В Европа дори и кралски сватби рядко предизвикват такова внимание както английските сватбени тържества, които напомнят за времената от приказките. От перспективата на XXI век английските кралски сватби са вече ужасяващо досадни - кой каква рокля ще носи, каква шапка, какво ще е менюто и какво ли не още, което стои нелепо в цифровия век и особено в епохата на Бризхода. Нелепо е, защото една от основните тези на бризходърите беше, че Великобритания е управлявана от бюрократи, тоест от хора, които не заемат изборни позиции. Но вълшебните приказки винаги са били по-лесносмилаеми от това как точно функционира ЕС, или пък какви митнически и търговски отношения ще има между Великобритания и ЕС, или пък какви права ще имат европейските граждани във Великобритания и обратното. Далеч по-привлекателно е да се занимава човек с платове, кройки, дизайнери, прически, гримове и т.н.

И някак сме приели за даденост, че в една от най-старите парламентарни демокрации - британската, не всичко е напълно демократично. Кралицата им например има думата, макар и вече да не е толкова тежка, но никой не й държи сметка за нищо, нито пък се налага да се поти на избори, за да си запази привилегиите. В Европа е друго. По-голямата част от важните държавни позиции се заемат от хора, които са се добрали до тях след избори. Затова и сватбите не са нещо кой знае какво. От тях не зависи кой би могъл да е следващият крал, от когото ще зависи да назначи следващото правителство, да наложи вето или да прати войската някъде.

Какво обаче може да направи една европейска сватба на избираем политик толкова важна, че дни наред да бъде топтемата на европейските медии? Гостът. В събота австрийската външна министърка Карин Кнайсъл се омъжи за бизнесмена Волфганг Мейлингер в алпийско селце в традиционна австрийска носия. Дотук добре. Тази сватба можеше да си остане на вниманието само на австрийските таблоиди, ако не се бяха натрупали няколко изключително важни обстоятелства. Първото и най-важното е, че Австрия в момента председателства Съвета на ЕС. Второто е, че най-важният гост на сватбата на външната министърка на председателството на Съвета на ЕС беше руският президент Владимир Путин. Това автоматично

превръща иначе един провинциален австрийски купон в европейска сватба

или дори в сватбата на председателството. Защо? Защото се състоя в момент, когато отношенията между Европа и Русия са в състояние на Студена война 2.0. Русия е призната от ЕС като стратегическа заплаха номер едно за съюза. Борбата с руските хибридни заплахи, намесата в национални избори, дезинформационните кампании на Кремъл, кибервойната в социалните мрежи, окупационните действия на Русия в Украйна са сред най-важните задачи на ЕС през последните години. До степен, че работата по създаването на обща отбрана напредва с нетипична за ЕС скорост, а вече изглежда назрял и моментът за изграждане на силна обща външна политика, но все нещо липсва. Липсващата брънка е начинът на гласуване в съвета по външнополитически въпроси. В момента това става с единодушие, а европейските реформатори настояват за квалифицирано мнозинство, което би заобиколило неудобни управляващи като Виктор Орбан, а вече и като австрийското правителство, чиято външна министърка е против санкциите срещу Русия. Именно липсата на силна обща външна политика и зависимостта от това или онова правителство в тази или онази страна членка прави ЕС толкова неефективен и дори слаб на международната сцена. Затова и нелепата демонстрация на лични връзки с враг номер едно на Европа е

жесток удар по интегритета на ЕС,

по опитите му да създаде обща външна политика и отбрана, да бъде силен международен фактор, носител и износител на демократично-либералната ценностна система. Нещо повече, сватбата на Карин разбива на пух и прах едно от най-важните нови условия в политиката на ЕС за разширяване, описано недвусмислено в стратегията на съюза за Западните Балкани - отношенията с Русия.

