Астрономи са идентифицирали обект с диаметър около 700 км, намиращ се периферията на нашата Слънчева система, който би могъл да се квалифицира като планета джудже. Обектът, наречен 2017 OF201, е засечен при наблюдения с телескопи в Чили и Хавай, обхващащи период от 7 години.
Изследователите го определиха като "един от най-отдалечените видими обекти в Слънчевата система" и обявиха, че съществуването му показва, че огромното пространство отвъд най-външната планета - Нептун, и региона, наречен Пояс на Кайпер, може да не са пустеещи, както се смяташе дълго време. Поясът на Кайпер е населен с множество ледени тела.
2017 OF201 е в категорията транснептунови обекти, които обикалят около Слънцето на разстояние, по-голямо от това на планетата Нептун. На джуджето са необходими около 25 000 години, за да завърши една обиколка около Слънцето, в сравнение с 365-те дни на Земята.
„Обектът е потенциално достатъчно голям, за да се квалифицира като планета джудже. Орбитата ѝ е много широка и ексцентрична, което означава, че е претърпяла интересен орбитален миграционен път в миналото", каза астрофизикът Сихао Ченг от Института за напреднали изследвания в Принстън, който ръководи изследването заедно с Джиасюан Ли и Еритас Янг, докторанти в Принстънския университет.
Размерът на 2017 OF201 се оценява като малко по-малък от този на Церера, която е най-малката от петте признати планети джуджета в Слънчевата система и има диаметър от около 950 км. Плутон, най-голямата от тези джуджета, има диаметър от около 2377 км.
Масата на 2017 OF201 се оценява на около 20 000 пъти по-малка от тази на Земята и 50 пъти по-малка от тази на Плутон.
„Все още не знаем формата ѝ. За съжаление е твърде далеч и е малко трудно да се определи с телескопи - каза Ченг. - Съставът ѝ е напълно неизвестен все още, но вероятно е подобен на този на други ледени тела.“
Откритието беше обявено от Центъра за малки планети към Международния астрономически съюз и е подробно описано в проучване.
Орбиталното разстояние на Земята от слънцето се нарича астрономическа единица. 2017 OF201 в момента се намира на 90,5 астрономически единици от Слънцето, което означава 90,5 пъти повече от Земята. Но в най-отдалечената точка от своята орбита 2017 OF201 е на над 1600 астрономически единици от нашата звезда, а в най-близката точка е на около 45 астрономически единици. Това означава, че понякога е по-близо до слънцето от Плутон, чието орбитално разстояние варира от 30 до 49 астрономически единици.
Изследователите подозират, че екстремната орбита на 2017 OF201 може да е била причинена от отдавнашно близко сблъскване с гравитационното влияние на гигантска планета.
„Все още не знаем много за крайните части на Слънчевата система, защото е трудно да се видят директно неща отвъд 150 астрономически единици - каза Ченг. - Наличието на този единствен обект предполага, че може да има още стотина други такива с подобна орбита и размер. Те са просто твърде далеч, за да бъдат открити в момента.“
Петте планети джуджета, признати от Международния астрономически съюз, са, по ред на разстоянието от Слънцето: Церера (най-големият обект в астероидния пояс между Марс и Юпитер), Плутон, Хаумеа, Макемаке и Ерида, които всички обикалят отвъд Нептун.
Организацията дефинира разликата между планета и планета джудже. Планетата трябва да обикаля около своята звезда - в нашия случай Слънцето - и трябва да е предимно кръгла и достатъчно голяма, така че гравитационната ѝ сила да отстрани всички други обекти с подобен размер близо до орбитата си. Джуджето също трябва да обикаля около слънцето и да е предимно кръгло, но да не е изчистило орбитата си от други обекти.
Откритието на 2017 OF201 има значение за хипотезите, свързани с потенциалното съществуване на девета планета в нашата слънчева система, наречена Планета X или Планета Девет. Това е така, защото орбитата на 2017 OF201 не следва модела, на други известни транснептунови обекти, които са склонни да се групират. А предположението е, че подобно групиране е причинено от гравитацията на все още неоткрита планета.
„Съществуването на 2017 OF201 като отклонение от подобно групиране би могло потенциално да оспори тази хипотеза“, обясни Ченг.
