facebook
twitter

Наблюдател

Туск, Мей и ЕС се вкараха в заешката дупка на историята

Напускането на съюза не е решение на нито един национален, още по-малко европейски проблем
2538

„Не съм луд. Просто моята действителност е различна от вашата“. Думите (в свободен превод) принадлежат на Чешърския котарак от „Алиса в Страната на чудесата“. Много е вероятно обаче да са изговорени по един или друг начин от британската премиерка Тереза Мей, която вече от доста време се намира в заешката дупка на Бризхода. Няма чии други да са, тъй като Великобритания наистина разви напълно различна от нашата реалност, в коятАделина Марино нито едно от досегашните политически правила вече не важи. Още повече че привържениците на напускането на ЕС изцяло осиновиха философията на Чешърския котарак, която можем да обобщим с цитата: „Въображението е единственото оръжие, което имаме срещу реалността“. Срещата на върха на ЕС в началото на април по повод искането на Тереза Мей за още една отсрочка наистина приличаше на чаено парти, в което ролята на Чешърския котарак всъщност изигра председателят Доналд Туск, според когото „Не всички, които се лутат, са изгубени“, тоест не бива да гоним приятели от ЕС, или „Бързането води до загуби“, което означава да дадем още време на нашите приятели, както и „Не се занимавам с политика, а със съдбите на милиони хора". Тези свои думи той разви в стратегия за гъвкава отсрочка, която като по чудо ЕС прие, но наполовина. По този начин и съюзът се озова в заешката дупка.

Причината Доналд Туск да поеме нелеката роля на котарака е, че полякът не иска да е човекът, под чието водачество ЕС ще се свие на 27 членки. Затова и вложи огромни усилия в разработването на идеята за гъвкавата отсрочка от една година, чиято цел е да намали натиска на британската вътрешна политика върху дневния ред на ЕС, но и да даде шанс на Великобритания да излезе след внимателно обмисляне на всички възможни опции. Не на последно място идеята на отсрочката беше да свали от ЕС всякаква отговорност за напускането на Обединеното кралство с всички негови последствия. За Туск това вероятно ще бъде последната възможност да покаже лидерството си, тъй като мандатът му изтича в края на годината и печалбата му, изглежда, ще бъде голяма – ще остане в историята не просто като политика, успял да вдъхне нов смисъл в позицията „постоянен председател на Европейския съвет“, но и като човека, успял да спаси британците от самите тях.

Независимо от "любовта" си към британските тори Жан-Клод Юнкер също не желае да излезе в пенсия с бремето на Бризхода в сивито си след толкова десетилетия успешна политическа кариера на европейско ниво. Ветеранът на европолитиката Юнкер изигра ключова роля в британската драма, като доказа своята виртуозност, като хем насъскваше желаещите да напуснат, хем печелеше подкрепата на искащите да останат. Юнкеровата роля със сигурност ще бъде запомнена с това, че успя да направи от съюза с 27 членки единна компактна маса с общ интерес. Безспорно заслуга, която ще се изучава в учебниците по европейска история. Майсторлъкът му в европейската политика пролича и в това, че подкрепяше изцяло отсрочката, като в същото време подчертаваше, че това трябва да е краят, защото ЕС има спешна нужда да решава собствените си проблеми. Раздразнението му след срещата си личеше особено силно, когато се оплака, че медиите не са обърнали грам внимание на сделката между ЕС и Китай, сключена буквално дни преди срещата на върха за Бризхода.

 

Изобщо Бризходът от нашата страна на Ламанша е изцяло функция на свършващите мандати
.

 

Германската канцлерка Ангела Меркел също е на последни метри до края на кариерата си -  дълга, умерено евроскептична кариера, по време на която тя успяваше умело да запази баланса между натиска за по-дълбока интеграция и дезинтеграция, като си осигуряваше мандат след мандат, задоволявайки максимален брой избиратели, като не заемаше крайни позиции и лавираше между проблемите. Уви, не точно така стоят нещата с френския президент Еманюел Макрон, за когото задълбочаването на европейската интеграция е единственият възможен начин Германия да бъде държана под контрол, особено след напускането на Великобритания. Това е френската политика от векове, особено след световните войни. Франция се намира в много трудна ситуация. От една страна, Великобритания беше пречка за по-дълбоката интеграция в съюза, но играеше ролята на противотежест на Германия. С напускането на Великобритания ЕС остава с по-малко големи членки, а много от малките по югоизточната периферия и в Централна Европа са твърде далече от европейската идея, твърде разнородни и непостоянни. Въпреки емоцията от падането на Берлинската стена те отново се оказаха просто сателити, този път по собствен избор. И ще играят с този, който носи най-големи ползи на режимите им. Именно за това Макрон заложи всичко, което има, за да намали отсрочката наполовина – само до края на октомври, което съвпада с встъпването на новата Европейска комисия в длъжност и новия мандат на Европейския парламент. Френският президент настояваше от самото начало Бризходът да не бъде пречка в европейските избори, тъй като се страхува, че това ще внесе допълнителна токсичност в кампанията, но както обясни литовската президентка Далия Грибаускайте, в Европа си имаме достатъчно евроскептици, така че група бризходъри няма да променят кой знае колко нещата.