Всъщност сватбата на Карин е нещо много повече от снимката, която циркулира с коленичилата пред Путин австрийска външна министърка. Снимка, която руските медии се скъсват да показват извън контекста и натякват, че председателстващата Съвета на ЕС държава е коленичила пред Путин. По същия начин, по който действат снимките от кралските сватби във Великобритания, снимките от сватбата на Карин действат на първично ниво и се превръщат в част от хибридната война, в която Кремъл е доста по-вещ и засега печели. Сватбата на Карин е символ на най-голямата заплаха за Европа - крайната десница с всичките й европейски вариации и тоналности и Русия. Един кратък танц между издигнатата от профашистката Партия на свободата Карин Кнайсъл и човека, допринасящ за миграционната криза на Европа чрез бруталната му намеса във войната в Сирия, генерираща стотици хиляди бежанци, унищожи с един замах целия интегритет на Европа.

Как може Европа да е на ръба на разпада заради миграционната криза и в същото време един от виновниците за нея да е специален гост на сватбата на ротационното председателство, на която присъстваше и премиерът Себастиан Курц. Така, както се развиха събитията след сватбата, стана невъзможно да се каже, че присъствието на Путин е частно, защото той имаше разговори и с г-н Курц, а малко след това отпътува за среща с германската канцлерка Ангела Меркел. Защитниците на г-жа Кнайсъл и имиджа на австрийското председателство твърдят, че всичко е било координирано с Берлин и Брюксел, като под Брюксел се има предвид председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер (Люксембург, ЕНП). Само че Юнкер не е ЕС, а и вече са добре известни позициите му по отношение на Русия, които са меки. Затова беше обяснима реакцията на литовския външен министър Линас Линкевичус в "Туитър", че „най-лесно би било да се преструваме, че нищо не е станало, но това не е така. Председателството на ЕС буквално се прегърна с Путин, най-добрата демонстрация на общите ценности, безпристрастност и издръжливост. Кой може да спори с истински чувства? Желая на булката всичко най-хубаво!".

Литовският външен министър не е единственият, който

се чувстваше предаден от председателството

Някои ще кажат, че то трае само 6 месеца, но това не променя факта, че за тези 6 месеца то представлява целия ЕС, тоест вредата вече е нанесена. Брюксел вече няма очи да иска от Западните Балкани да направят нито стъпка повече към все по-растящото и деструктивно влияние на Русия, а това би могло да има наистина разрушителни последици, особено на фона на разговорите за размяна на територии в решаването на спора между Белград и Прищина.

От друга страна обаче, появата на Путин на сватбата на австрийската външна министърка е вече официално потвърждение, че руският президент е покровителят на крайната десница в Европа. От години излизат разследвания за финансирането на не една или две крайнодесни формации в Европа директно или индиректно от Кремъл в добавка към хибридната война, която Кремъл води с демократичния свят и откритата му кибервойна във виртуалния свят, довела до епохални последици като Бризхода или избора на Доналд Тръмп за президент на САЩ. Сега вече никой не се крие. Тази сватба

бележи нов момент в руско-европейския конфликт

и по всичко личи, че Европа за пореден път повтаря една и съща грешка както няколко пъти през XX век. Сега обаче боли повече, защото този път Европа е официална структура, организация с управленски органи, тя е Европейски съюз, а не се състои от група от ад хок съюзници. И това прави нещата ужасяващи. Поведението на австрийската външна министърка под мълчаливия поглед на канцлера Курц и уж координирано с Брюксел и Берлин, подчертава по не по-малко деструктивен начин дефектите на ЕС от кризата в еврозоната. Не може да правиш нищо общо, ако в някакъв момент е възможно някой от участниците да гледа в друга посока. Дори в известен смисъл кризата в еврозоната е бледо подобие на ставащото днес, защото може да се различаваме в икономическите възгледи, но не и в далеч по-лесно определими норми като кой е врагът и какво трябва да се прави с него. Сватбата на Карин даде на Путин силен коз в ръцете. От тук нататък е само въпрос на време санкциите да отпаднат под натиска на „нуждата" и приятелските връзки. А и с това бедствие в Белия дом Европа остава напълно незащитена... от самата себе си. Вместо да стане по-силна, както повеляват времената, Европа се самоунищожава. Но за да перифразирам един цитат, приписван на Чърчил - Европа може и да не е най-съвършената форма на управление, но по-добра няма.