facebook
twitter

Наблюдател

ИНТЕРВЮ

В средата на безхаберието избуява посредствеността

Няма смисъл от полуграмотни хора, смята актьорът Калин Сърменов, директор на Сатиричния театър "Алеко Константинов"
574
Авторът
Калин Сърменов

Калин Сърменов е завършил актьорско майсторство в класа на Гриша Островски и кинорежисура в класа на Мариана Евстатиева. От 2017 г. е директор на Сатиричния театър "Алеко Константинов". 

-------

-    Г-н Сърменов, как стана обновата на театъра? Чухме вече за коленете на Стефка Костадинова...
-    Преди пет години ние се прегърнахме с нея и тя ми каза: "Много искам да дойда на представление в Сатирата, но с тия тесни столове". И реших да започна тази битка да направя театъра по-комфортен. Логиката ми е такава, че хората дават много пари за билети и ходенето на театър трябва да бъде приятно изживяване.  Иначе Славчо Пеев каза в едно интервю за мен: "Ами, голям инат". Наистина се иска голям инат. Признавам си, че не си представях колко трудно е това. 
-    Колко време трая ремонтът? 
-    По-малко от три месеца. Подготовката беше по-трудна. Първо искахме да махнем мокрите процеси, защото те щяха да създадат допълнителни усложнения. Направихме технически паспорт на самата сграда. Нямах представа от тези неща. Разгледах по какъв начин са направени театрите в Италия. Много е важно, когато се прави такова нещо, човек да е подготвен. Винаги може да се случи нещо, което после да изиграе лоша шега.  
-    Как успяхте да вдъхновите трупата?
-    На административното събрание им казах, че трябва да имаме усещането, че сме от едната страна на барикадата. Ако ние не сме единни, няма смисъл. Ще направя всичко възможно да го усещаме като такова. След като сме постигнали резултата, значи всички са допринесли за него. Хората жертваха отпуските си. Всеки е дал по нещо. 
-    Вие включихте и в репертоара театралната студия "Дефисто"...
-    От миналия сезон започнахме. Идеята ми беше, че ние трябва да си отгледаме хората, които се отнасят с уважение към театъра. Тези деца, които израстват в театъра, по друг начин ще възприемат света. Когато ти от малък се възпитаваш да усещаш, да чуваш, да реагираш, да почиташ. Ръководителят им Димитър Еленов  е изключителен в това отношение. Който артист влезе в залата при децата, те винаги му ръкопляскат. Даже някой път ми става неудобно.
-    На тези детски представления вероятно ще дойдат деца на театър за първи път. 
- Хубавото при нас е, че деца и юноши играят за деца и юноши. Примерът, който се дава, е най-добрият ход. Аз искам някой да говори на моя език. Това е ходът на общуването, да има приемственост и децата да започнат да се възпитават от малки. Живеем в такова забързано време, без да обвинявам родителите, но деветдесет на сто от тях не се занимават с децата си вкъщи. 
- А репертоарът на сатирата ще се промени ли? Хуморът търпи ли програмни изменения?
- Думата "хумор" аз не я употребявам, по-скоро сатира, защото това е таргетиран театър. Хората идват с една конкретна нагласа. И много голяма грешка се правеше през годините - липсваше адекватност. Примерно човек отива с бански да се къпе в басейна, а няма вода. Направили са маркетингово социологическо изследване, че всеки един доволен потребител води след себе си дванадесет души, а всеки един недоволен отказва седемнадесет. Т.е. негативната оценка е много по-голяма от позитивната.  И ние не можем през 2018 г. да си позволяваме негативни оценки, по простата причина, че ние съсипваме идеята за сатиричен театър. Сатирата трябва да бъде развивана.  Затова ние направихме политическата сатира "Да, г-н премиер". Направихме и "Терапевти", "Обичай ме". 
-    В кабинета ви виждам портрета на Станислав Стратиев. Имаме ли силни съвременни сатирици?