За Макрон обаче залогът е много по-голям

И всъщност не само за Макрон, тъй като, ако се замисли човек, в ЕС мнозина имат полза от бризходната драма, защото отвлича вниманието от интеграционните напъни на френския президент. В момента той е единственият, който силно иска съюзът да мръдне напред, докато мнозинството е разделено на две групи - онези, които са за статуквото воглаве с Ангела Меркел, и онези, които искат съюзът да се размотае почти до самото си интеграционно начало, което само по себе си е мек изход. Този лагер се увеличава все повече и повече начело с Виктор Орбан. Журналистът Бен Джуда наскоро употреби много интересен израз "вътрешно отпадане", за да обясни този процес на фактическо излизане от съюза. Давайки поредната отсрочка, евроскептиците си купиха още време, и то в праймтайма - евроизборите. Това обяснява до голяма степен непоклатимото единство на съюза в одобрението на гъвкавата отсрочка на Доналд Туск.

Защо не трябва да се страхуваме от повече интеграция?

И защо връщането към националната държава е грешка?

Малко след периода на голямото европейско замръзване (80-те години на миналия век) германският канцлер Хелмут Кол обяви, че няма връщане назад за ЕС. Той допусна тогава, че дезинтеграцията е невъзможна. Нещо повече, той обяви, че връщането към стария манталитет на националната държава е невъзможно. Великобритания, Унгария, Полша, Италия няколко десетилетия по-късно се опитват да докажат, че Кол не е бил прав. Наскоро една изследователка сподели в Туитър, че твърдението, че излизането от ЕС е на практика невъзможно, е доста вредно за самия ЕС, тъй като показва, че съюзът е капан – веднъж попаднал в него, няма излизане. Права е, че подобна мисъл може да се зароди в популистки ум. Но ако човек се замисли по-дълбоко, ще осъзнае, че точно както националните държави, така и сегашният ЕС е само спирка от едно постоянно търсене на правова стабилност, тоест стабилност, при която правата ни и законът са водещи. В някои случаи националната държава осигурява правова стабилност, но в много други не. Съюзът на този етап е единственият път към стабилността и сигурността на континента. Завръщането към по-слаби връзки само ще пусне духа на началото на XX век от бутилката. Освен това няма да реши националните проблеми.

Бризходът не е решение на нито един от британските, а още по-малко на европейските проблеми. А отдавна е назряло времето да се намери решение на най-големите ни проблеми. Миграцията е сериозен източник на конфликти и няма лесно решение, но нещото, което може да се направи, е да се инвестират сериозни суми в интеграцията на бежанци и мигранти - учене на езици, квалификация, достъпни възможности за повишаване на образователната степен. В дългосрочен план съюзът трябва да осъзнае, че причината за наплива на вътрешноевропейски мигранти от югоизток на северозапад не е само финансово-икономическа. Тези страни влязоха недовършили трансформацията си към европейската социална държава с либерална икономика, а сега вече дори регресират. Меритокрацията не е на почит, а често, особено малцинствата, са подложени на дискриминация. Хората от тези държави не вярват, че правосъдието може да ги защити срещу по-силния на деня. И това е нещо, което богатите членки толерираха с десетилетия. Ако желаят да ограничат наплива, то те трябва да възроптаят срещу ставащото в Централна и Източна Европа. Иначе съюзът ще се разпадне под натиска на антилибералните режими, а това може да означава само едно – конфликт. Отсрочката, която ЕС даде на Великобритания, на практика спря часовника на историята. Дали и двете страни ще се възползват максимално от паузата, е спорно, но не невъзможно. Защото, както казва Чешърския котарак, ако не знаеш накъде си тръгнал, няма никакво значение кой път ще избереш.

 

22

Влез или се регистрирай за да коментираш

Още

На Доган му омръзна да е сив бизнесмен, на Пеевски – сив политик

20.06.2019

Диян Божидаров

2259 1
За едни прокуратурата е майка, за други - мащеха
Как се стигна до двойния стандарт в разширяването на ЕС?

20.06.2019

Аделина Марини

309 5

Коментари

Kultura

 "осиновиха философията"

 

Потресаващо! Нищо не означава, но пък словосъчетанието е използвано за пръв път в човешката история!!!

