facebook
twitter

Наблюдател

Защо Видин и Кърджали се отдалечават от Пловдив и Бургас

Държавната регионална политика се оказва "много пари на вятъра". Крайно време е общините да получат повече финансова независимост
автор
ИПИ
2232
Източник: ИСУН
Плащания по Оперативна програма "Регионално развитие"

През януари 2019 г. Сметната палата публикува одитен доклад, който изследва дали регионалната политика е постигнала целите си за периода 2012-2016 г. Краткият отговор е: не.

Палатата посочва, че: Съществува висок риск за икономичното, ефективно и ефикасно постигане на целите на държавната политика за намаляване на междурегионалните и вътрешнорегионалните различия в степента на икономическото, социалното и териториалното развитие, осигуряване на условия за ускорен икономически растеж и високо ниво на заетост, както и за развитието на териториалното сътрудничество. Не може да се изрази разумна увереност, че са създадени необходимите условия за постигане на балансирано и устойчиво регионално развитие.

Оказва се, че

 

държавната регионална политика не сближава, а  раздалечава.

 

Одитът на Сметната палата посочва и причините:  

Липсват данни за планиране, проследяване и анализ. Не се спазват срокове за изготвяне на планове, за отчитане, за наблюдение. Чиновниците в МРРБ нямат нужното ниво на образование, необходимо за стратегическо планиране. Липсва финансов ресурс за изготвяне на планове, за наблюдение и отчет. Липсва ефективна координация между отделните териториални нива. 

И още:

Стратегическите документи не отчитат и не отразяват предвижданията и инвестиционните намерения на секторните стратегии за съответната територия. Наблюдението и оценката на регионалното развитие е непълно и ненадеждно. Не е въведена регламентираната в Закона за регионалното развитие през 2012 г. единна информационна система за управление на регионалното развитие, необходима да осигури ефективност на процесите по планиране, наблюдение и оценка на регионалното развитие и на регионалната политика.

Всичко това води логично до въпроса на база на какви стратегии са планирани средствата за регионално развитие. Дори и да вземем само европейското финансиране, става въпрос за значителен ресурс, чиято целесъобразност е под въпрос.

Трябва да уточним, че сближаването на областите и общините има смисъл само ако всички стават по-проспериращи. Картината обаче е друга –

 

малко на брой области подобряват значително общото си състояние,

 

малка част догонват с по-ниски темпове първенците, а повече от половината са замръзнали или отстъпват назад и не могат да преодолеят структурните си проблеми – застаряващо население, липса на инвестиции и работна ръка, ниска мобилност, некачествена инфраструктура. Към това се добавя и липсата на финансов ресурс за провеждане на каквато и да е местна икономическа политика - на практика повече от половината от общинските разходи се финансират от държавния бюджет. 

Затова трябва да се мисли в друга посока – даване на възможност на местно ниво да се решават по-голяма част от местните политики, защото централното планиране очевидно не работи.

Очевидно централизираната регионална политика е провал. Една от основните възможности за адресиране на повечето проблеми на регионите у нас е фискалната децентрализация. ИПИ има конкретни предложения и изчисления, които показват, че преструктуриране на данъчната система и пренасочване на данъчни приходи от централната власт към общините е ефективен подход за повече свобода и отговорност на местно ниво.

Децентрализацията е най-добре да се случи по отношение на подоходното облагане. ИПИ предлага преотстъпване на 20% от приходите от подоходните данъци към общините. Идеята е подоходният данък да се събира както досега - от НАП, а 1/5 от постъпленията да се разпределят на

 

принципа „парите следват личната карта“

 

– т.е. отиват в общината, в която е адресно регистриран данъкоплатецът. 

Сметките на ИПИ показват, че този ресурс би се равнявал на 634 млн. лв. за 2018 г., което означава почти удвояване на собствените данъчни постъпления на общините. Тази реформа би подобрила неимоверно състоянието на общинските бюджети, създавайки възможности както за покриване на задължения, така и за нови капиталови разходи. Създават се и стимули на местните власти да работят за повече инвестиции, по-висока заетост и трудови доходи.

Как тези 634 млн. лв. биха се разпределили по отделните общини? Изчисленията са направени на база брой работещи и нива на заплати във всяка община (няма данни само за две общини). Ето какъв би бил ефектът: 

Най-голям ръст ще отбележат собствените приходи на столицата. На база данните на НСИ за броя на наетите и за средната заплата София би получила близо 292 млн. лв. от преотстъпване на подоходен данък. Следват Пловдив с 37 млн. лв., Варна (37 млн. лв.), Бургас (21 млн. лв.) и Русе (14 млн. лв.). От тези пет общини обаче четири се очаква да загубят средства вследствие на ефекта от ежедневната трудова миграция:

От столицата по постоянен адрес по лична карта на работещите ще бъдат пренасочени близо 21 млн. лв. от очакваните 292 млн. лева преотстъпен данък (т.е. около 7%), от които 4 млн. лв. ще отидат в община Перник. Над 1 млн. лв. вследствие на ежедневната трудова миграция ще постъпят още в бюджетите на общините Елин Пелин, Костинброд и Своге, а 700 хил. лв. – в този на Божурище.

От Варна по постоянен адрес по лична карта на работещите ще бъдат пренасочени 3.75 млн. лв., или около 10% от очакваните приходи от преотстъпен данък. От тях 870 хил. лв. ще отидат в община Аксаково, 433 хил. лв. - в Белослав, и над 330 хил. лв. - в община Добрич.

От Бургас близо 490 хил. лв. ще отидат в община Айтос, по над 200 хил. лв. в общините Камено, Поморие, Руен и Средец, както и 186 млн. лв. в Созопол.

От Русе ще бъдат пренасочени над 1 млн. лв., като близо половината ще бъдат поделени между общините Иваново и Сливо поле.

Но Пловдив ще спечели близо 1.6 млн. лева от ежедневната трудова миграция. Това може да се обясни с малката територия на общината и с големия брой местни  жители, които работят в съседни общини.

Най-малко увеличение в номинално отношение на приходите се очаква в общини като Бобошево (под 50 хил. лв.), Антон, Бойница, Ковачевци (около 30 хил. лв.), Макреш, Маджарово (около 25 хил. лв.) и Трекляно (под 20 хил. лв.). 

Общият извод е, че всички общини биха спечелили от реформата, като тези, които концентрират повече икономическа активност (по-висока заетост и по-високи заплати), ще получат ресурс, който би ги направил в пъти по-независими от централната власт. 

 

ЧИСЛА

634 млн. лева повече биха получили общините през 2018 г., ако държавата им отстъпваше 1/5 от подоходните данъци.

292 млн. лева можеха да допълнят бюджета на София при предлагания от ИПИ модел на фискална децентрализация.

Все още няма коментари

Още

Букурещ научи един брюкселски номер от Борисов
Зеления, Късия и Дани Бандита

20.03.2019

Димитри Иванов

3335 25
Справедливо е хората да имат избор на пенсионна формула

20.03.2019

Искра Ценкова

609 5

Влез или се регистрирай за да коментираш

×