-    За съжаление нямаме негови последователи. Нашето време и липсата на адекватни хора на разни места не даде възможност на драматургията да се превърне в професия. Аз знам как Станислав Стратиев е станал драматург. С Нейчо Попов двамата се затварят в творческия дом на артистите в Боровец. И Нейчо започва да го учи какво представлява драматургията. Как се изгражда конфликт, по какъв начин се води действието. Станислав беше фейлетонист. Талантът му, съчетан с емоциите на Нейчо и цялата кохорта от артисти, създаде неговото творчество. Станислав, когото аз наистина уважавам, се изгради в театъра. Той откриваше грешките в работата си и се развиваше.  Но така или иначе ние не можахме в нашето общество да създадем ценностна система, правила и много точна оценъчна система. 
-    Често говорите, че няма критерий. 
-    Това е голям проблем на нашето общество. Посредствеността много лесно избуя в средата на безхаберието, което е съзнателно направено. Тази среда от комунистическата система, за да ни покаже колко сме несъстоятелни, защото демокрацията беше непрофесионална, когато дойде нейното време. Докато те бяха професионалисти в тяхното. Те с години изграждаха кадри в своята система. Когато те дойдоха, ние имахме привидна смяна на строя. И всички, ние, които бяхме на "Цариградско шосе" и Орлов мост, останахме излъгани. В крайна сметка останаха същите, просто се смени системата и те станаха новите капиталисти. Все пак демокрацията е силна с едно-единствено нещо, че хората, които застанаха от другата страна на бариерата, бяха аналитични и мислещи. За да застанеш срещу тях е много сложно да се бориш, трябваше да се съсипят условията, в които те да се чувстват комфортно. И те точно това направиха - съсипаха условията, в които мислещите и аналитичните хора да се чувстват комфортно. Демотовириха хората и не им дадоха възможност да се противопоставят. Те имаха ходове, ние нямахме.  Тук се получи голямото разминаване. Образователната система е съсипана, здравната - също. Няма смисъл от полуграмотни хора.
-    А младите - те грамотни ли са? Когато избирате млади хора, обявявате ли конкурс?
-    Аз не вярвам в конкурсното начало. В конкурса играят роля много допълнителни фактори като напрежение, притеснение, личностни характеристики, които могат да скрият нещо, което ти търсиш. Аз предпочитам да отида на едно-две представления и тогава като професионалист много лесно да видя "златото в сгурията".  
-    Има ли тенденция театърът да стане изцяло частен?
-    Принципът за смяна на системата и махането на трупите все повече и повече се върти в пространството по простата причина, че има свободни продуценти. Свободните театрални пространства доказаха, че ние сме в една сериозна конкурентна среда с тях. Представление на свободен продуцент има съвсем друга характеристика от нашите. Колкото повече не им обръщаме внимание, толкова повече си заравяме главата в пясъка. Трябва да видим истината. Това е професионален морал на всеки от нас.

1

Влез или се регистрирай за да коментираш

Още

По ръба на синята бездна

15.12.2018

Петьо Цеков

3896 9
Три воденични камъка тежат на изнежената шия на Франция
Има ли Шекспир ботокс?

15.12.2018

808 4

Коментари

сандос1

Посредствеността, г-н Сърменов, си я имаше и по соц-а, но беше потискана, по естествен начин. (А онзи човек с брадичката на портрета зад вас я е описал далече преди 1944-та). Като човек, който е живял по онези времена, би трябвало да го знаете. Хората ходеха на театрални постановки, купуваха си най-новите книги и т.н. Точно "демокрацията" направи така, че да паднат задръжките на "простотията" (нали така я наричахме?) и тя да се излее в живота на страната. Нямаше нужда да се притесняват, че не са чели този или онзи класик, или че не знаят от кой е "Турският марш". Тезата, че това е създадено от онези оттатък барикадата е несериозна (да не кажа манипулативна). "Сако от велур", примерно, си е актуално и днес. Знаете откога и от кого е.

 

 

(До авторката - Мими, с теб сме били съседи на Бачо Киро. Аз бях на четвъртия етаж)

Влез или се регистрирай за да коментираш