Kultura

можем да обобщим с цитата: „Въображението е единственото оръжие, което имаме срещу реалността“

 

И откъде е тоя цитат?

Kultura

Тук зациклянето е на думичката "отсрочка", с вариант "гъвкава отсрочка". Миналият път беше "идентичност", с вариант "обща идентичност".

Kultura

"режимите им"

 

К'во?!

Kultura

"Права е, че подобна мисъл може да се зароди в популистки ум."

 

Ахахахахаха, ненененене, аааааааа!!!! Къде бе, къде ги намирате такива "журналисти"!!!???

Kultura

"В някои случаи националната държава осигурява правова стабилност, но в много други не."

 

Ха сега де! Видехте ли нъцки, мммм?

Kultura

"да се инвестират сериозни суми в интеграцията на бежанци и мигранти"

 

Ааааааа, значи досегашните суми са несериозни, ясно!

Kultura

"Тези страни влязоха недовършили трансформацията си към европейската социална държава с либерална икономика, а сега вече дори регресират. Меритокрацията не е на почит, а често, особено малцинствата, са подложени на дискриминация."

 

К'ви са тези безсмислици? Т'ва дори не е противоречие, т'ва е проТРИворечие!!!

Kultura

"В дългосрочен план съюзът трябва да осъзнае, че причината за наплива на вътрешноевропейски мигранти от югоизток на северозапад не е само финансово-икономическа."

 

И каква е другата причина? Правиш заявка, че има и друга причина, но не казваш коя е тя?! Да ти обясня собствените ти невероятни глупости: ако наистина "меритокрацията не е на почит", тогава малцинствата не би трябвало да бъдат дискриминирани, а имигрантите би трябвало да бъдат приветствани от "режимите", понеже меритокрацията означава овластяване на способните. Продължавам: имигрантите не са способни поради една проста причина--те са буквално никой в икономически, социален, и какъвтосиискашдруг контекст, бидейки новопристигнали и неинициирани в неприсъща за тях нова и непозната държавна тъкан. Точно защото всяка нормална държава е меритократска по дефиниция, имигрантите и други дисфункционални групи са посрещани с подозрение и нежелание. Нормална държава, да повторя. "Великобритания, Унгария, Полша, Италия", например.

цензура

поредната глупост от серията "сорос ми го говори"!

 

Кой го каза, аха, Ана Заркова... "Журналистиката е от женски род. Тя може да е с леко поведение понякога, но няма да търпи да я изнасилват безкрайно. Така че, да му мислят изнасилвачите."

 

😆

 

 

Kultura

"Журналистиката е от женски род"

 

Потресаващи простотии, наистина! Ми тя и Смъртта е от женски род в българския език. И к'во?!

Forza NATO

Миграцията е сериозен източник на конфликти и няма лесно решение, но нещото, което може да се направи, е да се инвестират сериозни суми в интеграцията на бежанци и мигранти - учене на езици, квалификация, достъпни възможности за повишаване на образователната степен.

И той така ни го каза - 1.000.000 х 15.000 юро годишно.

 

В дългосрочен план съюзът трябва да осъзнае, че причината за наплива на вътрешноевропейски мигранти от югоизток на северозапад не е само финансово-икономическа. Тези страни влязоха недовършили трансформацията си към европейската социална държава с либерална икономика, а сега вече дори регресират. Меритокрацията не е на почит...

 

Въх, сакън - горката недоуважена откъм югоизтока меритокрация...

И тя ли влезна в стадото на свещените евроатлантически ценностни крави?

 

Уморено звучи презвитерът... опасно натрупване на празници по разни стилове... 

Begemot
снимка на Begemot

""...твърдението, че излизането от ЕС е на практика невъзможно, е доста вредно за самия ЕС, тъй като показва, че съюзът е капан – веднъж попаднал в него, няма излизане. Права е, че подобна мисъл може да се зароди в популистки ум. Но ако човек се замисли по-дълбоко, ще осъзнае, че точно както националните държави, така и сегашният ЕС е само спирка от едно постоянно търсене на правова стабилност, тоест стабилност, при която правата ни и законът са водещи. В някои случаи националната държава осигурява правова стабилност, но в много други не. Съюзът на този етап е единственият път към стабилността и сигурността на континента. ""

 Питам аз и отговор не искам - как точно ЕС наложи и гарантира правова стабилност, върховенство на закона и разделение на властите в България - като стартира и реализира - чрез германски фондации -проекта Борисов / бай Туй? Като захранва същото туй Бай и кликата му с еврофондове, основата на невероятната корупция в България? Като се чудят и Юнкер , и Дол и Туск къде да го погалят още Бай Туя и къде да го почешат?Щото той е безсловесен....

