Колко струва един пациент? Краткият отговор е - никога достатъчно, а иначе в последните дни чухме какви ли не цветисти изявления по случай поредната гореща точка от въвеждането на еврото - как ще се плаща 2,90 лв. потребителска такса в евро. "Ще се превърнем в чейндж бюра". "Ние не сме "Плод-зеленчук". "Това не е красноселският пазар". "Станахме по-евтини от тоалетна", коментират представители на лекарското съсловие от телевизионния екран.
Исканията за по-висока потребителска такса не са нови - лекарските сдружения ги подновяват почти всяка година. Този път оправданието е въвеждането на еврото, с което 2,90 лв. ще стане много неудобна за плащане сума. Здравният министър Силви Кирилов вече коментира, че точно в прехода към еврото таксата не трябва да се променя. "До юни 2026 г. може да има дискусии, но засега няма да има увеличение“, заяви той. Кирилов бе категоричен и че децата няма да заплащат потребителска такса – за тях лекарите искат държавата да започне да превежда пари.
В галактиките от такси, които се събират в здравеопазването, няма много логика. Сегашният размер на потребителската такса например е три пъти по-голям от нейния аналог в болниците - таксата за ден престой, която правителството изненадващо намали от 5,80 на 1 лев на Великден. Някои лекари събират и такса "компютър" до 10 лв. - за издаване на електронна рецепта, при това от пациенти, които уж са освободени от такси. При други се плаща направление, различни такси има и за всякакви медицински бележки, необходими за училище и за работа.
Коя от тези такси отразява реални разходи и цели?
Невъзможно е да се каже.
Потребителската такса по замисъл трябва да изпълнява две основни функции - да покрива част от разходите на общопрактикуващите лекари и да оказва възпиращо действие върху хората, които без нужда обикалят лекарските кабинети като форма на социален живот. По отношение на това дали трябва да има допълнително плащане, след като има здравно осигуряване, има две школи - едната смята, че това доплащане е излишно и нередно и ограничава достъпа до здравеопазване, другата - че то е необходимо за дисциплиниране на пациента.
Тези 2,90 лв. обаче не са единственият приход на лекарите от прегледа на един пациент и тези приходи съвсем
не са замразени от над 10 г.,
както излиза от спора. Всеки преглед се заплаща не само от пациента, а и от касата. За всеки пациент НЗОК отпуска и т.нар. капитационно заплащане, което се полага независимо дали личният лекар е виждал очите на пациента си или не е. Тези суми растат всяка година. За бременните жени, които са освободени от потребителска такса, има отделна програма, по която се заплаща. Самата здравна вноска също не е "замразена" на 8%, защото расте всяка година с ръста на доходите. През 2012 г. приходите от здравноосигурителни вноски са били 1,674 млрд. лв. През 2025 г. вече са 5,747 млрд. лв. при един и същ процент здравноосигурителна вноска - 8%. Ето няколко сравнения:
През 2012 г. разходите за първична извънболнична медицинска помощ са били 169 млн. лв. (по закона за бюджета на НЗОК). За специализирана извънболнична - още 171 млн. лв. В бюджет 2025 г. разходите за първична извънболнична помощ вече са 647,6 млн. лв., а за специализирана - 658,2 млн. лв. Капитационното заплащане е увеличено от 1,05 на 2,95 лв. за пациенти на възраст 18-65 г., от 1,26 на 5,40 лв. за децата, и от 1,37 на 4,65 лв. за възрастните над 65 г. Профилактичните прегледи за децата до 7 г. са увеличени от 8 лв. на 36,50 лв., а за тези от 7 до 18 г. - на 35,50 лв. Годишният профилактичен преглед за хора над 18 г. се е заплащал с 8 лв. през 2012 г., а днес - с 36 лв. Лекарите получават от НЗОК пари и за "безплатните" пациенти с хронични заболявания. Прегледът при специалист е бил 17 лв. тогава, а днес е 50 лв. (от касата, не от пациента).
