Медия без
политическа реклама

STEAM - не, това не е просто музика в час по математика

В образованието идват сериозни инвестиции, но те изискват нов начин на мислене

Гари Стейгър: "Как аз по-малко да правя в час, а децата - повече?"
Българско школо
Гари Стейгър: "Как аз по-малко да правя в час, а децата - повече?"

Който все още не е чувал за STEM обучение, то догодина с голяма вероятност ще узнае за него. От 2023 г. българските държавни училища започват да кандидатстват за безпрецедентните 480 млн. лв. по Плана за възстановяване, с които всяко от тях ще изгради свой STEM кабинет или център - такъв, в който се преподават интердисциплинарни уроци с практическа насоченост, включващи различни учебни предмети: Science (наука), Technology (технология), Еngineering (инженерство), Мathematics (математика). От няколко години в акронима се добавя и "А"- art (изкуство и хуманитарни науки), за да се очертае по-цялостна STEAM перспектива в образованието.

Огромната инвестиция има потенциала да промени не само образователната система, но и цялото общество - ако обаче се изпълни качествено. STEAM е не просто поредният ремонт на училищната лаборатория, а философия, която кара децата да творят, изследват и да се чувстват ангажирани. Подготовката у нас, за съжаление, е наникъде, а пионерите - твърде малко. Тези и други предизвикателства пред процеса бяха темата на национална конференция, организирана от частно училище "Българско школо".

 

Класическа музика в час по математика 

STEAM не е просто наука, техника, изкуство и математика, а начин да въплътим тези предмети в един час така, че да привлечем интереса на учениците и да ги накараме да учат с желание. Не е проект или абревиатура, а начин на мислене. Да пуснем класическа музика просто така в часа по математика не води до интегрирано учене. Да изнесем традиционен урок в ремонтираната лаборатория - също. STEAM означава дълбоко ангажиране на децата - такова, което да им позволи сами да откриват идеи и закономерности и самите те да станат създатели.  

"От 40 г. имаме компютри, но много малък прогрес. Навлизаме в свят, в който ежедневно се сблъскваме с неподозирани досега проблеми. Трябва да разширим представите си за учене и да спрем да ползваме същите инструменти, за да подготвим децата си да решават въпроси, с които не са се сблъсквали", казва Гари Стейгър, който има широка експертиза в изследователския подход при учене и бе специален гост на конференцията. Повечето проблеми в училище, според него, идват от липсата на опит и преживявания, които не могат да бъдат заменени от нищо. "Знанието се трупа с опит и преживявания. Ученето трябва да бъде естествен процес", споделя Стейгър.

Децата не бива да се делят на силни и слаби, а да им се дават все по-богати преживявания, смята експертът. "Давайте на децата повече роботизирани проекти, които интегрират всички предмети, научете ги как да правят нещата през компютрите - те ще се научат да ги правят по-интересно от вас", казва той и дава пример с ученици, измислили чифт обувки, които, ако ударят токовете си един в друг, извикват такси. "Аз не знам как сe работи с 3D принтер, но внукът ми в предучилищната знае. 2-годишни деца вече изрязват с лазерен принтер. Дали те ще стоят на чин 40 минути?", пита той.

 

Да "заухае" на наука

Когато почнали да мечтаят за свое STEAM пространство, в "Българско школо" не подозирали пред какви необятни възможности се изправят. След 1 г. срещи с изследователи, производители, архитекти и др. училището вече е готово да открие Център за обществени и природни науки. В него още мирише на боя, а искат "да заухае на наука". "Вярвам, че преходът в образованието е необходим и неизбежен, въпросът е как да стигнем до него. Задълбочим ли се в STEAM подхода, ще се натъкнем на много предизвикателства в реалността. Нужен е нов начин на мислене и нови подходи", казва директорът на училището Даниела Тодорова.

