Словения проведе референдум относно новоприет закон за евтаназията. Извън предмета на референдума - сложния морален въпрос за асистираната смърт или правото да умреш с достойнство, това допитване ни дава възможност да поразсъждаваме какво могат словенците и какво могат българите, когато става дума за решения как да управляваш собствения си живот и държава. Иначе казано, от референдума за правото на достойна смърт вземаме повод да коментираме правото да водиш достоен живот.
Ето основните етапи на решаване на въпроса за евтаназията в Словения с правата и отговорности на нейните граждани в сравнителен план с България:
Обществен проблем, консултативен референдум, закон
Словения: явно значително по-напреднала в общественото си развитие, е първата държава от Източна Европа, която се заема с проблема за правото да умреш с достойнство. В резултат на дебат в словенското общество се стига до консултативен референдум по темата през 2024 г. Управляващите го свикват, за да могат да се ориентират има ли достатъчна подкрепа за законодателство, което да позволи асистираната смърт в страната им. След 55% подкрепа на евтаназията на референдума, управляващите подготвят и приемат закон за асистираната смърт.
България: консултативни референдуми няма. Проведените досега национални референдуми, които не произведоха обвързващ резултат заради абсурдното законодателство, биха могли да изиграят ролята на де факто консултативни референдуми. Но за това се иска добра воля от страна на управляващите. Добра воля обаче отсъства, така че надделяващото мнение на гражданите на национален референдум по никакъв начин не променя политиките. Обратно, представители на държавата демонстративно тържествуват, че референдумът не е успял. Поведението на лидерите на нацията и институциите е: вижте, вашата работа не стана, ние си продължаваме както си знаем.
Обществено недоволство срещу закона, предизвикване на вето-референдум
Словения: законът с разписаните условия за прилагане на евтаназия е остро критикуван от католическата църква и консервативни НПО. Освен да се критикува, в Словения могат да се предприемат и действия отдолу: с 40 000 подписа активни граждански групи могат да поискат прегласуване на приетия от парламента закон. Това се е случвало няколко пъти преди, случва се и в казуса с евтаназията. Подписката е събрана, референдумът е свикан на 23 ноември.
България: Българите не могат да поискат прегласуване на закон - нямат право на така наречения референдум-вето, популярен също в Италия, Швейцария и др. Единствено президентът, ако прецени, може да поиска прегласуване на закона. Но неговото право на вето е слабо - парламентът може да потвърди приемането на същия законопроект и нещата приключват.
Логиката на българския политически елит в случай като този с подписката за референдум относно евтаназията в Словения би била: защо сега искате да гласувате по тоя въпрос, законът вече е готов, късно е, да сте мислили по-рано. Само ще изхарчим едни пари за референдум без никакъв смисъл. Който иска референдум е популист и се стреми да вземе властта. Хората не разбират от тези неща, оставете ги на специалистите и на вашите представители в парламента - те мислят вместо вас.
Референдум, резултатът е окончателен
Словения: референдумът относно закона за евтаназията се провежда с резултат 53% против. Избирателната активност е 41%, но това няма непосредствено отношение към признаването на резултата. Изискването на закона за признаване на резултата е мнозинството в референдума да представлява поне 20% от всички 1,7 милиона избиратели в Словения (кворум-одобрение). В случая това изискване е изпълнено, макар и на косъм и референдумът следва да бъде зачетен. В съответствие с вота на референдума законът не влиза в сила. От случая се вижда, че словенските граждани могат действат като втора камара на парламента - тяхната дума е окончателна. Онази куха дума “суверен” тук има някакво реално значение.
България: избирателната активност на национален референдум трябва да бъде “толкова, колкото са участвали в предходните избори за парламент” - дори и да е 51%, както се случва в т.нар. Референдум на Слави, резултатът не е зачетен защото като абсолютно число отишлите на референдума са по-малко от тези, които са гласували в предишните избори. Исканата избирателна активност е висока и подвижна летва, която никой не е прескочил досега.
В България може би има някой, който може да прескочи летвата за избирателна активност на референдум. Казва се Стефка Костадинова, но е един избирател и не е достатъчна.
Заради тази летва на избирателната активност противниците на предложението на референдума не отиват да гласуват - те знаят, че имат по-голям шанс да спечелят с неотиване, отколкото с гласуване против. Много поддръжници също не отиват - те знаят, че нямат шанс да достигнат летвата на избирателната активност и само ще си изгубят времето. Референдумът не се зачита, въпросът се връща за окончателно решаване или забравяне в парламента.
След време много български граждани все по-малко се навиват да отидат и на избори..Все повече избиратели разбират, че тяхното мнение и вот нямат почти никакво значение и може би преживяват нещо като евтаназия на свободата и демокрацията.
Бъдещето?
Интересно как ще продължи този разказ и как ще сравняваме България и Словения след 20 години? Дали да очакваме значителна разлика в качеството на живот и индекса на щастие в полза на Словения? Показателен ли е един референдум за подобни очаквания?