На фона на тези приходи би било много по-логично и лесно потребителската такса да влезе в цената на прегледа, която плаща касата от вноските на осигурените и
да спести "чейндж бюрото" за личните лекари,
а и времето за отчитане на таксите. България обаче неслучайно е на първо място в ЕС по доплащане от джоба и по нищо не личи, че някой някога ще се съгласи да премахне част от това доплащане. Преди време например имаше спор между министри и лекари трябва ли да се заплаща медицинската бележка, извиняваща отсъствия за училище. Министрите твърдяха, че тази бележка е част от преглед и следователно цената й е включена в таксата за прегледа. Лекари твърдяха, че издаването на бележка не е дейност, която касата им заплаща, следователно трябва да искат пари за бележката. Накрая министрите капитулираха и сега всеки лекар сам си решава да сложи ли такса или не. В резултат на това един оценил усилията на 4 лв., но друг - на 57 лв.
Доста спорен въпрос е и
колко възпираща е ролята на таксата
и трябва ли въобще да се търси подобен ефект при нашите обстоятелства. България не е с голяма посещаемост на лекари спрямо другите европейски страни - у нас на човек се падат 6,6 консултации с лекар през 2022 г. при 12 за Австрия, 9,7 за Италия, 9,6 за Германия и Нидерландия и т.н. В същото време България има отчайващо ниво на профилактика, най-раздутата болнична система в ЕС, много излишни хоспитализации, изключително тревожен профил по всички социално значими заболявания и т.н. Накратко - хващаме заболяванията твърде късно, когато лечението е сложно и скъпо, а не обръщаме внимание на профилактиката и ранната диагностика. Личното участие на пациента, който вече е платил и здравни вноски, е най-голямото в ЕС. В последните години се полагат усилия пирамидата да се обърне към по-голям приоритет върху доболничната помощ, която е много по-евтина и ефикасна от болничната. Идеята за по-възпиращо действие на таксата откровено противоречи на тази посока.
В ЕС има различни модели по този въпрос - част от страните имат потребителска такса, други нямат. В Германия в момента също тече дебат за връщане на потребителската такса. Предложението идва от работодателските организации, които смятат, че това би облекчило здравноосигурителната тежест, би въвело
лична отговорност на пациента
и би фокусирало по-добре медицинската дейност, вместо да се прехвърля човек от един лекар на друг. "На тези, които имат пари, таксата не им пречи, но тези, които нямат, в най-лошия случай не отиват на лекар, когато са болни", коментират представители на социални организации. "Тя натоварва преди всичко хронично болните и хората с ниски доходи, които в резултат на това биха отлагали по-често посещенията си при лекар. Това води до забавяне на лечението на заболяванията и в крайна сметка до по-високи разходи. Освен това възникват ненужни административни разходи в лекарските кабинети", смятат те.
Самите лекари в Германия също са против потребителска такса, защото имат лош опит с нея от периода до 2012 г., когато пациентите са плащали по 10 евро за преглед. Това не е оказало възпиращ ефект, но е създало допълнителна административна работа. "Таксата не решава истинския проблем, а именно недостига на медицински грижи“, коментират социални организации. Други сравняват данните в Нидерландия, където консултациите са наравно с германските, но част от тях се правят дистанционно по телефона. Във Финландия пък много от дейностите в извънболничната помощ са изнесени в центрове, където по-леки консултации, неизискващи обезателно лекар, се дават от медицински специалисти.
У нас подобни аргументи не участват в дебата - той наистина е на нивото на обикновен пазарлък в "Плод-зеленчук". Няколко левчета повече обаче няма да променят нищо нито за здравния ни профил, нито ще покрият дупката в бюджета от 1,2 млн. българи с прекъснати здравноосигурителни права. Няма да напълнят с лекари труднодостъпните райони, и въобще - всеки неатрактивен град. Няма да подмладят съсловието, което изнесе огромна тежест през пандемията. Няма да запушат и пробойните, през които милионите за здраве все успяват да изтичат, без голяма полза от това за пациента.