Minderbinder
снимка на Minderbinder

Съществува доста добре подкрепено с факти схващане, че ако Бг не беше член на ЕС корупцията щеше да се извиси до небивали висоти, а понятието 'правова държава' щеше да бъде забравено и плавно щяхме да се доближим до ЦАР от времето на незабравимия Жан-Бедел.

Begemot
снимка на Begemot

ЦАР и Бокасса ли са нашия  reference point? От това ли ни спасява ЕС, от людоедство и сриване в племенно - общинен строй? С мотива, че Боко е за предпочитане пред Бокасса, че все  пак сме на кяр... Сериозен мотив, голямо успокоение.

Думи думи

Нима БСП е против ЕС?

Кой докара Римски клуб в България, кой беше пръв на Кръглата маса?

Или да си играем на моите парцалки и твоите парцалки, а европейската учителката обща.

Памфуций
снимка на Памфуций

Че меритокрацията у нас е почти изчезнал вид, го дискутирахме още оня ден в другата тема. Човек само трябва да погледне бившия прдседател на Правната комисия, сегашен правосъден министър , че да се се сети дали сме меритократично общество.

Що се отнася дали ЕС е гарант за правов ред у нас - да, несъмнено, макар и недостатъчно и, бих казал, частично.

От друга страна, г-жа Марини, която не спира да громи ЕНП и все намира начин да лансира либералите и АЛДЕ, винаги успява да си затвори очите и да не види слона, по-скоро глигана в стаята - българската партия в АЛДЕ, ДПС.

Forza NATO

Че меритокрацията у нас е почти изчезнал вид, го дискутирахме още оня ден в другата тема.

 

Вероятно едни хора сте го обсъждали на онова място и сте казали други неща, но с риска да повторя нечий довод, ще отбележа, че у нас функционира перфектната меритокрация.

Това, че разбирането за меритите може да се разминава сред различните обществени групи, си е проблем предимно на настройките на меритометъра на групите.

 

Човек само трябва да погледне бившия прдседател на Правната комисия, сегашен правосъден министър , че да се се сети дали сме меритократично общество.

Анджак, де - чудесно доказателство, че сме точно това.

Тургай там и универсалната Фльор, сем. Ненкови и подобните им кланове и сите прочие държавотворни черни гологани.

Меритокрация отсекъде, добре смазана и перфектно функционираща.

Думи думи

„Брекситът„  DW го илюстрира още преди месец.

https://www.youtube.com/watch?v=GWacLnW-B44

Mrx

 

 Тази женичка така и не е усетила какъв вятър духа. Меркел го усети и каза, че напуиска поста. Начело на САЩ е Доналд Тръмп, а той полага всякакви усилия да махне всичко либераско от съюзните държави. Единият удар беше срещу Порошенко. Следдват изборите за Европарламент, където "лошите" според госпожата ще получат здрави позиции. Разбира се България е последната му грижа, обаче ще дойде ред да бъде изритан Бай Онзи, той беше голям приятел на фрау Меркел. Не случайно той е напълно объркан и ръси глупости една след друга. 

Тръмп прави огледална политика на политиката на Горбачов в СССР. Така, вече няма да има глобализация, всяка държава за себе си. Лека полека и НАТО ще се разпусне. Идва нова ера на нестабилност, този път за Запада. Радостта от срутването на Соц. лагера свърши, а и паричните потоци от там тоже. Нещо постоянно куца в САЩ, самолетите Боинг 727 и F-35, падат един след друг. Там има огромно противопоставяне. На хоризонта са Китай, като огромен производител и Русия, като страшна военна сила. Тръмп съвсем правилно се мъчи да наложи производствения срещу финансовия капитал, т.е. да се печели от производство, а не от финансови спекулации. Това, обаче дава предимство на Китай, защото там е вече производството. Трудно или почти невъзможно е да се върне обратно в САЩ. А и доларът се крепи на такива спекулации и на нефта от Близкия изток, но там Русия се намесва в Сирия, Либия и Судан. 

Всичко това ще доведе до огромни сътресения. 

enlil

Четох, но нищо не разбрах. Не защото написаното е просто спонтанна регистрация на логореен пристъп, а защото съм прост. Обаче въпреки цялата си простотия това, за нуждата от още пари по повод миграционните процеси отвън-навътре и отвътре-насеверозапад, го разбрах. Одобрявам. И от себе си добавям: пари трябват също така за въоражаване, за образование, за здравеопазване, за земеделски и апартаментски нужди. Нека авторката да каже кой да ги  даде? И на кого?

Kultura

"Тръмп прави огледална политика на политиката на Горбачов в СССР."

 

Т'ва сериозно?!?

Влез или се регистрирай за да коментираш

×