Създаването на качествен STEAM проект не е по силите на един директор или учител. За него е нужен цял екип, включително от архитекти, строителни инженери, дизайнери, мебелисти и т.н. За това, разбира се, са нужни допълнителни средства, които училището трябва да изнамери само. "Първата стъпка към изграждането на работещ STEM център е да видиш "оживяването" му - всички заедно - и ученици, и учители - да го "видят" как ще изглежда и да знаят точно какво искат да постигнат в него", казва арх. Мирослав Кръстев от "ОДАЯ Архитекти". Визията е ключова за това дали центърът ще се изпълни със съдържание - трябва да знаеш за кого е предназначен, какви резултати се очакват, какъв екип ще го ръководи и ще преподава в него.

"STEAM центърът не бива да е като нещо пришито към училището. Трябва да се ангажира цялата училищна общност, включително родителите - да е ясно какви компетентности ще се развиват в него, какви методи ще се използват, как ще се интегрират технологиите, с кой етап ще се започне - за да се предвиди например височината на чиновете", казва и образователният експерт Александра Мирчева.

 

Да надвикаш 25 деца

След изясняването на големите въпроси идва ред на по-дребните елементи от средата, стимулиращи откривателството. "Не трябва да има един подиум, а няколко центъра. Нужни са модулни маси, които да се местят бързо, шкафовете да могат да се отварят от всички деца, всеки да има място, където да си включи лаптопа или микроскопа", казва Веска Барова, директор на СУ "Нешо Бончев", Панагюрище.

Пространствата трябва да са многофункционални - да стават и за кабинет по музика, и за такъв по физика, както и да са разнообразни - от микроместа за уединение за ученик, група или клас до големи аудитории за по няколко класа, казва арх. Делчо Делчев, зам.-директор на Националния СТЕМ център към МОН. По думите му добър подход в центровете е използването на колкото се може повече стъкло - поне 20%, особено за вратите - и за повече контрол, и за задоволяване на любопитството. "Точно обратното на сегашната образователна система тип "затвор", коментира той.

Ключов въпрос за арх. Делчев е и акустиката, от която се оплакват много учители, неможещи да надвикат 25 деца. "Ако тя е неправилна и звукът не стига далеч, а в същото време учителят чува всеки шум, който се забива в главата му, това влияе негативно на емоционалното състояние на всички", казва той. Освен звуковата среда училищата често подценяват и средата за креативност. "Подземията са чудесно пространство за творчество на учениците", казва арх. Делчев, давайки за пример ученици, направили пейка с подръчни средства в училищното мазе.

 

3D жаби или стари аналогови материали? 

"Вече има дисекция на 3D жаби, но разполагаме и със стари аналогови жаби. В същото време трябва да оставим децата и сами да изработват продукти. Къде е мястото на всеки подход?", провокира зам.-директорът на "Българско школо" Мариана Донкова с въпрос как да се ориентираме в джунглата от нови технологии.

"Трябва да сте поне малко подготвени. Питайте става ли програмата за над 20 деца. За каква възраст е? Ако е от 5 до 18 г., минете към следващия производител. Смарт дъска - помислете трябва ли ви? Ще е активна ли за след 2 г.? Кой ще я поправи, ако се развали? Вместо два скъпи робота, не е ли по-добре да купите 18 по-малки платки, но за всички ученици?", съветва и Ивайло Бонев от образователен център "Технократи". Технологиите, също както и архитектурната среда, следва да са подчинени на съдържанието и да се подбират съобразно това какво се цели да постигнат учениците с тях. "Ключовото тук е да се предвиди обучение за учителите, които ще боравят с тях - и техническа, и с педагогическа насоченост", казва Александра Мирчева.

 

Най-болезненият въпрос - подготовката на учителите

"STEM центърът няма да заработи сам. Стъклата и масите са важни, но по-важна е подготовката на учителите", казва Ивайло Бонев. Според него добре подготвеният учител може да направи страхотен STEM клас, използвайки само хартия, лепило, ножица и цветно фолио. Стига обаче да знае как.

