човечеството в тази област”.

Какво представлява календарът

Той е слънчев. За начална негова дата се приема 21 декември 5506 г. пр.Хр., т.е. съвпада почти напълно с 5505 г. пр.Хр. по григорианския календар. А годината започва именно на 21 декември, защото това е най-късият ден - зимното слънцестоене. Той е бил самостоятелна календарна единица - нулев ден, Ени-Алем. Сега се нарича Енинден или Идинажден (Млада година, Млад ден, Идинак). Както много други празници на древните българи, той е отъждествен с голям християнски празник, в случая с Игнажден. Този ден не е участвал в никой месец, не е бил включен и в никоя седмица. Той е бил ден за празнуване на новата година.

Останалите 364 дни от обикновената (невисокосна) година са се разпределяли в 4 еднакви тримесечия (сезона) по 91 дни, или 13 седмици, съответстващи на астрономическите сезони зима, пролет, лято и есен. Това е позволявало годината, както и всеки сезон, да започва винаги в неделя - първия ден от седмицата на древните българи.

Според календара първият месец от всеки сезон има 31 дни, останалите два - по 30. Всяка четвърта година е високосна - от 366 дни. Тя се различава от обикновената само по това, че след шестия месец има втори нулев ден (Ени-Джитем, "Слънчовден"), който е в най-дългия ден на годината - лятното слънцестоене. "Слънчовден" също не е участвал в никой месец, не е бил включен и в никоя седмица. Сега той се свързва с Еньовден - голям християнски празник, отъждествен с важен празник на древните българи, което позволява практикуването на старите езически обичаи дори и сега.

Впрочем още през 1963 г. Димитър Съсълов е забелязал, че древнобългарските народни празници са близки по време до християнските празници на дунавските българи. Той обяснява това с факта, че след насилственото покръстване и Борисовото клане в 866 г. българските обреди и обичаи, свързани със старата вяра, са били преосмислени, пригодени и разпределени към християнските празници, за да бъдат те запазени в народното предание, без да се предизвикват подозрения и преследвания от страна на църквата.

Първото достоверно приравняване на прабългарския календар към днешния е извършено именно от Съсълов през 1970 г. Неговият труд е ключов в опитите за правилното разбирането на древнобългарския календар. Новата година в него не е фиксирана към определено събитие (както е Рождество Христово в григорианския календар), а към конкретна точка от орбитата на Земята при нейното въртене около Слънцето. Затова датата на този ден е плаваща спрямо григорианския календар вследствие на прецесията на земната орбита. Така целият календар на древните българи се мести спрямо григорианския календар средно с 1 ден на всеки 58,32 години. Календарът е

бил коригиран циклично, при това с голяма прецизност

Ето как:

Тропическата земна година - т.е. времето, за което Земята прави една пълна обиколка около Слънцето, се равнява на 365,242 190 419 земни дни (365 дни, 5 часа, 48 минути и 45,5 секунди). Така при 365 дни календарната година избързва с около 1/4 ден (5 часа, 48 минути и 45,5 секунди). За 4 години се натрупва приблизително 1 ден разлика.

Това несъответствие налага корекция с добавяне на високосен ден веднъж на 4 години - т.нар. ден Бехти, който е добавян в края на 6-ия месец. Тази корекция обаче не е съвсем достатъчна, защото избързването не е точно с 24 часа, а с 23 часа, 15 минути и 2 секунди. Така и след добавянето на високосния ден календарът пак започва да изостава.

Това налагало система от допълнителни корекции, които се състоят в разделянето на календара на периоди. 

Най-малкият е 4-годишен и бе споменат по-горе - добавянето на допълнителния ден Бехти в края на 6-ия месец. Годините, в които има Бехти, са като сегашните високосни.

Има и други периоди - както в китайския календар, годините са групирани в 12-годишни и 60-годишни цикли. Всяка година в 12-годишния цикъл, който е свързан с периода на обикаляне на Юпитер около Слънцето (11,86 г.), носи името на животно. За разлика от китайския календар обаче, първата година не е Мишка, а Свиня. Ето и годините с техните животински имена според двама от изследователите - Йордан Вълчев и Георги Кръстев:

Месеците в годината пък имали следната номерация: алем (първи), тутом (втори), читем (трети), твирем (четвърти), вечем (пети), шехтем (шести), сетем (седми), есем (осми), девем (девети), елем (десети), елнем (единадесети), алтом, елтем (дванадесети).

Имало е също така и 60-годишен период (пет 12-годишни или петнадесет 4-годишни). Този цикъл е условно наречен от Йордан Вълчев звезден ден. Тъй като 60-годишният цикъл е кратен на 4, той по принцип завършва на високосна година. В края на всеки втори звезден ден, т.е. на всеки 120 години, е отпадал по един високосен ден (подобна корекция се прави и в григорианския календар, където един високосен ден отпада приблизително на всеки 133 г.).

В такъв случай продължителността на прабългарската година е била 365,241667 средни слънчеви денонощия. Това означава, че грешка от едно денонощие спрямо стандартната астрономическа година се е натрупвала за около 1800 години, или тридесет звездни дни.

За да се изчисли всичко с абсолютна точност, прабългарите са въвели и още по-големи периоди, основаващи се на звездния ден. Звездната седмица обхваща 420 години и се състои от 7 звездни дни (всеки от по 60 земни години). Във всяка такава седмица първият, третият и петият звезден ден са невисокосни, а вторият, четвъртият и шестият - високосни. Седмият звезден ден по принцип е също високосен, но при нужда от допълнителна корекция на календара се заменял с невисокосен.

Следва звездният месец, състоящ се от 4 звездни седмици (1680 земни години). Той също може да е "високосен" или "невисокосен". Логично, звездната година е от 12 такива месеца (20 160 земни години). В звездна година шестият месец е винаги невисокосен, а останалите - високосни. 

А най-последният и най-голям период в прабългарския календар е звездната епоха. При нея корекцията е окончателно завършена, затова този период няма високосен и невисокосен вариант. Състои се от 125 периода по 4 звездни години (общо 500), което прави 10 080 000 земни години, или 3 681 641 376 земни дни.

А всички тези калкулации показват, че в момента според древнобългарския календар сме в месец твирем (четвърти) на 7527 г. барс (тигър) - трета от началото на четиригодието и 27-а от 60-годишния звезден ден. От своя страна четиригодието е 7-о, звездният ден - 7-и, звездната седмица - 2-ра, звездният месец - 5-и, звездната година - първа, и звездната епоха - също първа.