"Не е нужно учителите да откриват топлата вода и да правят всичко сами. Организации вече са създали програми с интегрирани уроци, вкл. безплатни", казва Бистра Кирова, изпълнителен директор на "Музейко". Тя разказва за тяхната кутия на тема "Енергии", оборудвана с тръби, магнити, фенери и др. и предназначена за учениците в училищата. В интернет също вече има безчет образователни ресурси за това как да се интегрират уроците. Повечето от тях обаче са на английски език, с който масово българските преподаватели не боравят свободно. 

"Езиковата бариера е огромна", казва и Наталия Митева, представител на България на финландската организация за образователни иновации HundrED. По думите й разчупеното преподаване, без значение на поколението, е тежка задача у нас, защото университетските програми по педагогика не са мръднали като качество. В САЩ цял семестър бъдещите учители се учат как да задават отворени въпроси - ключово умение, необходимо за STEAM подхода, споделя тя.

"Най-голямото предизвикателство пред учителите е да повярват, че STEM ще се случи. Първата крачка я правят най-смелите. Не е нужно всички учители да се включат веднага, а просто първите да бъдат подкрепени и да заразят и останалите. Може, случва се, трябват пионери", казва Йорданка Неделчева, директор на 90 СУ "Ген. Хосе де Сан Мартин" в София. "Търсете добри практики, гледайте видеа, планирайте предварително", съветва тя. Според нея е важно и да се даде свобода на учителите да реализират идеята си.

Според редица експерти обаче инерцията може да се преодолее само по един начин - обвързване на учителските заплати с постигнатите резултати.

 

Първата функция на 3D принтера - снимка с кмета 

В подхода към идващите от ЕС средства у нас често няма нищо конструктивно - за много директори това са просто пари за един хубав ремонт. Точно тази нагласа ще бъде особено трудна за преодоляване. "Първата функция на 3D принтера е снимка с кмета, после той бива заключен в шкафа", казва Ивайло Бонев от "Технократи". "Нагледал съм се на 3D принтери, заключени в хранилища", споделя и арх. Делчев. Той разказва за случай, в който училището имало такъв принтер, но никой от учителите не умеел да го ползва. За щастие, ключът бил даден на учениците - а те нямат нужда от нищо друго.

Според арх. Делчев мисленето с акцент върху ремонта не е случайно, тъй като дълги години материалната база в училищата е пренебрегвана. За да не се случи така, че желанието за ремонт и оборудване да изкриви STEM философията, правилата за получаване на средства по Плана за възстановяване са променени - вече има по-твърди граници за това колко пари от отпуснатия бюджет да отива за строителни дейности (до 40%), колко за техника (до 45%) и др. "От Националния STEM център ще има по-сериозен контрол на ниво проект. Ние ще проверяваме проектите и ще връщаме становища. Ще има гореща телефонна линия за въпроси, регионалните STEM центрове също ще помагат с обучения", казва още Делчев.

 

"Ние цял ден си играхме, нищо не учихме"

В това сравнително ново поприще все още битува и една голяма несигурност дали децата научават нещо по този начин и как да бъдат оценени техните резултати. Когато в 90-о училище приложили STEM подхода, първокласниците докладвали доволни вкъщи: "Цял ден си играхме, нищо не учихме". "Наложи се да им обясним, че децата им учат, докато играят и преживяват. Така се постига и най-добрият ефект - когато децата не разбират, че всъщност учат", казва Неделчева. В училището й са се включили и самите ученици в оценяването, след като предварително са им задали критериите, по които ще оценяват - както собствените си постижения, така и тези на съучениците си. Прилагат и формиращо оценяване, т.е. вземат под внимание не само дали детето е научило дадено правило, а дали то е направило индивидуална стъпка напред, та дори само да е внимавало повече от предния час. "Децата сами си показват дали са постигнали нещо. Ако споделят какво са научили, ако пожелаят нова книга или четат допълнително в интернет, е ясно, че подходът работи. Трудно е за измерване, но и родителите следва да променят нагласата си", казва Бистра Кирова от "Музейко".

Още по темата